Мост между времето, пространството, чудесата и вярата
продължение от предишния брой
Дали чудесата, които виждаш в квантовия свят ни показват нашите най-големи възможности или ограничеността на нашата наука? Възможно ли е спонтанното изцеление от болести, незабавната връзка с всеки и всичко и пътуването във времето да са нашето истинско наследство във Вселената?
И така, по начини, които започваме да разбираме, ние откриваме, че сме свързани не само с всичко, което някога е било, но и с нещата, които все още не са се случили. И онова, което преживяваме сега, е резултатът от събитията, които са се случили (поне частично) в реалията на Вселената, която дори не можем да видим.
Участието на тези взаимоотношения е огромно. В свят, където едно интелигентно Поле енергия свързва всичко - от глобалния мир до личното изцеление, това, което може да е звучало като фантазия и чудеса в миналото, внезапно става възможно в нашия живот. Като имаме предвид тези връзки, трябва да започнем да мислим за начина, по който сме свързани с живота, с нашите семейства и дори с нашите случайни познати, от една нова гледна точка. Добри или лоши, правилни или погрешни, всичко - от най-светлите и красиви преживявания в живота до най-ужасните случаи на човешко страдание - вече не може да бъде отписвано като ,,случайно” . Ясно е, че за да разберем всичко, което ни радва, е необходи- мо да разберем колко дълбоко сме свързани с всичко в нашата реалност.
В ТЪРСЕНЕ НА МАТРИЦАТА
Спомням си първия път, когато казах новините за нашата свързаност на моя приятел от местните американци от каньона. При нашата неочаквана среща в един магазин аз разпалено съобщих информацията, която бях прочел във вестниците. Прочетох за откритото „ново” Поле енергия - обединяващо Поле, различно от другите енергии, за чието съществуване се знае. - Именно това Поле от енергия свързва всичко. То ни свързва със света, един с друг и даже с вселените отвъд Земята - точно както си говорихме преди с теб. По типичен за него начин моят приятел по-мълча за момент, зачитайки моето вълнение. След няколко секунди си пое въздух и отговори с прямота, на която вече многократно бях свидетел.
- Значи си открил, че всичко е свързано.
Именно това твърдят моите хора през цялото време. Добре е, че и вашите учени вече са го открили. Ако това интелигентно Поле от енергия наистина играе подобна роля в начина, по който работи Вселената, тогава защо досега не сме го знаели? Тъкмо навлизаме в XX век - време, което се смята за най-забележителното в историята ни. В рамките на едно поколение научихме за силата на атома, как да съхраняваме библиотека с размерите на блок върху компютърен чип и как да разчитаме и манипулираме ДНК. Как при толкова научни чудеса сме пропуснали единственото и най-важно откритие от всички - събитието, чието разбиране ни дава достъп до самата Сила на Сътворението? Отговорът на този въпрос може да ви изненада.
В нашето недалечно минало е имало време, когато учените са се опитвали да решат загадката - дали сме свързани с интелигентно Поле от енергия, като докажат дали такова Поле съществува или не. Идеята да се направи такова проучване била добра - повече от 100 години
по-късно все още се възстановяваме от начина, по който бил изтълкуван прочутият експеримент. В резултат на това през по-голямата част от XX век, ако учените посмеели да споменат за това Поле от интелигентна енергия в иначе „празното пространство” , се натъквали само на насмешки. С малко изключения идеята не била приемана или допускана при сериозни научни дискусии. Но невинаги. Макар че нашето чувство за това – какво свързва Вселената – си останало загадка, в отделни страни се правели опити да се признае неговото съществуване. В Сутрите на Буда например реалията на велия бог Индра е описана като мястото, откъдето произлиза Мрежата, която свързва цялата Вселена. В историята на индианците хопи за Сътворението се казва, че текущият цикъл на нашия свят е започнал отдавна, когато Великата Прамайка - Паяк се появила в Празнотата на този свят. Първото нещо, което направила, било да изплете огромната мрежа, която свързва всички неща, и чрез нея създала пространството, където нейните деца да живеят. Древните гърци вярвали в съществуването на Универсално поле от енергия, което свързва всичко, и го наричали етер. В гръцката митология за него мислели като за същината на самото пространство и го описвали като „въз- духа, дишан от боговете”. И Питагор и Аристотел го посочвали като мистериозния Пети елемент на Творението след четирите познати елемента Огън, Въздух, Вода и Земя. В по- късните времена алхимиците продължили да използват думите на гърците, за да опишат нашия свят - терминологията се използвала до раждането на съвременната наука.
В противоречие на съвременните възгледи на повечето учени днес някои от най-великите умове в историята не само вярвали, че етерът съществува. Според тях етерът е необходим, за да могат законите на физиката да функционират. През 1600 г. Исак Нютон, „бащата“ на съвременната наука, използвал думата етер, за да опише една невидима субстанция, която прониква цялата Вселена, за която той вярвал, че е свързана с гравитацията така, както сетивата - с тялото. Той гледал на нея като на жив дух, макар че признавал, че все още няма уреди, които да потвърдят нейното съществуване. Едва през XIX век човекът, който предложил Теорията за електромагнетизма - Джеймс Максуел, официално предложил научно описание на етера, който свързва всички неща.
(Следва)