КРИСТАЛОТЕРАПИЯ – Диамант в брой 7

КРИСТАЛОТЕРАПИЯ – Диамант
Категория: Минералотерапия

р. алмаз: a. diamond; ф. diamant; и. diamante.

Допреди около 150 години диамантът със своя силен блясък и магическо въздействие върху хората е бил смятан за особен елемент - много твърд, неразтворим в киселини и основи, с неустановен химичен състав. Сега вече знаем, че този камък е една от 5-те модификации на самороден въглерод и съдържа само един елемент. Другите модификацииса въглища, гагат, графит и шунгит. Но прозрачните и сияещи диаманти освен въглерод съдържат и различни примеси в много малки количества: Si, Al, Ca, Na, Mg, Mn, B, Cr, Ti, Fe, Ba, Cu и по-рядко Sr, Co, Zn, P Sd, La, Lu, Pt, Ag, Au и Рl. Може би именно поради наличието на тези примеси от микроелементи в структурата на диаманта идва неговата силна енергия. А може би, защото диамантът притежава особена структура, като всеки атом на въглерода е здраво свързан с другите четири обкръжаващи го атома.

Мистиците смятат диаманта за тайнствен камък на вътрешната сила. За да го притежават, хората плащат за него баснословни пари и историите на някои от диамантите са свързани с предателства и престъпления, а след някои от тези камъни все още върви кървава диря и се налага да бъдат изолирани от хората.

Името диамант идва от арабски език - алмас (най-твърд), или от гръцки - adamas(адамас - несъкрушим, непобедим). Това наистина е най-твърдият минерал на нашата планета. Този камък практически не се износва. Драска всички минерали, но е крехък и от удар на определено място може и да се разпадне на дребни кристали.

Диамантът е диелектрик. Един от най-добрите проводници на топлина от всички минерали и затова някои го смятат за надменен камък, тъй като не поема топлина и винаги остава хладен. Заради това свое качество той има огромно бъдеще за използване в техниката. Диамантът не издържа на висока температура и изгаря във въздуха при 850°С, което е доказано от френския химик Лавоазие още през 1772 г. При 2200°С без достъп на въздух диамантът се превръща в графит.

Особените му качества го определят за всепризнат крал не само на минералите, но и на промишлеността, в която той също има свои титли: Император на твърдостта, Крал на сондирането, Абсолютен монарх на точността, Цар на скоростта, Княз на качеството, Принц на надеждността и т.н.

Диамантът е прозрачен и винаги със силен блясък. Той може да бъде леко оцветен във всички цветове - от сиво, бледосиньо, розово, зелено, жълто, оранжево до кафяво и черно - в зависимост от микроскопичните включения на графит и микроелементи. Най-много се ценят и търсят прозрачните камъни или с добре изразено оцветяване. Експертите различават над 1000 цвята на диамантите.

Необработеният диамант прилича на парченце стъкло, защото кристалите на диамантите са покрити от мътна ципа. В древността обработката включвала полиране на част от диаманта, защото твърдият диамант може да се полира само от диамант. За получаване на прах за полиране диамантите се стривали в метален хаван. Целта на обработката е да се отвори прозорец за влизане на светлина, а остеняването (фасетиране) цели попадналият светлинен лъч да се отрази многократно от стените на камъка, за да се получи този неповторим блясък, това особено седемцветно сияние. Дълги години диамантите са обработвани чрез полиране, фасетирането е започнало през XV век. В момента има над 100 вида форми на обработка. Формата на диаманта след обработка може да бъде брилянт с 58 фасети, маркиза, принцеса, овал, капка, каре, сърце, роза, като за най-стара се смята формата „индийска роза”. Срещат се и по-редки сложни и фантазийни форми на обработка. Диамантите след обработка се наричат брилянти, от френската дума brilliant (сияещ). В днешно време, след появата на нови технологии, от стари обработени диаманти понякога изработват нова форма на брилянтите с цел да има повече блясък. След обработка на големите диаманти получените брилянти носят собствени имена: Хоуп, Кралицата на Холания, Тифани, Тейлър Бъртан, Флорентиеца, Еужени Блу, Максимилиян, Регента (Пит) и много други.

