В настоящия век водещото място в средствата за масово осведомяване е на електронните медии. Телевизията е най-достъпното и най-широко разпространеното средство за информация. Съвременният човек е под непрекъснатото въздействие на електронните медии и ако до преди двайсетина години хората предпочитаха да общуват „на живо” с изкуството, културата, политиката, то в съвременното общество това се случва все по рядко. Многото програми, канали, сателитни връзки, интернет и он-лайн предавания ни поставиха в така наречената „телевизионна и интернет зависимост”, т.е. електронните медии станаха транслатор на социална, политическа, културна, образователна, възпитателна, развлекателна и всякакъв друг вид информация, която ни залива от екраните. Разбира се, днес телевизията не се приема еднозначно и има своите привърженици и отрицатели. В тази публикация се опитвам да насоча вниманието към някои по-важни функции на телевизията, свързани с възпитателния процес, като не претендирам за изчерпателност по темата, тъй като е многообхватна и дискусионна.
І аспект – телевизията е техническо средство, което увеличава възможностите ни за комуникация. В този смисъл тя е средство за придобиване на опит – децата получават информация, натрупват я, обработват я и я възпроизвеждат. Чрез визуалните изображения те получават представа за света, наблюдават интересни неща от заобикалящата ни действителност, изучават други култури, космоса, природата и по този начин разширяват кръгозора си, сетивността си, обема на паметта, възможностите за комуникация. Друг е въпросът, дали тази информация е правилно дозирана и подбрана.
Полученият опит е от „втора ръка”, но детето го пречупва през призмата на собственото си субективно възприемане и изгражда свое отношение към наблюдаваното .Общуването на детето с телевизията го обогатява и емоционално. Гледането на телевизия е един емоционален процес – детето се вълнува, преживява, внимателно следи всичко, което се случва на екрана, отправя реплики към героите, изразява отношение. Ефектът на телевизията върху детето е неотразим. Но медиите имат и свойството да ни натоварват с информация, която може да се окаже прекалена. Информационната агресия от екрана може да доведе до стрес и безпокойство малкото дете. Много разпространено е схващането, че медиите ни манипулират, затова е необходимо всеки един от нас да си изработи умение за преценка на получената информация и да не я приема безрезервно, а критично.
ІІ аспект – ролята на телевизията в образователния процес. Вече е практически невъзможно да си представим образователния и възпитателния процес без технически средства. Освен телевизията, широко са застъпени видеото, cd плейърите и компютрите с цел подобряване процеса на обучение. Въвеждането им допринася за качеството на необходимата информация, естетиката, функционалността и стандарта на живот. В този смисъл телевизията е актуално средство за обучение със своите образователни програми /изучаване на чужди езици, научно-популярни филми, драматизирани и анимационни приказки, фолклорни предавания, детски състезания, игри, викторини/. Ключът тук е: да се изградят необходимите естетически критерии за подбор на наистина ценни, необходими и полезни предавания за деца. Педагозите трябва да си изяснят основното – че работата с медиите е предимство и не бива да се гледа на тях само като средство за развлечение, защото телевизията може да се превърне в ефективно средство за обучение, когато правилно се подбере подходяща медия за сътрудничество в тази посока.
ІІІ аспект – телевизията – средство за възпитание. Възпитателната функция на телевизията не се изчерпва само с естетическото възпитание. Разбира се, визуалният образ е този, който първоначално се възприема и затова препоръките към програмите за деца са: образите от екрана да бъдат красиви, високохудожествени, естетични, да носят послания за доброто, да възпитават естетически вкус. За съжаление не всичко, което се предлага отговаря на посочените критерии.
Телевизията като най-разпространено средство за осведомяване ангажира много от времето и наред с възрастните, децата гледат новини, игрални филми, публицистични предавания, реалити формати, развлекателни предавания, които не са предназначени за възрастта им. Децата стават неволни свидетели на жестокости, убийства, негативни прояви чрез неподходящите филми и програми, които гледат. Не можем да виним и телевизията, че ги показва тези филми, тъй като тя обслужва и комерсиални интереси.
Наред с нравственото и емоционално възпитание се поставя и умственото възпитание. Информационната среда, която осигурява телевизията, съдейства за обогатяване на активния и пасивния речник на детето, развива мисленето, паметта и въображението му. В този смисъл телевизията трябва да поеме отговорността си за правилния, книжовен български език.
ІV аспект – телевизията е стимулиращо средство за изява на детския талант. Разнообразната изпълнителско-творческа и продуктивна дейност на децата може да намери място в разнообразни форми на сътрудничество с медиите. Традиционни празници, детски песенни конкурси, мюзикъли, шоу програми могат да бъдат излъчвани по телевизията. Всичко това е стимул и мотивация за децата, а за учителите и родителите са оптимални и ефикасни средства за обучение и възпитание.
Литература:
Естетическо възпитание и съвременност.Колектив.Н.и изк.,С.,1976
Вагнер,В.Р.Познаване на медиите.сп.Педагогика 9/96г.,с.70