Дали чудесата, които виждаш в квантовия свят ни показват нашите най-големи възможности или ограничеността на нашата наука? Възможно ли е спонтанното изцеление от болести, незабавната връзка с всеки и всичко и пътуването във времето да са нашето истинско наследство във Вселената?
Продължение от предишния брой
Преди смъртта си през 1922 г. Дейвид Бом ни остави две теории, които предлагат много различен и в известен смисъл наистина холистичен възглед за Вселената и за нашата роля в нея.
Първата беше една интерпретация на квантовата физика, която подготвя сцената за срещата и приятелството на Бом с Айнщайн. Това е теорията, която отвори вратата за онова, което Бом нарича „съзидателно действие на подплатяващите... нива на реалността”. С други думи той вярвал, че има по-дълбоки или по-висши нива на Творението, които съдържат шаблона за онова, което става в нашия свят. Именно от тези по-фини нива на реалността произтича нашият физически свят.
Втората му теория е обяснението на Вселената като единна обединена система на природата, свързана по начини, които невинаги са очевидни. По време на своята ранна работа в лабораторията по радиация на Калифорнийския университет той имал възможността да наблюдава малки частици от атоми в специално газообразно състояние, наречено плазма. Бом открил, че когато частиците били в това плазмено състояние, те се държали по-малко като индивидуалните единици, за които обикновено мислим, и повече като свързани една с друга - като части от по-голямото съществуване. Тези експерименти положиха основите на това, с което Бом ще бъде най-добре запомнен - неговата книга от 1980 г, наречена „Цялостност и предполагаем ред”. В нея Бом твърди, че ако можем да видим Вселената в нейната цялостност от една по-висока гледна точка, предметите в нашия свят биха изглеждали като проекция на нещата, които стават в друга реалия, която не можем да наблюдаваме пряко. Той гледал на видимото и невидимото като на изражение на по-висш и универсален порядък. За да направи разлика между тях, той нарекъл тези две реалии „предполагаема” и „обяснена”.
Нещата, които можем да видим и пипнем и които изглеждат отделени от нашия свят - като скали, океани, гори, животни и хора, са примери за обяснения ред на Творението. Бом приема, че те са свързани в една по-дълбока реалност по начини, които ние не можем да видим от своето място в Творението. Той гледа на всички неща, които са отделени от нас, като на част от една по- голяма цялостност, която нарича „предполагаемия ред”.
За да опише разликата между предполагаемото и обясненото, той използва аналогията на течащ поток. Гледайки на течащия поток като на метафора, Бом описва илюзията на разделеността: „В този поток можем да видим вечно променящия се шаблон на вортекси, вълни, малки вълнички, плискане и други, които очевидно нямат самостоятелно съществуване.”” Макар вълните на водата да ни изглеждат отделни, Бом гледа на тях като на тясно и дълбоко свързани една с друга. Те имат само относителна независимост, а не напълно независимо съществуване. С други думи всички те са част от същата вода.
Бом използва подобни примери, за да опише своето усещане, че Вселената и всичко в нея, включително и ние, може да е част от по-голям космически шаблон, където всички части са равномерно разпределени. Бом нарича тази нова форма на прозрение „Неразделена цялостност в течащо движение”. През 70-те години на XX в. той предложи още по-ясна метафора, за да опише как за Вселената може да се мисли като за разпределено и въпреки това - неразделено, цяло. Бом все по- вече се убеждавал, че Вселената функционира като огромна космическа холограма. В една холограма всяка част от онова, което обектът е, съдържа този обект в неговата цялостност, но в по-малък мащаб. За незапознатите с концепцията за холограмата давам подробно описание в Глава 4. Според Бом онова, което виждаме като наш свят, всъщност е проекцията на нещо още по- реално, което се случва на по-дълбоко ниво на съзидание. Именно това по-дълбоко ниво е оригиналното - предполагаемото. Така Шаблоните на „Каквото горе, такова и долу”” и „Каквото отвътре, такова и отвън” се съдържат в други Шаблони, които са цялостни” във и вън от себе си и различаващи се само по мащаби.