Само около 20% от добиваните в света диаманти се използват за бижутерия. Останалите 80% са свързани с развитието на науката и техниката и се използват като абразиви за сондажни корони, абразивен прах, режещи инструменти, диамантени дискове и др.

Цената на брилянтите зависи от прозрачността, оцветяването, масата в карати (1 карат е 0,2 г.) и сложността на обработка. Решаващо за определяне на цената преди всичко е теглото, което нараства многократно с размера на брилянта. Големината на ювелирните диаманти е основно под 1 карат (99%).

Но природата прави изненади, срещат се и много големи по размер кристали и брилянтите от тях се изработват в най-различни форми. Диамантите с големи размери са много редки и имат свои имена и истории. Най-големите известни диаманти са Кулинан (3024,75 карата), Екселсиор (995,3 карата,Южна Африка), Звездата на Сиера Леоне (969 карата), Кохинор (800 карата,Индия), Великия могол (793,5 карата, Индия), Златен гигант от Южна Африка, несравним, (890 карата), Кимберли (490 карата, Южна Африка) и др. Те са посочени в книгата на Руслан Костов „Скъпоценни минерали”. Много от тях са разрязани и фасетирани, след което имат и други имена. Така един от най-големите намерени досега диаманти Кулинан е бил разчупен и от парчетата са направени 104 брилянта с общо тегло 1063,65 карата.

Брилянтите в миналото и днес се вграждат в най-различни украшения - пръстени, медальони, колиета, диадеми, гривни, брошки, обеци и предмети като табакери, букети, венци, бастуни и др. и тук човешката фантазия е безкрайна. Значителна част от тях красят кралските дрехи и регалии (корони, скиптри, нашивки, ордени, медали и др.). Испанският крал Карл V имал десетки корони, украсени с диаманти. Върху дрехите на английската кралица Елизабет имало толкова много скъпоценности, в това число и брилянти, че тя трудно влизала в тронната зала. Много известни са руските императорски корони. За една от най-красивите се смята короната от сребро, изработена само с брилянти за коронацията на Екатерина II през 1762 г. и тази корона е поставяна върху главите на всички следващи царе на Русия при коронацията им. Изкуствоведите я наричат „каменна симфония” заради майсторски подбраните брилянти и символите върху нея, които показват непреходна слава и твърдост на властта. В златната корона на Петър I били поставени стотици брилянти, а в короната на последния цар на Русия Николай II са вградени 58 големи и 4858 броя малки брилянти. В императорската корона, направена за кралица Виктория през 1838 г., са вградени 2868 брилянта. Короните и украшенията от брилянти с ослепителен блясък винаги са били символи на огромни богатства и неограничена власт.

Диамантът се среща изключително рядко в природата. Находищата му се делят на коренни, или първични, и разсипни, вторични. Коренните находища имат вид на фунии или тръбообразна форма и са представени основно от кимберлити (вид глина). Диамантите в тях са главно във вид на добре изразени кристали с размери от микроскопични до 6-8 см в диаметър, а съдържанието им е от 0,05 до 1,0 карат на тон кимберлитова маса. Вторият тип находища са разсипи, на които сега се падат само 15% от добиваните диаманти в света, но именно от тях най-напред е започнал добивът на диаманти. Доказано е вече, че една част от намерените диаманти са в метеоритите, паднали на Земята.

За произхода на диамантите няма единно мнение сред учените. Една от теориите е, че те се образуват в кимберлитови тръби при изливане на лава на повърхността, а друга - че те кристализират в дълбочина и след това се издигат нагоре с лавата. Само находищата на диаманти имат форма на фунии, стесняващи се в дълбочина. Затова има и още една теория, според която те са образувани в резултат на удар с метеорити с високо съдържание на въглерод в много далечното минало, при преминаване на нашата планета през метеоритен поток в Космоса. Доказателство за това са намерените диаманти в метеоритите и в скалите на кратерите от метеорити. Другото доказателство е, че графитът в някои от диамантите има възраст, по-голяма от възрастта на нашата планета Земя. През януари 2007 г. в интернет се появи информация, че черните диаманти „карбонадо”, с високо съдържание на графит и милиони много дребни кристали на диаманти, имат възраст от 2,6 до 3,8 милиарда години. По мнение на геолога Стивен Хаггерти от Брукхайвенската национална лаборатория, диамантите са се появили в наситено на въглерод междузвездно пространство и е възможно да са част от свръхнова планета, взривила се преди милиарди години. А на нашата планета съдържанието на въглерод е под 1%.

