ИК “Новата цивилизация” предстои да предложи на вашето внимание една хубава атрактивна и съдържателна книга от новата библиотека “Родово имение”. Нейният автор е известен сред нашите среди в страната и извън нея - проф. д-р Христо Карагьозов, председател на Националния граждански инициативен комитет (НГИК) “Петър Димков” - София. Той е отговорен редактор на още две наши книги: “Петър Димков - добре познатият... непознат” (2007 г.) с автор Николай Кафтанджиев, и сборника “Петър Димков - Родолюбецът, Лечителят, Мислителят” (съавтор и съставител, 2009 г.)
Издателството изказва благодарностите си на автора за това, че се довери именно на нас да издадем тази чудесна книга. В определена степен тя е продължение на споменатия сборник - особено І глава на І част и ІІ глава на ІІ част.
І глава “Петър Димков” заема приоритетно място в споменатата част на книгата, озаглавена “Усилни години”. И това не е случайно. Последните 16 години от своя живот Христо Карагьозов посвещава на проблематиката за Лечителя, гмуркайки се най-напред (от 1996 г.) в морето от материали и данни за книгата от Кафтанджиев. Карагьозов работи много активно и целенасочено по разпространението и внедряването в страната на идеите и делата на великия българин. Той е един от създателите (заедно с Николай Кафтанджиев, Невяна Керемедчиева, Христо Тепавичаров и Сергей Кафтанджиев) на КОМИТЕТА “ПЕТЪР ДИМКОВ”; негова е идеята за необходимостта от изграждане на граждански инициативни комитети и клубове “П. Димков” по места, които да се превърнат в духовни огнища за осмисляне и разпространение на Димковите идеи и дела сред хората, главно сред децата и младежта. Със забележителната си организационна култура и умения Карагьозов се оказа не само инициаторът, но и главният организатор на въпросните клубове и комитети (14 от всичко 16) - разбира се, с помощта и съдействието на Атанас Панчев, на членовете на НГИК Т. Ялъмов, Б. Баракова, Н. Керемедчиева, В. Шиндарова, на Лили Димкова, на местни духовни и обществени деятели и т. н. Всъщност, той е и авторът на мащабната Национална програма за 2010 - 2011 г. на НГИК “125 години Петър Димков” и активен участник в реализацията на основните й изяви.
Тук му е мястото да отбележим, че проф. д-р Хр. Карагьозов още през 2006 г. на страниците на в. “Родово имение” обоснова тезата за органичното единство и взаимодействие между родолюбието, лечителството и мисловната дейност на Лечителя, за синтеза между тях. Днес Хр. Карагьозов се явява един от видните ДИМКОВЕДИ у нас и в чужбина. Колкото до ІІ глава на ІІ част - в нея живо и увлекателно, с обективен тон авторът разкрива богатата и многолика история на дейността на НГИК от началото на 2004-а до средата на 2012-а година, вплитайки я със снимков и фактологичен материал плюс ОПИС за свършеното по години.
В книгата “С обич и дръзновение” има много НОВИ неща. Наред с някои известни на читателя статии на Карагьозов, публикувани в нашия вестник (апропо, приносът му за успешната ни съвместна 6-годишна дейност с НГИК е значим; аз много пъти съм писал и говорил за това), тук се открояват други негови статии с интересна и “вечно” актуална тематика, като: “Милосърдие и дълг”, “Ще оцелее ли художествената култура? (писана в началото на прехода), “Субективният фактор”, “За релацията материална - духовна култура”, “Относно духовните ценности и индивидуализацията на човека” и др.
Много колоритна е главата “Лично...” - в нея авторът споделя искрено и топло, с чувство на самоирония свои детски и ученически спомени; разказва за своите първи бургаски любови; пише с благоговение за прекрасните учители - професионалисти и ЛИЧНОСТИ на елитната Мъжка гимназия в Бургас; обрисува кратко, но позитивно и изразително своите съученици от ХІа клас, техните увлечения по спорт, кино, музика (както казват тийнейджърите: “жестоки” по изказ тук са картините за посещенията им на италианския филм “Бандитът”, на концерта на Леа Иванова и т.н.). Интересно е разкрит престоят на автора в Хасковската казарма (кой прекършва мерака му да пропуши?!) и за трудовия му старт. Колкото до студентските му години в София, връщането на Карагьозов в Бургас и неговата дейност като комсомолски лидер на града, в т. ч. и за създаването на първия в страната младежки кинофакултет - нека читателят сам прочете и се наслади на тези страници. Струва си. Съществено важното в случая е, че тази глава ясно разкрива формирането и развоя на Христо Карагьозов като личност със солидна ценностна система и ерудиция, богата култура и душевност. Очевидно е, че личното и общественото битие на автора се намира в тясна причинно-следствена връзка с дейността му през последните 16 години по делата Димкови. Следователно въпросната глава “Лично...” има място в книгата, тя я обогатява.
В края на скромния ми предговор се обръщам към теб, читателю, да споделиш мисли, чувства и впечатления на електронния ни адрес: www. kvantov-prehod.org.
Приятно четене!