Платон: Това което хората възприемат за реално, всъщност е илюзия
Декарт: Светът около нас е генериран от зъл демон
Физиците започват все повече да се съмняват дали този свят е реален? И дали не е матрица, като в едноименния филм? Как се образувала Вселената? Кой я е създал: природата или разум - някакво всемогъщо същество, наречено Бог? Дали Вселената е безкрайна, или пък има край? И като цяло – какво представлява Вселената: сфера, плоскост или някаква друга геометрична фигура?
В търсене на отговорите на тези неразрешими въпроси учените строят все по-фантастични една от друга хипотези. Най-новата – че живеем в един вид виртуален свят – стана особено популярна.
Тази идея винаги е била обсъждана от най-великите философи от Платон до Декарт.
Успешният филм "Матрицата" от преди десетилетие също помогна тази идея да намери място в мислите ни. Според нея всекидневния ни живот в действителност е симулация, генерирана от мощен компютър.
Сега учените са на път да докажат тази теория, според The Telegraph. Проучването, което те са провели използва математически модели, известни като решетки в опит да пресъздадат на теоретично ниво симулирана реалност. Според Петър Миликан от колежа Hertford около тази теория обаче има два основни въпроса.
Единият е дали спекулациите около тази теория не са в повече и другият е свързан с доказателства. „Струва ми се, че доказателствата не са толкова убедителни”, казва той.
Според дългогодишна теория на мислителя Декарт зъл демон контролира Вселената, той контрира способността ни да мислим. Според Платон реалността не може да бъде повече от сенките в пещерата, но обитателят на пещерата, който никога не я е напускал не може да бъде наясно с това.
Митът за пещерата,
познат още като Алегория за пещерата, Платоновата пещера и Притчата за пещерата, е алегория, използвана от гръцкия философ Платон в неговото съчинение „Държавата“. Написан е като въображаем диалог между учителя на Платон Сократ и брата на Платон Главкон в началото на Книга VII.
В диалога Сократ описва група хора, които живеят оковани за стената в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Хората наблюдават сенките на стената от неща, минаващи пред огъня зад тях и започват да приписват форми на тези сенки. Според Сократ сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят. След което той добавя, че философът е като затворник, но който е освободен от пещерата, разбира, че сенките на стената не представляват изобщо реалността, тъй като е способен да възприеме истинската форма на реалността вместо обикновените сенки, виждани от затворниците.
Алегорията е свързана с Платоновата Теория за формите, според която формите (или идеите), а не материалният променящ се свят, който ни е познат чрез усещането, притежават най-висшата и фундаментална реалност. Сетивните неща за Платон са само сенки на света на идеите. Познанието на формите, т.е. на идеите съставлява истинско познание. Алегорията на пещерата е опит да се обясни мястото на философа в обществото и опит за просветление на затворниците.
Матрицата
Сериозен философ, носител на много престижни награди, професорът в Оксфордския университет Ник Бостром призна в интервю, че филмът “Матрицата” му е направил такова огромно впечатление, че той за един месец написал книга, наречена “Живеем ли в компютърна симулация?”
Ученият твърди, че има 25 процента вероятност нашият свят да е само една матрица – компютърна симулация на реалността. Философът има предвид програма, която симулира съзнанието на един, няколко или на всички хора, на цялото човечество.
- А тази симулация е създадена от така наречената постчовешка цивилизация, състояща се от потомците на сегашните хора, но вътрешно и външно променени така, че да се нарекат хора е трудно – обяснява Бостром.
Тези суперсъщества ученият счита за представители на “истинското човечество.” И смята, че те имат необикновени способности – като например информационни технологии, придобити в резултат на сливане на мозъка им със суперкомпютри.
- За такъв киборг няма проблем да създаде виртуален свят – твърди философът. Той дори предполага, защо това им е необходимо с цел да проучат собственото си минало.
- Нашите потомци се сблъскват с бели петна в историята си и са решили да запълнят празнините, като включат в играта множество симулирани хора – нас, съвременното човечество – с увлечение развива своята теория Бостром.
От публикуването на книгата Бостром са минали почти десет години. Би трябвало лудите фантазии на философа вече да се забравят. Но не. Точно обратното- физиците се заеха със задачата да докажат, че компютърната свръхсимулация е възможна, а нашият свят е само матрица.
Проф. Сила Бийн, теоретичен физик в университета в Бон в Германия заяви, че тя и група от учени са разработили начин да тестват идеята дали наистина живеем в матрица и сме заобиколени от паралелен свят. Според нея и колегите й - експертите по квантова физика и физика на високите енергии Зохре Давоуди и Мартин Савидж от университета в Бон (Германия) - чрез физични методи могат да се намерят доказателства за това, че ние и видимата от нас Вселена е някакъв вид виртуален модел. Това е възможно, защото изкуственият свят трябва с нещо да се различава от истинския.
- За да оценим самата възможност за симулации, ние използвахме законите на квантовата хромодинамика и приетите в нея изчисления – обяснява Силас Бийн. – Оказва се, че бързото нарастване на мощността и производителността на компютрите наистина откриват зашеметяващи перспективи. След 140 години ще бъде възможно да се симулира един кубически метър всякаква материя, всеки процес в нея. След още 410 години модел може да стане цялата Вселена.
Поради това, уверени са физиците, нашите потомци, живеещи в 2422 г., на практика биха могли да създадат виртуално нашия съвременен свят, и по-специално 2012 г., от своето красиво бъдеще.
За своето безумно заключение те дори са намерили засега едно, но много убедително поред тях доказателство. Във виртуалната Вселена, в спектъра на космическите лъчи, в определени енергии, трябва да има срив. И той съществува в този свят, който хората все още считат за реален.
За странния срив се говори в известната във физиката теория на Грайзен-Зацепин- Кузмин. Тя е ясна само за специалисти. Но за особено надарените ще обясним, че става дума за високоенергийни частици, които, взаимодействайки с фотоните от фоновото микровълново излъчване, в някакъв момент по някаква причина губят енергия. Сякаш умират.
- Странното съвпадение прави впечатление – казва другият автор на теорията Зохре Давоуди. – Оказва се, че нашата Вселена има край. Като че ли ние сме заобиколени от красиви декори. А какво има зад тях – не е ясно.
Между другото, ако ние признам, че действително живеем в една матрица и тя не е измислица на отегчени учени, то тогава можем да лесно да обясним всички аномалии - от НЛО, полтъргайсти, духове и пътувания в задгробния свят – до ядрения разпад. Всичко свръхестествено е само бъгове в тази симулация.
И докато учените се обясняват, философът Бостром дава полезен съвет как да не полудеем: да продължаваме да живеем по същия начин, както и преди. Сякаш нашият свят е истински.