ПРАВИТЕЛСТВО НА НАЦИОНАЛНОТО ЕДИНСТВО в брой 64

ПРАВИТЕЛСТВО  НА  НАЦИОНАЛНОТО  ЕДИНСТВО
Категория: Сърцето, душата
Димитър КОСТАДИНОВ – икономист, бивш ст.преподавател в Учителски институт, гр. Смолян, филиал на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Началото на статията започвам с теоретично философски разсъждения. Защото без тях не е възможно да се направят основните практически изводи за посоката на развитието на страната ни.
Науката отдавна е доказала, че енергията е в основата на създаването и развитието на цялата Вселена и всички нейни обекти на макро и микро ниво, в т.ч. и човекът. Тя е носител на информация и има свой източник - създател, който се нарича Висш разум или БОГ.
Вечното съществуване на енергията се дължи на нейното двуполюсно поле: /+/ПЛЮС и /-/МИНУС. Този характер на енергията, познат на хората, е довел до откриването в дефинирането на един от основните философски закони на диалектиката: Законът за единство и борба на противоположностите. Според него обективното съществуване и развитие на всички материали, обекти и процеси в Природата е невъзможно без противоположност-двуполюсност, като две страни в тях, защото са създадени от енергията. Тези две страни постоянно се намират в процес на борба и единство. Борбата е стремежът към запазването на всяка от страните, докато единството е стремежът за баланса между тях. Без този баланс изчезват двете страни на противоречието и загива неговия носител-обектът.
Двигателят за развитието на човечеството и цивилизацията му е неговото основно противоречие. То определя формата на общественото устройство и създаването на идеология за посоката на бъдещото му развитие. За да има такъв всеобхватен характер основното противоречие на обществото, то трябва да се определя от нещо, без което е невъзможно неговото съществуване, както и на самия човек. Това са техните жизнено необходими доходи, чийто източник е или Трудът, или Капиталът /средствата за производство/. Именно тези две категории са двете страни на основното противоречие в обществото.
Противоборството между тях е защитата на икономическите интереси на притежателите на Капитала и на Труда. Това е политическо действие, водещо до формирането на политически партии, които създават своя идеология. Според характера на идеологиите им, днес партиите се делят на десни и леви. Това деление е външната, видима форма на проява на двете страни в основното противоречие на обществото.
Цялата история в развитието на човечеството е резултат на това, коя
от страните на основното противоречие е имала превес и е нарушавала баланса между тях.
Днес за развитите страни с пазарна икономика е характерно господстването на Капитала, макар и скрито зад принципите на демокрацията за защита правата и свободата на човека. Резултатът от това е огромно нарастване на богатствата на притежателите на Капитала, от другата страна - постоянен ръст на бедността, безработицата и престъпността. Заедно с това значителна маса от хората са превърнати в потребители-консуматори чрез получаването на лесни кредити, които стават допълнителен източник за нарастването на печалбите на Капитала. В общочовешки план отрицателните резултати от това са постоянните войни, икономическа и духовна криза на обществото, водещи към гибел на човечеството. Защото партиите изразителки на интересите на Капитала са превърнали парите в най-висша ценност – Бог.
При социализма се направи опит за смяна на господстващата страна и основното противоречие на обществото, като частната собственост върху Капитала, бе заменена с държавна. Монополното право на държавата върху Капитала доведе до неговото присвояване от бюрократичната върхушка на управлението. Така по своята същност социализмът се превърна в бюрократичен държавен капитализъм, а бюрократичният елит - в червена буржоазия.
Тя формира страната на Капитала в основното противоречие на преходния период у нас. Той е връщане към стария модел на обществено устройство и развитие, характерен с господството на Капитала.
Красноречив пример за тази посока на развитие е и Китай, който под ръководната родя на Комунистическата партия копира американския модел на пазарна икономика за 30 години се превърна във втората държава по броя на милиардерите в света.