Въпреки, че се срещат изключително рядко, диамантите са известени от древността. Има легенда, че първите „огнени камъни” са били намерени от войниците на Александър Македонски по време на похода му в Индия. Археологическите данни посочват, че диамантите са известни в Индия още 3000 г. пр. Р.Хр. и са били добивани основно от разсипи. До средата на XVIII в. Индия е била основен доставчик на диаманти, много от най-известните са оттам. През 1725 г. за пръв път са намерени в Бразилия. През 1866 г. са открити в ЮАР, в наносите на р. Ваал, а по-късно - в кимберлитови тръби, разположени до днешния град Кимберли, и скалата, в която са намерени, носинеговото име „кимберлит”. През 1726 г. център за добив на диаманти от разсипи става Южна Америка - Бразилия, а след това ги откриват в Боливия, Венецуела и Еквадор. До 1980 г. основен добив (98%) е от африканските находища в Заир, ЮАР, Гана и др. при количество на диамантите в тях 0,25-0,50 карата в м3. Крайбрежните и морските разсипи в ЮАР, Намибия и Ангола се отличават с високо качество на диамантите. Днес на първо място е Австралия, където след дълги проучвания през 1979 г. са намерени диаманти не само в кимберлитови находища, но и в други скали. Нови находища са открити и в Канада.

В Русия дори през Втората световна война не спирало търсенето на диаманти, защото за закупуване на технически диаманти били необходими много средства. Геолозите с дни обикаляли района, за който имало прогнози, направени от известния руски учен акад. Соболев още през 1940 г. Вземали проби, търсели и други минерали - спътници на диаманти. В резултат на проучвания, в безлюдните пространства на Якутия са били намерени много нови богати находища, като през 1955 г. било открито едно от най-богатите, със съдържание на диаманти 5 карата на тон извадена скална маса. Разказват, че откривателката на това находище случайно навлязла в съседен на определения за търсене район. Уморена след тежък преход, седнала да почине, издърпала парче мъх и под него видяла прочутата глина кимберлит. Така попаднала направо на коренното находище с високо съдържание на качествени диаманти.

Вече в целия свят намирането на нови находища става въз основа на прогнози, а не чрез случайно намерени камъчета със силен блясък, както при първите находища.

Почти всички диаманти с голям размер са известни и притежават имена, свързани или с мястото, където са намерени, или с големи личности, на които те са станали собственост. Във всички музеи по света има специални сбирки и много хора отиват в тези страни само за да ги видят. В прочутия „Елмазен фонд” в Москва се съхраняват почти всички царски регалии на Русия. Там е най-големият диамант, намерен в Русия с тегло 342 карата, както и диамантът „Звездата на Якутия” с тегло 232 карата.

Диамантите са символ на разкош и икономическо могъщество и винаги са провокирали човешкото внимание и интерес. Смятат се за най-силните талисмани и амулети, които пазят както от външно енергийно въздействие, така и засилват положителните качества на притежателя си. Нашите предци са усещали това много добре още преди диамантите да бъдат обработвани с цел увеличаване на техния блясък.

Пристрастието на властващите към диаманта не е било случайно. Диамантът е символ на твърдост, храброст, безстрашие, победа над болката и болестта, вярност, постоянство, надмощие над враговете, високо положение във властта, радост, любов, добро благосъстояние. Според еврейското вярване, той е символ на гордост, а според индийските предания - на целомъдрие. Този сияещ камък, дори малък по размер, но винаги с много висока цена, продължава да бъде символ на величие, сила, мощ, недостъпност. От древността той символизира съвършенството и непобедимостта на притежателя си.

Диамантът притежава огромна космическа сила, той е и амулет, и талисман. Дава сигурност при контакти с другите хора, особено когато притежателят му иска да доминира. Пази от негативно въздействие, болести и рани, от лоши мисли и греховни пристрастия, въздейства хармонизиращо върху всички чакри - използван е за тези цели още от древността. Пръстен с диамант се носи на лявата приемаща ръка: на безименния пръст - като амулет, на средния - като талисман. Неговата мощна енергия зарежда със своята вибрация сърцето, мозъка и етерното тяло. В Индия смятат диаманта за мистичен и главен камък на 7-та чакра, чрез която става общуване с Космоса.

