За  Махабхарата в брой 63

За  Махабхарата
Категория: Изкуство, култура

Махабхарата е литературното произведение – законодател в човешката история и цивилизация. Няма друг епос или книга, който толкова задълбочено, подробно и всеобхватно да е въплътил в себе си тайните на мирозданието и да е постановил толкова много традиции. Махабхарата е световна съкровищница, в чието начало е записано:"Тава, което тук го пише, и другаде го пише. Тава, което тук го няма, никъде го няма.”

Почти за всяка дума от Махабхарата може да се напише отделна глава. От почти всяко изречение - отделна книга. Но разстоянието във времето и пространството е отдалечило мирогледите на съвременните и древните хора до такава степен, че днес ние не разбираме техните послания.

Главната идея в епоса е борбата за власт между два рода – Пандави и Каурави. Според повествованието те са първи братовчеди, а целият епос се възприема като красиво литературно произведение, с висока художествена стойност и безспорни исторически, етнографски и др. сведения за период от няколко хиляди години.

Но същността на написаното в Махабхарата е друга. Там има два основни пласта. Първият е описание на физическите промени в полето около земното ядро. Той е водещият – идейната същност на епоса. Вторият е исторически, документален – за истински герои и събития. Смесването на тези два пласта чрез символиката, посредством различни художествени похвати се извършва от неизвестни автори в продължение на хилядолетия. Автори с различни творчески възможности, реални познания и мироглед, които са полагали идеалните небесни явления върху реалните земни, човешки деяния. Затова отделните части се различават по своята художествена стойност. Едни са  добри, други - талантливи, а някои – гениални. Накрая целият епос е събран в едно цяло произведение.

Родът на Пандавите се състои от петима братя, юридически синове на Панду, биологически на петима богове. Те са символи за петте фини неща в природата, наричани в Индия татви. Петте татви се възприемат от петте човешки сетива.

Първият брат е Юдхищхира, (син на бог Дхарма) съответствие на татва акаша – звука.

Вторият е Бхимасена, (син на бог Ваю) съответствие на татва ваю – топлината.

Третият е Арджуна, (син на бог Хиндра) съответствие на татва теджас – светлината.

Тези трима братя са родени от първата съпруга на Панду – Кунти и са символи за физически величини.

Четвъртият брат е Накула, съответствие на татва притхви – мирис. 

Петият, близнак с Накула, е Сахадева, съответствие нататва апас – вкуса.

Тези двама братя са синове на близнаците, полубогове Ашвини и са родени от втората съпруга на Панду – Мадри. Те са символи за химически величини.

Истинското име на рода е Пан Деви – общоматериални деви. Те са правилата от Единния природен закон, които управляват (изграждат, поддържат и разграждат) звука, топлината, светлината, вкуса и мириса – ефирната материя – елементарните частици, от които се изграждат химическите елементи – твърдата материя.

Според епоса Юдхищхира е старейшината на Пандавите. Познава моралния, обществения закон Дхарма и като цар го спазва и прилага безкомпромисно. Но като символ за звука, всъщност е вещ за електромагнитните трептения въобще, за целия електромагнитен спектър, а Дхарма, баща му, е електромагнитният спектър.

Родът на Кауравите се състои от сто братя и една сестра, първи братовчеди на Пандавите. Те са символи за Твърдата материя – химическите елементи. Числото сто тук е само символ за множество, а точният брой на химическите елементи е записан в Евангелие от Йоан: „Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто петдесет и три; и все, че бяха толкова, мрежата не се скъса.”

Споровете и враждата между двата рода, накрая довеждат до неизбежна война между тях. Тя е описана в поемата Бхагавад Гита, най-ярката част от епоса.

Но както във всяко литературно произведение и в този епос има добри и лоши. Пандавите са добрите, Кауравите – лошите. А най-големият злодей в епоса е най-големият от братята Каурави – Дурьодхана. Той е символ за първия химически елемент – водорода. Най-избухливият, горящ и опасен.

Учените твърдят, че около ядрата на звездите и кометите гори водород.

А що се отнася до това, че Пандавите са добрите, а Кауравите лошите в епоса, знаем, че в човешките взаимоотношения категориите добър – лош са относителни и се определят винаги от позицията на говорещия или пишещия, а той се ръководи от общоприетите морални норми на своето време, наложени от определено философско течение или религия. Така е и днес. Като ехо от ония времена религиите са постановили, че Раят е горе, а Адът долу и който се стреми и служи всеотдайно и предано Богу ( разбирай на църквата, разбирай на църковниците) ще отиде в Рая, а който се съмнява и не го прави, ще се пържи в Ада.

