135 години от Освобождението на България от османско робство
Малко известни данни за двама участници в борбите за освобождението на България от османско робство
На 3 март 2013 година се навършват 135 години от освобождението на България от османско робство. 500 години османско владичество е белязано от десетки въстания до възстановяването на българската държава с помощта на Русия, чийто народ също дава хиляди жертви в Руско-турската война от 1877/78 година. Юбилеят е още един повод да си припомним хилядите борци за народна свобода, благодарение на които през вековете българският дух се е поддържал буден. Макар че наближава вече близо век и половина от сюблимния момент на провъзгласяването на новоизвоюваната свобода, все още има много имена на воювали или отдали живота си за нея, за които не сме чували. В годината на юбилейната 135-годишнина би било добре да споменем имената на такива борци за свободата ни, които са все още непознати или малко известни, да проучим тяхната биография, тяхното минало и тяхната борба независимо от времето, в което са действали. Макар и отдалечени от времето на нашия „Квантов преход”, те са били хора, разбиращи, че сегашното наше време не би дошло, ако те не са жертвали своето време, сили и живот за бъдещето. Поради това редакцията ще даде възможност да се отпечатат по повод на юбилея материали като този за братята Симеон и Стефан Стойкови от онова величаво време, за да обогатим Пантеона на борците за народна свобода.
Град Твърдица е сгушен в пазвите на Твърдишка Стара планина. Тук в първата половина на 19 век се заселва Стойко Петров Терзията, който поставя началото на рода Стойкови в Твърдица. Скоро му се раждат трима сина и три дъщери. Добър занаят имал той – шивачество – и златни ръце. Разчул се като майстор из района и замогнал. Като всеки българин по онова време искал децата му да станат просветени хора и затова, след като завършили училището в Твърдица, изпратил синовете си Симеон и Стефан Стойкови да учат във Велико Търново. Там те попаднали на квартира при родителите на бъдещия революционер и след Освобождението строител на модерна България Стефан Стамболов. Баща им решава след обучението в Търново да ги изпрати да продължат да учат в Русия и те, като много български младежи по онова време, попадат в Одеса.
В този период там учи и непокорният Христо Ботев. Техен съселянин заради участието си в антиправителствени смутове по онова време бил заловен и осъден на смърт. Стефан Стойков с помощта на негови руски съмишленици му помага да избяга от полицията, взема паспорта на Христо Ботев, който все още не бил под подозрение, дава го на съселянина си, за да могат да пътуват свободно на руска територия, и двамата се завръщат в България.
След по-малко от година Христо Ботев напуска Одеса, връща се в България и отива първо в Твърдица в дома на Симеон и Стефан Стойкови да си вземе паспорта. Тъй като файтон имало само веднъж в седмицата от Бургас за Калофер, Ботев останал да го изчака в Твърдица два дни в дома на местния даскал, тъй като къщата на братята била под наблюдение от турските власти. Тези два дни били дни на революционни песни и стихове, ехтели сред Балкана след първите стъпки на Ботев отново на родна земя, докато си замине за родния Калофер, откъдето само след месец започва бурния му революционен път.
Стефан Стойков, който след завръщането си от Русия станал даскал и се отличавал с начетеността и любознателността си, бил изпратен на разноски на църквата и българската общественост в Твърдица да учи в Париж, където попада във водовъртежа на революционните събития там около Парижката комуна /1871г./. След разгрома и е в затвора на полуостров Бретан във Франция в една килия със световноизвестния енциклопедист и географ Елизе Реклю, за освобождаването на когото се надигат цяла Европа и Америка. След около половин година Елизе Реклю е освободен, а покрай него освободили и поданика на Османската империя Стефан Стойков. Той едва успява да стигне до Букурещ, където Васил Левски му дава пари да се прибере в родното си село, и само след няколко месеца основава в дома му революционен комитет. С брат си Симеон, също завърнал се от Русия, участват в Старозагорското и Априлското въстание, заловени и малтретирани по-късно от турските власти.
След обявяването на Руско – турската война през 1877 г. двамата братя организират голяма група доброволци от района и Симеон Стойков отива да ги запише в българското опълчение. Руското командване в Плоещ обаче решава, че двамата братя и хората им ще бъдат по- полезни в тила на врага. Така се образува бойна дружина, подпомагаща военните действия на предния отряд на руските войски в района на Централна Стара планина. Симеон Стойков, с военна подготовка още като юнкер в Русия, става командир на дружината и е произведен в чин капитан от руската армия. След освобождаването на района е назначен за негов комендант, а домът на двамата братя става комендантство до Съединението през 1885 година.
След Освобождението двамата братя се включват активно в политическия живот на България. Симеон Стойков е избран за народен представител. Като такъв той защитава интересите на обикновените селяни, които изнемогват от тежките данъци, както и историческата истина за действително допринеслите за Освобождението на България борци като Левски, Ботев и други видни поборници, светли имена днес в българската история, в противовес на някои автори на мемоари по онова време, често заобикалящи я, съобразявайки се с политическите позиции на бивши участници в национално – освободителното движение. Стефан Стойков умира рано, а Симеон Стойков се установява през 1906г. в Поморие, където доживява до дълбоки старини, продължавайки да бъде обществено активен. Не случайно в центъра на града днес има негова паметна плоча, а една от улиците носи неговото име.
Почти век и половина са изминали от времето, когато двамата братя-борци за народна свобода са действали и в България, и в Русия, и във Франция. Спомените за тях се намират в книги, някои от които са изчезнали през десетилетията. Не са проучени и документите за тях, намиращи се в днешна Украйна и във Франция. Няма вече запазени и техни вещи. За двамата братя напомня само паметната плоча на техния дом, в който са идвали Левски, Ботев, Георги Обретенов, Стефан Стамболов, Райна княгиня и други видни дейци на българското национално - освободително движение. Изследването на дейността им ще допринесе за доизясняването и на голяма част от българската история, тъй като те са свързани с едни от най-големите имена в нея преди Освобождението на България и след възстановяването на българската държава. Похвални са опитите на община Твърдица да се събере онова, което е останало като спомени от техни роднини и наследници чрез периодични научно-практически конференции.
135-та годишнина от Освобождението на България от османско робство е още един повод да си припомним имената и на други не много известни борци за народна свобода като братята Симеон и Стефан Стойкови, дали приноса си за Освобождението от османско робство, и да съберем и малкото останали данни за тях от онова величаво време, за което ни напомня приближаващия юбилей.
Използвана литература:
1. Стефан Дойнов. „Българската общественост и руско – турската освободителна война 1877/78г.”, София, изд. 1978г.
2. Военноисторически сборник, София, кн. 3, П. Стайков „Твърдица през руско – турската война 1877/78г.”
3. Тодор Стоянов. Военноисторически сборник, 1967г., бр. 3, „Твърдица през руско – турската война 1877/78г.”
4. Васил Тонев. Съчинения.
5. Ген. майор о.з. Г. Димитров. Слово на тържеството в град Твърдица, посветено на 150 годишнината от рождението на Симеон Стойков, 1998г.
6 Енциклопедия “България”
7. Сборник „Твърдица през вековете”, София, 1999г.
8. Тодор Стоянов. “Твърдица в миналото”. Изд. 2007г.
9. В. „Морски труд” – Бургас, 13.08.2008г., „Улица в Поморие носи името на съратник на Стефан Стамболов”.
Проф. Димитър ПАПАЗОВ, правнук от рода Стойкови