2 Юни - Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България…
Още през март тази година по примера на батачани и калоферци излязоха с предложение националните ни герои Ботев и Левски да се канонизират за светци. Дори изготвиха примерна икона с лика на двамата ни революционери. Тя представлява реплика на картина от 1934, дълго пазена в с.Тъжа. Намерил я е Антон Караколев в старата къща на своята прабаба. Ликовете на двамата борци за свобода са увенчани с българското знаме, а под тях стои надписа: "Българийо, за тебе те умряха", като образът на Левски е увенчан с лаврови клонки, а на Ботев - с дъбови. Сега два билборда именно с тези изображения са поставени на изходите на Калофер да посрещат и изпращат гостите на града. И за калоферци това е съвсем естествено, защото винаги са ги носели в съзнанието си като икони и като светци.
Но други българи смятат, че канонизацията им не е правилна, защото олицетворявали не само християно-българските въжделения за свобода, но и наднационалните и надрелигиозните. И че революционни титани като Ботев и Левски могат да бъдат само на целия свят. Чуват се и доводи, че и двамата ни герои са били по свой начин атеисти. И канонизацията им би била „оковаване на нетленно одухотворените образи на двамата най-бунтовни българи”.
Важното е обаче, че двамата ни гении на свободата отдавна са преминали в духовна степен Светия и ще останат в нея, докато има българи. А е сигурно, че това ще продължи повече от достатъчно, за да не се забрави делото им. Защото то бе издигнато до степента на Жертвата – най-високото равнище на Любовта. А нейните двама ненадминати радетели я изживяха в съкратени срокове със сърцата си като огнено причастие. Не само в името на род и родина, а и в името на Бога. Доказват го следните думи, записани в тефтерчето на Ботев, неизвестни за много българи: "Доброто, което струвам на ближния си, правя го за Бога”.
Знаел го е и Левски /"Ние сме във времето и времето е в нас"/. И за него делото им е било в духа на времето. Повеля на небето. И жертва за него.
Тогава една външна легитимация на изживяното от тях не би ли била само един формален акт?...
