Братята Симеон и Стефан Стойкови - борци за народна свобода в брой 59

Братята Симеон и Стефан Стойкови - борци за народна свобода
Категория: История

135 години от Освобождението на България от османско робство

Малко известни данни за двама участници в борбите за освобождението на България от османско робство

 

На 3 март 2013 година се навършват 135 години от освобождението на България от османско робство. 500 години османско владичество е белязано от десетки въстания до възстановяването на българската държава с помощ­та на Русия, чийто народ също дава хиляди жертви в Руско-турската война от 1877/78 го­дина. Юбилеят е още един повод да си припомним хилядите борци за народна свобода, благо­дарение на които през вековете българският дух се е поддържал буден. Макар че наближава вече близо век и половина от сюблимния момент на провъзгласяването на новоизвоюваната свобода, все още има много имена на воювали или отдали живота си за нея, за които не сме чували. В годината на юбилейната 135-годишнина би било добре да споменем имената на такива борци за свободата ни, които са все още непознати или малко известни, да проучим тяхната биография, тяхното минало и тяхната борба независимо от времето, в което са действали. Макар и отдалечени от времето на нашия „Квантов преход”, те са били хора, разбиращи, че сегашното наше време не би дошло, ако те не са жертвали своето време, сили и живот за бъдещето. Поради това редакцията ще даде възможност да се отпечатат по повод на юбилея материали като този за братята Симеон и Стефан Стойкови от онова величаво време, за да обогатим Пантеона на борците за народна свобода.

 

симеон стойковГрад Твърдица е сгушен в пазвите на Твърдишка Стара планина. Тук в първа­та половина на 19 век се заселва Стойко Петров Терзията, кой­то поставя началото на рода Стойкови в Твърдица. Скоро му се раждат трима сина и три дъщери. Добър занаят имал той – ши­вачество – и златни ръце. Разчул се като майстор из района и замогнал. Като все­ки българин по онова време искал децата му да станат просветени хора и затова, след като завършили училището в Твърдица, изпратил синовете си Симеон и Стефан Стойкови да учат във Велико Търново. Там те попаднали на квартира при родителите на бъдещия рево­люционер и след Освобождението строител на модерна България Стефан Стамболов. Баща им решава след обучението в Търново да ги изпрати да продължат да учат в Русия и те, като много български младежи по онова вре­ме, попадат в Одеса.

В този период там учи и непокорният Христо Ботев. Техен съселянин заради участието си в антиправителствени смутове по онова време бил заловен и осъден на смърт. Стефан Стой­ков с помощта на негови руски съмишленици му помага да избяга от полицията, взема па­спорта на Христо Ботев, който все още не бил под подозрение, дава го на съселянина си, за да могат да пътуват свободно на руска терито­рия, и двамата се завръщат в България.

Стефан СтойковСлед по-малко от година Христо Ботев на­пуска Одеса, връща се в България и отива първо в Твърдица в дома на Симеон и Стефан Стойкови да си вземе паспорта. Тъй като фай­тон имало само веднъж в седмицата от Бур­гас за Калофер, Ботев останал да го изчака в Твърдица два дни в дома на местния даскал, тъй като къщата на братята била под наблюде­ние от турските власти. Тези два дни били дни на революционни песни и стихове, ехтели сред Балкана след първите стъпки на Ботев отно­во на родна земя, докато си замине за родния Калофер, откъдето само след месец започва бурния му революционен път.

Стефан Стойков, който след завръщането си от Русия станал даскал и се отличавал с начетеността и любознателността си, бил из­пратен на разноски на църквата и българска­та общественост в Твърдица да учи в Париж, където попада във водовъртежа на революци­онните събития там около Парижката комуна /1871г./. След разгрома и е в затвора на полу­остров Бретан във Франция в една килия със световноизвестния енциклопедист и географ Елизе Реклю, за освобождаването на когото се надигат цяла Европа и Америка. След око­ло половин година Елизе Реклю е освободен, а покрай него освободили и по­даника на Османската империя Стефан Стойков. Той едва успя­ва да стигне до Букурещ, където Васил Левски му дава пари да се прибере в родното си село, и само след няколко месеца ос­новава в дома му революционен комитет. С брат си Симеон, също завърнал се от Русия, участват в Старозагорското и Априлското въстание, заловени и малтрети­рани по-късно от турските вла­сти.