Елегантната простота на човешкото тяло ни дава красив пример за холограма, която вече ни е позната. ДНК, взета от дадена част на тялото ни, съдържа нашия генетичен код - целия шаблон на ДНК за останалата част от тялото. Без значение откъде идва: от косата, ноктите или кръвта, този генетичен код винаги е един и същ. Както Вселената непрекъснато преминава от предполагаемото към обясненото, Потокът от невидимото е онова, което е динамичното течение на Творението. Именно тази постоянно променяща се природа на Творението е имал предвид Джон Уилър, когато е описвал Вселената като предполагаща участие -тоест като незавършена и непрекъснато реагираща на нашето съзнание.
Това са твърдели и древните традиции. От древните индийски Веди до свитъците от Мъртво море отпреди 2000 години, една принципна тема твърди, че светът е Огледало на онова, което става в по-висшите реалности или в една по-дълбока реалност. Например резюмето на преведеното съдържание на „Песни на съботното жертвоприношение” гласи: „Онова, което става на Земята, е само бледо отражение на по- голямата и цялостна реалност. ”
И в квантовата теория, и в древните текстове се твърди, че в невидимите реалности ние създаваме отпечатък за взаимоотношения, кариери, успехи и провали във видимия свят. Така погледнато, Божествената матрица изпълнява ролята на огромен космически екран, който ни позволява да видим нефизическата енергия на нашите емоции и вярвания (нашият гняв, омраза и ярост), проектирани във физическата среда на живота.
Както филмовият екран отразява безпристрастно онова, което е било филмирано, така и Матрицата осигурява повърхност за нашите вътрешни преживявания и вярвания, където те могат да се видят. Понякога съзнателно, често пъти - не, ние показваме своите истински вярвания за всичко - от състрадание до предателство, през качеството на взаимоотношенията, които ни обграждат.
Ние сме като художници, които изразяват своите най-дълбоки страсти, страхове, мечти и желания чрез живото съществуване на мистериозното квантово платно. Но за разлика от стандартното платно на художника, което съществува на едно място в дадено време, нашето платно е от това, от което е направено всичко - то е навсякъде и присъства винаги.
По традиция художниците са нещо отделно от своята работа и използват своите инструменти, за да представят вътрешното Творение чрез външното изражение. В рамките на Божествената матрица обаче разделението между изкуството и художника изчезва: ние сме платното, както и изображенията върху него; ние сме инструментите, както и художникът, който п” използва.
Идеята, че ние творим от позиция вътре в Творението, напомня анимационното филмче, в което една ръка първо рисува главния герой на екрана, а след това той започва да създава свои герои от позицията си в самата рисунка. Тогава изведнъж първоначалният художник вече не е нужен и излиза извън картината. Така героите заживяват свой живот и докато в измислената къщичка всички спят, всичко оживява - захарницата танцува със салатиерата, а чаената лъжичка тактува в съда за масло - героите вече нямат връзка с художника, който ги е създал. Това е опростен пример за това как функционираме в Матрицата като създатели, които създават от позиция вътре в нашето Творение.
Както художниците търпеливо очертават изображението, докато започне да съответства на онова изображение в ума им, същото става и с нашите преживявания чрез Божествената матрица. Чрез нашата палитра от вярвания, осъждане, емоции и молитви ние се оказваме включени във взаимоотношения, работа и ситуации на подкрепа и предателство, които се разиграват с различни хора на различни места. Едновременно с това тези хора и ситуации често ни се струват познати. И като отделни личности, и заедно ние споделяме нашите творения като никога несвършващ цикъл - от момент след момент, ден след ден и т.н. Каква красива, странна и мощна концепция! Както художникът използва едно и също платно отново и отново, докато търси перфектното изражение на идеята си, така можем да приемем себе си като постоянни художници, които създават Творение, което се променя непрекъснато и което няма край.
Намекът, че сме заобиколени от податлив, изграден от нас свят, е мощен, а за някои - даже малко плашещ. Способността ни да използваме Божествената матрица преднамерено и съзидателно внезапно ни дава силата да променим всичко според начина, по който виждаме своята роля във Вселената. Тя ни показва, че в живота има много повече от случайни неща и периодични синхроничности, с които се справяме възможно най-добре.
