Металната монета днес е съществено нещо, идентично на парите, с които са обменяли продуктите в античността. Златните пари, изравяни от развалините на Атина, Рим или Картаген, са приемани повсеместно и циркулират свободно заедно с парите на съвременните Европа и Америка. Отделно от възможната разлика в чистотата на златото, килограм монети с печата на римски император е равен на килограм монети с печата на германския монетен двор. Нашите пари имат всички характеристики на парите, които Ликург прогонил от Спарта. Може би парите са само държавна институция, която е трябвало да възприемем непроменена от античността.
Но знанията ни за природата на парите по никакъв начин не са съразмерни с тяхната велика античност. Ликург е признавал, че парите, направени от скъп метал, разрушават държавата, разделяйки народа на бедни и богати. Тук няма да обсъждаме дали той е постъпил добре, изгонвайки парите, като е прогонил доброто заедно с лошото. Но даже днес ние сме далече от схващането да признаем злината на парите, както е направил Ликург. Ние можем да аплодираме Питагор за казаното „Уважавам Ликург, който изгони златото и среброто, корени на всяко зло” и да въздишаме с Гьоте „Nach Golde drangt, am Golde hangt doch alles. Ach wir Armen!”, но не можем да отидем по-далече. Посрещаме с мълчание въпроса: какво е лошото на парите? Защо парите са проклятие за човешкия род? Дори нашите икономисти са объркани от този проблем, така че вместо да го изследват, предпочитат да противоречат на Ликург и Питагор и да приписват потвърдените недостатъци на парите на недостатъчни наблюдения. Тогава спартанският Мойсей е класиран между объркалите паричния стандарт, а великият математик - между моралните фанатици.
Този провал на науката се дължи по-малко на недостатъците в разбирането, отколкото на някои външни обстоятелства, неблагоприятни за научното разбиране на паричната теория.
Самият предмет отблъсква изследователите. Възвишеният идеалист лесно може да намери обект за изследване, по-привлекателен от парите. Например религията, биологията, астрономията са безкрайно по-поучителни от изследването на природата на парите. Само прозаичният човек на числата се чувствува привлечен от доведеното дете на науката. Разбираемо е и прави чест на човешката природа, че изследователите, които са проникнали в тъмните континенти на паричната наука, се броят на пръсти.
И отново, нещастните методи, използвани досега, и връзката на изследването със сега щастливо умиращите доктрини за стойността са увеличили естественото отвращение към този клон на науката. Педантичната неясност, с която е била третирана от учените паричната теория, е накарала публиката да презира предмета, който въпреки това е от голяма важност за човешкото развитие. (Забравената литература за биметализма е похвално изключение). Дори днес паричният стандарт изглежда на голямото мнозинство от публиката като някакво тегло от чисто злато, а за повечето хора златото е вещество с малко значение. Тъй като обектът на паричната теория се цени ниско, никой не купува литература за парите, рискът от публикуване на трудове върху паричната теория за повечето издатели е голям. Много добри писания за парите навярно са останали непубликувани - друго обстоятелство, което държи изследователите далече от паричните проблеми. Само авторите, които могат да си позволят да публикуват на свои собствени разноски, могат да се занимават с проблемите на парите.
Последното заявление има изключения. Трудовете на нашите университетски професори поне се купуват от студентите и държавните книжарници и намират издатели. Но изключването от критика от страна на университетските професори на съществуващия ред ги предпазва от проникване дълбоко в природата на парите. Изследването на официалната наука не се задълбочава, тя се отдръпва от основополагащия пласт на спора. Това, което е вярно за парите, е вярно и за теориите за рентата, лихвата и надниците. Университетски професор, който се осмели да изследва противоречивата основа на тези проблеми, би превърнал лекционната зала в бойно поле. Спорната материя, политиката, теориите за надниците, рентата, лихвата са извън университетите и поради тази причина науката трябва линее в ръцете на професорите. Един професор трябва едва да задълбае в предмета си, когато заплахата „Така далече, но не и по-далече!” кънти в ушите му.
Към тези външни затруднения се добавя и фактът, че теорията на този трънлив предмет изисква знание, което може да се получи само в практическата търговия и че тази търговия обикновено привлича натури, неспособни за теоретично изследване. Търговията изисква хора на действието, а не теоретици и идеолози. Търговските надпреварвания - също, докато едва напоследък се считат за позорни; Меркурий, богът на търговците, в същото време е и бог на крадците. Търговията е професия за онези, които са пропаднали в училище. Интелигентните синове се изпращат в университетите, а останалите - в каторгите.
Такова е обяснението на плашещия факт, че макар и във всички други сфери на науката се върви от триумф към триумф, и досега не сме чули дефиниция или теория за металните пари. Металните пари съществуват от 4000 години, през времето на стотици поколения са минавали през стотици милиони ръце, но все пак при управлението на парите всяка страна в света се е водела не от науката, а просто от рутината.
Липсата на здрава теория за парите е причина явлението на лихвата никога да не е било обяснено задоволително. От 4000 години ние е трябвало да плащаме и получаваме неизброими хиляди милиони лихва и все още и днес науката е неспособна да отговори на въпроса „Откъде и защо капиталистът получава лихва?” (*Бьом-Баверк, История и критика на теориите за лихвата).
Наистина, опити за решаване на проблема с лихвата не са липсвали. Като очевиден смутител на мира лихвата е привлякла по-голямата част от общественото и научното внимание, отколкото парите. Всички забележителни икономисти са се занимавали с проблема, особено социалистите, целите усилия на които са фундаментално насочени срещу лихвата.
Но въпреки всички тези опити, проблемът за лихвата е останал нерешен.
Провалът не се дължи на трудността на предмета, а на факта, че капиталовата лихва (лихва на дълговете, както и лихва на реалния капитал) е дете или съпътстващ продукт на нашата традиционна форма на парите и затова може да бъде научно обяснена само с помощта на теорията на парите. Парите и лихвата, неразделни приятели за повърхностния наблюдател, имат също и тясна вътрешна връзка, връзка в теорията. Теория на лихвата може да бъде изведена само от теорията на парите.
Но теориите за лихвата, поради причините, посочени по-горе, винаги са пренебрегвали изследването на парите. Например Маркс никога не е можал да обърне на теорията на парите дори и пет минути внимание - за това свидетелстват неговите три големи тома върху лихвата (капитала). Прудон по-малко е подценявал парите и е дошъл по-близо до решаването на проблема за лихвата.
В следващото изследване, започнато с късмет и подпомогнато от благоприятни външни обстоятелства, сега предлагам на науката, търговията и политиката дълго търсената теория на парите и лихвата.
Това, което съм изследвал, е спорна материя. Трябва ли да се порицавам, че това, което съм открил, трябва да стимулира помитането на промяната в обществения ред?