Но ако отделим небесното от земното, забравим за човешките пристрастия и се обърнем към правилата във Вселената, ще „видим” че във Всемира няма морал, етика, състрадание и милост! Там има Закон и правила и се случва винаги това, което е предвидено в Закона и правилата! Безусловно! Каквото трябва да се роди – се ражда! Каквото трябва да съществува – съществува! Каквото трябва да умре – умира! Затова в Бхагавад гита, когато войнът Арджуна се колебае дали да воюва срещу своите роднини и приятели, бог Кришна (аватара на бог Вишну – Законът) му казва приблизително следното: „Убий ги, защото аз вече съм ги убил”.

В реалните небесни условия борбата се води между елементарните частици и химическите елементи. В началото са елементарните частици – ефирната материя, а по-късно от тях се изграждат химическите елементи – твърдата материя. Още по-късно химическите елементи отново ще се разградят на елементарни частици, а твърдата материя ще стане отново ефирна.

В същия порядък се предава и властта между Пандави и Каурави в епоса. Първо на власт са Пандавите. След това Кауравите чрез машинации получават власт над половината царство, а по-късно чрез измама – игра на зарове, успяват да си присвоят властта над цялото царство, за срок от дванадесет плюс една години (времето на Зодиака).

Казано по друг начин, води се борба между ефирното агрегатно състояние на материята и останалите две – течно и твърдо. Потвърждение за това е следният текст от книгата Джан, послужила на Елена Блаватска за написване на „Тайната доктрина”: „През време на Четвъртата Вечност Синовете получават заповед да създават своите Образи. Една трета отказва, двете други приемат. Проклятието е произнесено. Те ще се родят в Четвъртата, ще страдат и ще причиняват страдание. Това е Първата Война. По-древните Колела се въртят надолу и нагоре…Искрата на Майката изпълни всичко. Имаше война между Творците и Разрушителите. Водеше се битка за Пространство. Семето се появяваше отново и отново.”    

"Една трета" (първата третина) е ефирът – елементарните частици. В него няма "образи и форми", защото те (Пан Девите) "отказват да създават своите образи и форми". Те са "Разрушителите".

"Двете други" (втората и третата третини), са течното и твърдото агрегатни състояния на материята. Те (Кауравите) "приемат да създават своите образи и форми". Те са "Творците". Но за съществуването и на едните и другите е необходимо "пространство".  Затова "водеше се битка за пространство. Това е първата война."

В четиринадесета песен от Бхагават гита, е описана същността и действието на трите гуни върху отделния човек. Там бог Кришна говори на война Арджуна, споменаван в текста с много имена.

„Върховносияйният каза:

Ще разкрия пред теб по-нататък
това най-висше от всички знания.
Щом мъдреците в света го постигнат –
постигат пълното съвършенство.

Приютени във висшето знание,
те придобиват моята същност:
нито се раждат при сътворението,
нито умират при разрушението.

Великият Брахма е моята утроба.
В нея аз поставям зародиша.
И така се пораждат всички
същества на света, о, Бхарата.

Каквито и тела да се раждат
в различни утроби, о, Каунтея,
Брахма – природата – им е утроба,
а аз съм бащата: аз давам семето.

Святост – саттва, Страст – раджас и Тъма –  тамас
са трите сили на природата.
Те свързват с тялото, о, Мощноръки,
Непреходното Въплътено.

От тях саттва – сияйна и здрава,
поради своята неопетненост –
обвързва с връзки от земно щастие
и от познание, о, Безгрешни.

Раджас е силата на пристрастията,
родена от жажда и от привързване.
Тя оковава в плътта Въплътеното
чрез веригата на деянията.

Тамас е рожбата на незнанието,
която мами в света въплътените:
оковава ги с тъпо лентяйство
и летаргичен сън, о, Бхарата.

Саттва привързва към щастието.
Раджас привързва към действието.
Тамас, като забулва знанието,
привързва към мързела и нехайството.

Потискането на Страстта и Тъмата
предизвиква в човеците Святост.
На светостта и Страстта – Тъмнодушие.
На Тъмата и Светостта – Страстност.

Когато през всички врати на тялото
прониква светлината на знанието,
тогава със сигурност можеш да кажеш,
че надделява Светостта – саттва.

Сатва гуна, е символ за ефирното агрегатно състояние на материята - атмосферата. Раджас гуна за течното – водният океан. Тамас гуна за твърдото – земната кора. А трите гуни заедно са наричани "Пътят на лотоса", защото той съществува в трите гуни едновременно. Корените му са в почвата, стеблото във водата, а листата и цветовете във въздуха.

В решителната битка на полето  Курукшетра (околоземното поле) взимат участие почти всички царе на Индия, на страната на Каурави или Пандави. Войните от двете армии са в многобройни роднински връзки в пряка и съребрена линия – символ за действителните връзки на елементите в природата и те могат да се разчетат, ако се знае какво точно означават имената и прозвищата на боговете и героите от Махабхарата.