Нашите взаимоотношения с квантовата есенция, която ни свързва с всичко останало, пи напомня, че ние самите сме Създатели. Така можем да изразим своите най-дълбоки желания изцеление, изобилие, радост и мир във всичко - от нашите тела и живот до нашите взаимоотношения. И можем да правим това съзнателно във времето и по начина, който изберем.
Но както посветените в стихотворението в началото на настоящото Въведение имаха нужда от лек тласък, за да бъдат накарани да Полетят, тези възможности изискват леко, но мощно изместване в начина, по който мислим - за нашия свят и за себе си. При това изместване нашите тайни желания, най-висши цели и мечти внезапно се появяват и колкото и чудна да изглежда подобна реалност, всички тези неща - и много повече, са възможни в реалията на Божествената матрица. Ключът е не само да разберем как работи тя; необходим ни е и език, с който да предадем своите желания, които са разпознаваеми за тази древна Мрежа от енергия.
Нашите най-стари и най-ценни традиции ни напомнят, че съществува език, на който да се говори на Божествената матрица - език, който няма думи и не включва обичайните знаци за комуникация, които използваме с нашите ръце и тела. Той е „толкова прост, че ние вече знаем как да го „говорим” свободно.”
Всъщност ние го използваме всеки ден в живота си - това е езикът на човешките емоции.
Съвременната наука е открила, че чрез всяка емоция ние преживяваме такива рН и хормони, които отразяват нашите чувства. С позитивните преживявания на любов, състрадание и прошка и негативните емоции - омраза, осъждане и ревност - всеки от нас притежава силата да утвърждава или отрича нашето съществуване във всеки момент на всеки ден. Същата емоция, която ни дава подобна сила вътре в нашите тела, насочва и изпраща сила в един квантов свят, отвъд нашите тела.
Може да гледаме на Божествената матрица като на космическо одеяло, което започва и свършва в реалията на неизвестното и обхваща всичко помежду. Това покритие е дълбоко, с много слоеве и е навсякъде през цялото време. Нашите тела, живот и всичко, което познаваме, съществува и се извършва в неговите нишки.
Водната среда в утробата, нашата женитба, развод, приятелства и кариера, за всичко, което преживяваме, може да се мисли като за „гънки” в одеялото.
От квантова гледна точка за всичко - от атомите на материята и в нашите тела, на планетата и отвъд нея, може да се мисли като „за „нарушаване” на гладката повърхност на „одеялото” от пространство - време. Тогава може би не е съвпадение, че древните духовни и поетични традиции описват съществуването по подобен начин. Ведите например говорят за обединено Поле от „чисто съзнание”, което се къпе и прониква в цялото Творение. В тези традиции на нашите преживявания на мисли, чувства, емоции и вярвания, на цялото осъждане, което създават, се гледа като на нарушения и прекъсвания в Полето, което е гладко и неподвижно. По подобен начин Хсин-Хсин Минг от XVI век описва свойствата на една същност, която е Шаблон за всичко в Творението. Тя е всичко, което е - Контейнерът на цялото преживяване, както и самото Преживяване. Дао се описва като огромното пространство, където „нищо не липсва и нищо не е в повече”. Според Хсин-Хсин Минг само когато нарушаваме спокойствието на Дао чрез нашето осъждане, ние губим неговата хармония. Когато тази неизбежност се случи и се окажем уловени в чувства на гняв и разделение, текстът предлага насоки за коригиране на това състояние: „За да влезеш в хармония в тази реалност, когато възникнат съмнения, просто си кажи - „Нищо не е отделно и нищо не се изключва” Ако желаем да създадем нови, здравословни и утвърждаващи живота взаимоотношения, за да оставим изцелението да навлезе в живота ни или за да донесем мирно решение на проблема в Близкия изток, трябва да създадем ново смущение в полето - такова, което отразява нашето желание. Трябва да направим нова „гънка” в това, от което са направени пространството, времето, нашите тела и светът.
(Следва)