От света на художественото слово в брой 61

От света на художественото слово
Категория: Изкуство, култура

- Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат.
Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш. Парченце по парченце. Отваряй си очите да не ги изпускаш! Не се лакоми за цялата наведнъж – цялата само с бой се взема, а боят е лошо нещо, никога не знаеш как ще свърши, какво ще спечелиш. Най-често тия, задните, прибират печалбата и я заключват и ти пак парче по парче оттук оттам…
Та пак ти казвам, Санчо, отваряй си очите! Било зорлем да измъкнеш някое парченце свобода, било да чукнеш през пръстите някой забравил се свободолюбец…
- А истината, дон Кихоте?
- Истината, Санчо, е призрак. Има ли я, няма ли я и Господ не може да ти каже. Гледа Той света и се чуди истина ли е, че Той го е направил до последната прашинка. Дяволът му вика „Ти, Ти!”, а на Него не му се вярва…
Та откак свят светува няма Истина, Санчо. Има истини – за всекиго според нуждите. Едно и също нещо – тебе лъжа, мене истина. Като онези великани отсреща, дето казваш, че били вятърни мелници!

Статията е прочетена 221 пъти
Назад към брой 61Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017