Военен летец разказва за авиацията на древните в брой 60

Военен летец разказва за авиацията на древните
Категория: История

Балаш Исмайлов, бивш военен летец, подполковник от запаса, изучавал историята на авиацията, по-точно летателни апарати на древността. Той ги е изучавал детайлно и е пътешествал, за да види със собствените си очи експонати в различни музеи.

Попаднал на древния индийски ръкопис „Самаранга Сутрадхара”, в който се споменава за многочислени полети на човека с помощта на апарати, наречени „вимани”. На санскрит „вимана” означава „небесна колесница”. Тези вимани били от листов метал и съдейки по текста, листовете се съединявали чрез заваряване. Виманите се задвижвали с "управляем огън от стоманени съдове". За управлението на виманите човек трябвало да знае 32 "тайни".

За виманите пише и в друг индийски ръкопис – „Виманика Шастра”, раздел от обемистия трактат „Янтра-сарвасва” (енциклопедия на машините). За негов автор се смята мъдрецът Бхарадваджия, за който се споменава в "Махабхарата".

Така е изглеждал виманътРъкописът „Виманика Шастра” бил намерен през 1875 г. в един от храмовете на Индия. По мнението на учените той бил написан в IV век пр.н.е. на основата на по-ранни текстове и бил нещо като практическо пособие за построяване и експлоатация на вимани. В него детайлно били описани летателните апарати и приборите в тях. По описанията лесно може да се познаят прибори, изпълняващи функциите на фотоапарат, радар, прожектор и пр. Съдейки по всичко, тези прибори са използвали енергията на слънцето. Има и описания на различни видове оръжия, при това с разрушителна сила. Любопитно е, че на много места в трактата има описания на дрехите на пилотите и дори на тяхната диета.

Виманите са описани и в по-известните индийски епоси - в „Рамаяна” и „Махабхарата”. Само в последния епос има 41 места, където се споменават виманите. Виманите не само се споменават в древните текстове, но има и техни изображения, например в пещерите на храма Елолор в Индия.

Излиза, че в тези далечни времена хората са можели да обработват метала на нивото на съвременните технологии. През 1875 г. този факт предизвикал фурор, особено като се има предвид, че тогава още не е имало самолети.

Колумбийските „самолетчета”Специално за метала в трактата има цяла глава. Споменават се 3 вида метали: саундалика, мауртхвика и сомака. Говори се и за сплави, които могат да издържат на много високи температури. Друга глава е посветена на оптиката – огледала и лещи, които могат да се слагат на борда на виманите за визуални наблюдения. Те били седем. Едното се наричало „Огледало на Пинджула” и било предназначено за защита на очите на пилотите от ослепяващите “дяволски лъчи” на противника.

Енергиите, които привеждали виманите в движение, също били седем и те се използвали поред, като двигателят се превключвал от една енергия на друга.

Изображение на летателно тяло в древните индийски книгиСамите вимани били 4 типа: Рукма Вимана, Сундара Вимана, Трипура Вимана и Шакуна Вимана. Първите две имат конусовидна форма и три отсека, във втория има помещение за пътници. Трипура Вимана – е по-голям „самолет”, който може да се използва и като подводен апарат. Шакуна Вимана е най-сложният в техническо и конструктивно отношение. И четирите типа имали вертикално излитане и можели, освен всичко друго, да “плават” във въздуха като дирижабли и да извършват зигзагообразен полет. В трактата имало и правила за техниката на безопасност - предпазни мерки при дълги полети, защитни мерки срещу мълнии и бури и пр. На своите вимани древните индуси летели не само над Индия, но и из цяла Азия, дори над океана.

В индийските текстове се говори и за космически градове, които като грамадни орбитални станции се въртят около Земята. Виманите осъществявали връзката между Земята и орбиталните станции. Някои от тях можели да превозват над хиляда души, а други – само по един човек.

Преди няколко години в тибетския град Лхаса китайските историци намерили документ, написан на санскрит. В този ръкопис се съдържат указания как се изработват междузвездни кораби, използващи за движението си принципа на антигравитацията. За антигравитацията в древния документ се казва, че това е „центробежна сила, достатъчно мощна, за да противодейства на земното привличане”.