За по-добра яснота на състоянието на основното противоречие у нас и в света ще използваме една рисунка от архива на английските квакери. Те в края на 19 век поставят началото на организираното милосърдие. Рисунката е свързана с една известна на всички забавна игра - теглене на въже от две групи. Но целта на квакерите е да покажат колко опасна е тя при различните конфликти /противопоставяне/ между хората в техните социални общности. Най-опасно за обществото е крайното изостряне на основното противоречие, което може да доведе до скъсването на въжето и политането в пропастта, гибелта на всички. Резултатът ще бъде същия дори ако победим, което може да стане, като отстъпим назад в пропастта и повлечем всички в нея.
Целият преход у нас е изразходване на енергията на обществото за дърпането на въжето почти до скъсването му ту на ляво, ту на дясно. Самото въже е националното богатство в държавността. Резултатът от дърпането на въжето е очеваден, все по-надолу и по-надолу в жизненото равнище на народа и все по-назад в международните класации за страната ни. Това положение доведе до сегашните национални протести и оставката на правителството на ГЕРБ. Защото настъпи пределът на търпимост на народа към капиталовите структури наши и чужди, които застрашиха живота на мнозинството от хората и оцеляването им. А то е резултат от външния натиск в лакейското поведение на нашите политически сили, които в годините на прехода отгледаха най-уродливата форма на Капитала – частните монополи. Те са предимно чужди в основни сфери на икономиката ни: банково дело, енергетика, съобщения, горива и др. Така протестите на народа станаха непосредствен израз на основното противоречие между представителната и пряката демокрация.
Основният въпрос у нас сега е: Какво да се прави? С него по всички медии и площади се занимават учени, представители на художествено творческата интелигенция, на организатори на протестите, политици и лидери на движения и партии. Всички те дават различни сходни рецепти за лечение на болното ни общество. Но лекарството, което предлагат, се отнася за лечението на следствието, а не на ПРИЧИНАТА на заболяването.
Този начин на лечение на обществото у нас и в света е доказателство
за продължаването на старото мислене, даващо предимство на една от страните на основното противоречие, но не и на БАЛАНС между тях.
Английските квакери подсказват вярната рецепта с друга тяхна рисунка. Тя изобразява пътя, по който се стига до сдружаването, кооперирането между хората. На рисунката се виждат етапите на поведение на двете магарета,
докато накрая стигат до простото решение, че това може да стане само когато заедно двете отидат да се хранят на едната купа, а после на другата. Рисунката е показателна за пътя на постигане на Баланса – единството между икономическите интереси в обществото като две страни на основното противоречие: Труда и Капитала.
Ако на мястото на магаретата си представим нашите политически партии от ляво и дясно, можем да определим на кой етап на поведението, показано на рисунката, са те. За съжаление те са на етапа на най-остро противопоставяне, липса на всякакъв диалог между тях. Няма желание да седнат и мислят заедно за правилното решение на проблемите у нас.
Сега е настъпило времето за ОСЪЗНАВАНЕТО - за промяна в мисленето, което трябва да роди нови идеи за развитието на обществото. Те трябва да създадат стабилен баланс-единство между двете страни на основното противоречие – Капитала и Труда. Всеки опит това да се постигне само от десни или леви правителства е невъзможно, тъй както е невъзможно дълго време да се носят две големи дини под една мишница.
Следователно верният път за решаването на проблемите в страната е създаването на Правителство на националното единство, състоящо се от експерти - специалисти в определени области на обществения живот. Това правителство ще работи по Програма за националните приоритети, за стабилността и развитието на страната. Тази програма е наложително да се изработи и приеме в Народното събрание от широка коалиция на парламентарно представените партии от ляво и дясно при пълно съгласие между тях. Ако това се направи, ние ще станем водещи в новото мислене на човечеството и новия път на развитието на истинската демокрация и цивилизация.
Резултатът за нас ще бъде изпълнението на завета на Васил Левски – нашето мило Отечество да се превърне в „ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА”.

Статията е прочетена 374 пъти
Назад към брой 64Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025