Тъй като в повествованието са преплетени реалните исторически и битово житейски събития с небесните, божествените, в епоса не могат ясно да се отделят и откроят качествата и делата на отделните богове. Затова ще добавя няколко цитата от други древни индийски писмени източници, цитирани в книгата "Индийска митология" от Джон Напърт, в които те са описани с най-характерните си качества и деяния.

В древността мъдреците са знаели, за разлика от съвременните учени, че изграждането, съществуването и разграждането на всичко във Вселената е кръговрат. Времето и пространството се появяват от небитието, съществуват в битието и изчезват отново в небитието.„По време на Великия потоп демонът Хаягрива откраднал Веда и Вишну се превърнал в риба, за да държи нещата под око, докато земният живот бил спрял. Брахма и Шива потънали в размисъл. Само Вишну бил нащрек. Когато възникнал Брахма и светът се започнал отново, Вишну унищожил Хаягрива и върнал Веда на бог Брахма.”

В горният цитат е описана ролята на споменатите богове при кръговрата за изграждане на Земята.

Бог Вишну (висшият бог) е символ за Единният природен (вселенски) Закон, отговорен за всичко, което се случва през целия кръговрат. А някои от главните индийски богове са само негови превъплъщения – аватари, символи за различните етапи от кръговрата. Брахма се счита отговорен за изграждането, а Шива – Рудра за разграждането. Но някои автори са възложили и двете деяния на бог Брахма, като са го поставили в земното ядро и от там той твори и разрушава, чрез своето дихание. „Когато Брахма издишва, се създава цялата Вселена, а когато вдишва, целият осезаем свят ще изчезне, ще загуби видимата си форма и ще се оттегли в божествената си същност, където всичко се връща.”

За да бъде точен горният цитат и да отговаря на истината, думата Вселена, трябва да бъде заменена със Земята, Слънцето или което и да е друго небесно тяло.

Самото дихание също е превърнато в бог.  „…ведическият бог Ваю – богът на ветровете. Той е бог и на нежния бриз, дори и на дъха, оживяващ хора и животни. Той е самият Дъх, а от тук и бог на живота, защото първото от което се нуждае живият човек е дъхът.”

В древната индийска книга „Законите на Ману”, в частта й „Създаване на света”, за бог Брахма пише следното (но всъщност се отнася за бог Вишну):  „Тоя свят беше тъмнина неуловима, без да се различава нещо в нея, непостижима за разсъдъка и схващането, като напълно погълната от сън. Тогава великата сила, съществуваща сама по себе си, която е неуловима ,като направи различима тая вселена във вид на големи стихии и като разви енергията си, се появи, за да разпръсне тъмнината. Той, когото само умът може да схване,непостижимият,без различими части, вечният, началото на всички създания ,се появи в целия си блясък. Искайки да извлече от тялото си всички създания, най-напред произведе водите мислен ои вложи в тях зародиш.”

А какво става с водите след това, ще разберем, като са върнем отново към "Индийска митология". „Ганга била дъщеря на бога на планината Химаван, „Владетеля на снеговете”, и сестра на Парвати, божествената съпруга на Шива. В началото боговете я пазели цялата за себе си, тъй като я намирали за твърде скъпоценна и красива, че да я делят със земните жители. Но ето че се явил Бхагирадха и поискал от Брахма да му даде дар за продължителния аскетизъм. Бхагирадха се помолил да разрешат на свещената Ганга да слезе на земята. Брахма го предупредил, че това би станало само ако Шива се съгласи да я пусне да тече през сплетените си коси. След още един дълъг период на лишения Бхагиратха накрая накарал Шива да се съгласи. Ганга се спуснала ревяща и пенлива и сигурно щяла да наводни Индия, ако косите на Шива не били като гъста гора, където тя се успокоила и добила днешния си вид.”

Но въпреки това, от слизането на Ганга на Земята имало последствие. „Седмият поред Ману бил застрашен от Великия потоп. Когато намерил малката рибка – Вишну, тя му казала: „Ще те спася от приближаващия потоп, ако се погрижиш за мен!” Ману пуснал рибката в океана, а тя му заръчала да построи кораб и щом водите на потопа придошли, Ману се качил на кораба си и заплавал. На борда на кораба се намирали семена от всички растения, от които човек щял да има нужда след потопа.”

В Махабхарата е описан кръговратът за изграждането на нашият дом – Земята, чрез езика на символиката. Звуците в имената Брахма, Рудра, Ваю, Дхарма, Бхима, Бхишма, Карна, Видура, Абхиманю и др. също са символи. Така е в целият епос и не само в него. Но както писах в началото, почти за всяка дума от Махабхарата може да се напише отделна глава. От почти всяко изречение отделна книга. Затова спирам дотук.

Статията е прочетена 417 пъти
Назад към брой 63Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017