Навръх 93-ия си рожден ден почина българската поетеса и писателка Леда Милева.
Леда Гео Милева до последно е истинска жена. На 92 години веднъж седмично задължително ходи на фризьор, продължава да чете, да пише по много и често, и най-важното - да бъде оптимист по отношение на живота си.
Тя е първата жена генерален директор на Бъгарската телевизия (1966-1970) и като такава е почти парадоксално, че първия си телевизор – „Опера”, печели от Държавната лотария. Малко хора знаят, че Леда е държала еднакво добре и писателското перо, и ловната двуцевка. Милева е посланик в Париж и постоянен представител на България в ЮНЕСКО (1972-1978); включена в Почетния списък "Ханс Андерсен" на Международния съвет по детската книга.
Любовта и сватбата на Леда
Първият брак на поетесата е с известния в миналото футболист и треньор Никола Димитров-Фъц. След това пътеките на любовта я отвеждат при художника илюстратор Стефан Марков. С бъдещия си съпруг – Николай Попов, Леда се запознава в Американския колеж в София. Тогава обаче той изобщо не обръща внимание на тъмните й коси. Може би не за друго, а заради факта, че Николай е красив младеж и е сред най-ухажваните в колежа.
С него се срещат години по-късно – през 1944 г. когато сградата на радиото тъкмо е ударена от бомба.
Леда вървяла и се препъвала в руините. И тогава, като от нищото, се появила силна мъжка ръка и Николай предложил помощта си. Връзката им продължила около година преди да се решат на следваща по-сериозна стъпка. Въпреки трудните години – следвоенно време и силно безпаричие, двамата искали да имат сватба – личният им, тържествен миг. Отключили им столовата и им дали един чувал с картофи. Със скромните си доходи бъдещите младоженци успели да купят от най-евтиния салам и чанта с лук. Саламът бил основното ястие, а картофената салата с лук – гарнитурата. И не само не оставили гостите на сватбата си гладни, но и отпразнували прекрасна сватба. И дори обикновената басмена рокля, в която била поетесата, вместо с копринен шлейф, не успяла да помрачи щастието й.
Леда Милева и децата
Леда превежда от руски, френски и английски, автор е на публицистични и литературно-критически статии в периодичния печат, но ще остане известна най-вече с любовта си към детските стихове и пиеси - "Омагьосаната градина" (1968); "Когато куклите не спят" (1973); "Златоперко" (1980).
„Всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството... И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература.”