След обявяването на Руско – турската война през 1877 г. два­мата братя организират голяма група доброволци от района и Симеон Стойков отива да ги за­пише в българското опълчение. Руското командване в Плоещ обаче решава, че двамата бра­тя и хората им ще бъдат по- полезни в тила на врага. Така се образува бойна дружина, подпо­магаща военните действия на предния отряд на руските войски в района на Централна Стара планина. Симеон Стойков, с во­енна подготовка още като юнкер в Русия, става командир на дружината и е произведен в чин капитан от руската армия. След освобождава­нето на района е назначен за негов комендант, а домът на двамата братя става комендант­ство до Съединението през 1885 година.

След Освобождението двамата братя се включват активно в политическия живот на България. Симеон Стойков е избран за наро­ден представител. Като такъв той защитава интересите на обикновените селяни, които из­немогват от тежките данъци, както и историче­ската истина за действително допринеслите за Освобождението на България борци като Лев­ски, Ботев и други видни поборници, светли имена днес в българската история, в противо­вес на някои автори на мемоари по онова вре­ме, често заобикалящи я, съобразявайки се с политическите позиции на бивши участници в национално – освободителното движение. Сте­фан Стойков умира рано, а Симеон Стойков се установява през 1906г. в Поморие, където доживява до дълбоки старини, продължавай­ки да бъде обществено активен. Не случайно в центъра на града днес има негова паметна плоча, а една от улиците носи неговото име.

Паметната плоча пред дома на братята Симеон и Стефан Стойкови в гр. ТвърдицаПочти век и половина са изминали от вре­мето, когато двамата братя-борци за народна свобода са действали и в България, и в Русия, и във Франция. Спомените за тях се намират в книги, някои от които са изчезнали през десети­летията. Не са проучени и документите за тях, намиращи се в днешна Украйна и във Франция. Няма вече запазени и техни вещи. За двамата братя напомня само паметната плоча на техния дом, в който са идвали Лев­ски, Ботев, Георги Обретенов, Сте­фан Стамболов, Райна княгиня и други видни дейци на българското национално - освободително дви­жение. Изследването на дейността им ще допринесе за доизясняване­то и на голяма част от българската история, тъй като те са свързани с едни от най-големите имена в нея преди Освобождението на Бълга­рия и след възстановяването на българската държава. Похвални са опитите на община Твърдица да се събере онова, което е останало като спомени от техни роднини и наследници чрез периодични науч­но-практически конференции.

135-та годишнина от Освобож­дението на България от османско робство е още един повод да си припомним имената и на други не много известни борци за народна свобода като братята Симеон и Стефан Стойкови, дали приноса си за Освобождението от османско робство, и да съберем и малкото останали данни за тях от онова величаво време, за което ни напомня приближаващия юбилей.

 

Използвана литература:

1. Стефан Дойнов. „Българската общественост и руско – турската освободителна война 1877/78г.”, София, изд. 1978г.
2. Военноисторически сборник, София, кн. 3, П. Стайков „Твърдица през руско – турската война 1877/78г.”

3. Тодор Стоянов. Военноисторически сборник, 1967г., бр. 3, „Твърдица през руско – турската война 1877/78г.”
4. Васил Тонев. Съчинения.
5. Ген. майор о.з. Г. Димитров. Слово на тържеството в град Твърдица, посветено на 150 годишнината от рождение­то на Симеон Стойков, 1998г.
6 Енциклопедия “България”
7. Сборник „Твърдица през вековете”, София, 1999г.
8. Тодор Стоянов. “Твърдица в миналото”. Изд. 2007г.
9. В. „Морски труд” – Бургас, 13.08.2008г., „Улица в Помо­рие носи името на съратник на Стефан Стамболов”.

 

Проф. Димитър ПАПАЗОВ, правнук от рода Стойкови

Статията е прочетена 623 пъти
Назад към брой 59Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017