Древни фигурки на летящи апаратиЕпосите твърдят, че за изработването на неразрушим летателен апарат трябва да се извършат определени ритуали и да се произнасят мантри. И че виманите могат да стават невидими след извършване на определени манипулации. Пилотът можел да измени външния вид на виманата, като й придаде за маскировка вид на облак, а за сплашване на противника – формата на лъв или тигър, или пък облика на прекрасна жена – за отвличане на вниманието.

Подобни текстове са намерени в пакистанския град Мохенджо-Даро, на остров Пасха, в Китай. Китайските документи могат да се разглеждат като исторически хроники на експерименталната авиация. Най-„младите” апарати са на възраст 2000 години пр.н.е. В един от тези документи пише, че през 1766 г. пр.н.е. император Ченг Танг заповядал да се изработи летателен апарат и той бил направен. По-късно императорът заповядал да го унищожат.

Много са интересни описанията на поета Чу Юн, живял в 3 век пр.н.е. Той описал летателна машина, на която лично прелетял над пустинята Гоби.

Древни фигурки на летящи апаратиОписание на летателни апарати има и в устното народно творчество на народите на Непал. В непалските епоси се говори, че тайните на полета били известни само на така наречените яванас – светлокожи хора от източното средиземноморие. Очевидно става дума за древните елини, в чиито митове освен мита за Икар се споменават и други полети на човека с помощта на спомагателни средства.

За полети на летателни апарати се споменава и в древния Вавилон. В древновавилонския кодекс „Халката”, например, се казва, че “управляването на летяща машина” е велика привилегия. За летателни апарати се споменава и в древновавилонския „Епосе за Етан”, написан 2500 години пр.н.е. Там се говори, че шумерският цар летял на гърба на гигантски орел. В епоса се описва ландшафтът така, както е невъзможно да се опише дори от най-високото дърво или скала: споменават се цветна мозайка на засятите с различни култури полета, реки като нишки и др.

В друг вавилонски ръкопис, „Силфр-ала”, вече се говори за летателен апарат, като се дава детайлно описание. За него е написал в своята книга Рене Ноонберг.

Има подобни текстове и в Полинезия. Местните легенди разказват за светлокожи хора, дошли от запад на „бестящи лодки”, които „плавали над морето”. И у народите на други островни групи има легенди за „летящи канута”.

Изображения на летателни апарати в храма в КарнакЕдни от най-интересните находки, потвърждаващи, че в древността хората са можели да летят, са „колумбийските самолетчета”, които са цяла ескадрила – намерени са 33 броя! Едно от тях представлява златна фигурка с дължина 4 сантиметра. Такива самолетчета са открити през 19 век не само в Колумбия, но и в Перу, Коста Рика и Венецуела, което говори за широкото им разпространение. Датират се 500-800 г. пр.н.е. Специалисти установили, че колумбийските самолетчета имат великолепни аеродинамични свойства. Най-удивителното на самолетчета е, че на тях са нанесени знаци, поразително напомнящи финикийската писменост, което може би произтича от факта, че хората в древността са имали въздушни междуконтинентални комуникации.

В Египет още през 1848 г. в храма на Сет Първи в Абидос открили странни изображения, които тогава сметнали за древни механизми, и едва в наше време учените стигнали до извода, че това са изображения на летателни апарати, например вертолети. До тях има апарати, удивително приличащи на съвременни свръхзвукови изтребители. Подобни изображения били намерени и в Карнакския храм.

Световно известният уфолог Ричард Хогланд твърди, че египтяните са произлезли от марсианци, посетили някога Земята... По-късно американските автоматични изследователски станции, изпратени към Марс, заснели там „пирамиди” и „лице на сфинкс”.

В Египет открили и „брат” на “колумбийското самолетче”. Открили го в гробницата на Задоиаг през 1898 г. Възрастта на находката се определя на над 2000 години. “Самолетчето“ е дълго 15 сантиметра и е направено от много здраво и твърдо дърво.

Ученият Халил Месиха през 1969 г. направил точно копие на дървената фигурка и му сложил моторче и пропелер. В резултат моделът успял да развие скорост 105 км в час. След изпитанията египтолозите започнали да ровят в мазетата на музея и намерили там още 14 аналогични древноегипетски „самолетчета”.

 

Превод: Лусесита

Статията е прочетена 842 пъти
Назад към брой 60Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017