Диамантът може да отстрани чувството на страх и да опази притежателя си от негативните влияния. Воините вярват, че диамантът ги прави непобедими в битките. Неслучайно Наполеон постоянно е държал до себе си сабя с вграден в нея прочутия голям брилянт „Пит-Регент”, тежък 137 карата, който смятал за свой амулет. Сега, след много премеждия, този брилянт може да се види в музея „Лувър” в Париж.

Диамантът опазва от влиянието на магьосниците, отблъсквайки тяхната негативна енергия. Смята се, че помагат само тези диаманти, които са придобити по честен път, без принуда и насилие, или законно получени по наследство. В противен случай може да направи лоша услуга на своя притежател. Най-голяма сила притежават диамантите, получени като подарък или предадени по наследство. Не се носят заедно с камъни с ниско качество. Не се препоръчва да се ползват бижута, принадлежащи на други хора.

Древните индуси смятали, че вибрациите на диаманта оказват положително влияние върху различните органи и особено върху сърцето и мозъка. Вярвали, че диамантът помага при инфекции и кожни заболявания, премахва умората и активизира обмяната на веществата, може да се пребори с отрови и предпазва притежателя си от кошмарни сънища, депресии, от инсулт и образуване на камъни в човешкото тяло. Съвременните литотерапевти съветват всеки ден да се пие по една чаша вода, в която през нощта са престояли диаманти в злато. При хипертония и неуравновесен характер не се препоръчва постоянно носене на диаманти.

Диамантът помага при висока температура и това се доказа след създаване на ново ефективно лекарство против грипа „ремантадин” в резултат на синтез на органични съединения със структура, подобна на диаманта. Доказано е по метода на Фол, че енергийното взаимодействие на диаманта с човека съществува. При поставянето му върху дясната ръка, между показалеца и големия пръст, се променя съпротивлението на биологически активните точки на нашето тяло, което доказва неговото влияние върху общото състояние на организма и психиката на човека.

Диамантите светят дори в тъмно при малко светлина, при повишена радиация в околното пространство, в близост до електрическо лъчение, особено до високоволтови линии. В сеизмично опасни места реагират на енергията, която идва от дълбочината на Земята, и по този начин може да предсказват земетресение и това вече е научно обяснено.

Диамантите са едни от най-скъпите камъни. Притежаването им е и начин за съхраняване на парите, вложени в тях, защото дълги години цените на брилянтите почти не се променят. В света вече има изкуствено създадени кристали, наподобяващи диамант, със същия блясък и близка твърдост, но химичният им състав е друг. Това са фианит, дживалит, стронциев титанат или фобулит и др. Затова купуването на изделия с диаманти става в реномирани фирмени магазини със сертификати, които се съхраняват. В сертификата винаги задължително се посочват следните параметри: тегло, цвят, чистота и начин на фасетиране. В последните години аукционните къщи получават по-голяма печалба от продажбата на бижута с брилянти, отколкото от произведенията на импресионистите.

В Русия, САЩ, Англия и в други държави вече произвеждат синтетични диаманти - до няколко милиона карата годишно.

Диамантите поради високата си твърдост се концентрират в разсипни находища. Най-важните райони за добив са Австралия, Кимберли (Южна Африка), Якутия в Сибир (Русия), Минас Жераис (Бразилия), Индия, Заир, Гана, Намибия, Ангола, Венецуела, Лесото и Сиера Леоне. Днес диамантите все повече се добиват основно от кимберлити и по-малко (около 30%) от разсипни находища.

В България няма доказани геоложки показания за намиране на коренни находища на диаманти. Може само ако някъде е паднал от Космоса метеорит с диамант. Но има хора, които все още търсят находища, защото диамантите са символ на икономическо могъщество и лично богатство и винаги са провокирали човешкото внимание и желанието за бързо забогатяване. Вече съществува легенда, че в България има един търсач на диаманти, който в желанието си да ги намери, вложил всичките си пари и загубил всичко, което притежавал, обзет от тази идея.

Подаръкът на изделие с диамант е доказателство за силни чувства и висша степен на уважение.

Статията е прочетена 3976 пъти
Назад към брой 7Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017