На 28.11.2012 г. в ч-ще "Славянска беседа" ИК "Нова цивилизация" под редакторството на акад. Панчев представи пред писатели и поети две нови книги за обсъждане и оценка. Първата книга бе от Реймонда Резников "Катари и тамплиери", преведена от френски на български език от Ева Тодорова, а втората "Бур-гурски апокрифи" от Герил Сивер.
Госпожа Ева Тодорова запозна присъстващите със съдържанието на книгата и нейното историческо значение за Ренесанса на Западна Европа, а г-н Вълчо Камбуров - председател на Клуба за поезия и музика "Св. София, Вяра, Надежда и Любов", говори за нейната значимост за българските граждани.
Поради обстойното и обширното изказване на автора на втората книга Герил Сивер, времето за обсъждане от страна на публиката бе съкратено. Заслужава да се каже онова, което авторът пропусна. В книгата са изложени, което е похвално, десетки лингвистични и исторически примери, които с помощта на екзегетиката, той изумително обясни. Приложенията в книгата могат да бъдат методически указания за продължаващи изследвания на историческите факти. С "приложенията" Сивер се явява като оригинален писател - историк, на когото всеки читател би му се доверил. Аргументирано разобличава писанията на минали и сегашни фалшификации, както за древната Бур-гурска цивилизация, така и в настоящата демократична действителност. Например:
... "България не е била под турско робство!". Един от нашите бивши държавни ръководители бе заявил, че е имало само турско присъствие. ... "Нямало е Априлско въстание, нямало е Баташко клане, нямало е Арменски геноцид, холокост!!!". На стр.13, 14, 15 историкът Сивер цитира няколко наши „научни писатели- ренегати» като:
Пламен Цветков, който в научния си труд "България и Балканите от древността да наши дни" (1988 г.) е писал: "Българите са злобни, жестоки, гнусни, канибали, подли...". На 797 страница той клевети и петни нашето Отечество и народ, докато на времето френският президент Франсоа Митеран пред цял свят е заявил: "Българският народ е един от създателите на съвременната цивилизация на нашата планета". Американският професор Норман Дейвис в книгата си "История на Европа" е написал "Корените на Европейската култура трябва да се търсят в България".
Сивер цитира и други историци загубили българския си образ като Ясен Кавада, който в книгата си "Грешки в българската история" (1999г.) пише: "Създател на България е Вавилонският владетел Наву - Худоносар Дуло и еврейската царица Тамара (920 г. до Хр.)".
Татяна Ваксберг, която за да противопостави българите - християни на мюсюлмани скалъпи филма-фалшификат "Технология на злото"... Писателят Мехмед Кючюк е разобличил филма, цитирайки думите на Митхад паша - губернатор на Дунавския вилает, който пред Европейската общественост е заявил:
"...Сред българите има един милион мюсюлмани, които не са дошли от Анадола, а са потомци на българи обърнати в Исляма по време на завоеванието и следващите години...".
Фалшифицирането на Българската история и унижаването на народа продължава и сега - пише Сивер в своята книга.
Накрая на книгата си авторът възмутен пита: "Не настана ли време за прилагане на драстичен закон спрямо хулителите, посегателите и унищожителите на българското духовно и историческо наследство, подобен на действащия в Западния демократичен свят за озаптяване на съвременните антисемити?"
Книгата е ценна, защото разкрива много истини за българската история и за настоящата действителност. Тя аргументирано слави българското родолюбие и остро критикува родоотстъпниците. Тя се явява и като будител на обществената съвест за любов към Родината и зорко опазване на историческите завети.
Докато има Любов - ще има поезия
Целта на всяка книга – проза или поезия, е да даде не само научно или естетическо познание, но и да буди обществената съвест за опазване красотата на живота или да бичува престъпността в обществото и вътрешните врагове в човека като например – лицемерието, алчността, завистта, подлостта и др.
Писателката Мариана Праматарова за мен е богато надарена творческа личност. Автор е на книги с разнообразна тематика: историко-познавателна, педагогическа, издала е стихосбирки, печата статии… Тя е призната поетеса, композирала е детски песни, печелила е награди от литературно-музикални конкурси.
Всеки културен човек, който желае да разшири познанията си за света, а няма финансови възможности, може да се снабди с книгата от Праматарова „Градове, храмове, колоси”, издадена от ИК „Новата цивилизация” ЕООД – под редакторството на акад. Атанас Панчев. Авторката на книгата дава интересни знания за историческите забележителности на Европа, Близкия и Среден Изток, за древни светилища, намиращи се в земите на траките, Египет, Картаген и в Европейските столици. Всеки, който чете книгата, се възхищава на логиката в стила и богатството на изразните форми.
След спечелените награди от Международния конкурс за поезия „Белоцветните вишни” (2010 г.), Националния конкурс за популярна песен „Бургас и морето” (2008, 2009 г.), Националния конкурс за поезия „Любовта е пиянство – пиянство от любов” (2011 г.), участието й в Националната научна конференция „България в световната цивилизация – дух и култура” (2012 г.), Праматарова през тази 2012 г. издаде и новата си стихосбирка със заглавие „Митологично… и не съвсем” чрез същата редакция.
Преобладаващите стихотворения в стихосбирката са изградени по изискванията на белите стихове. Тази поетична методика, според изказването на световно известната Маргарита Алигер, разкрепостява поетите от оковите на римите, броя на стъпките, ударени или неударените срички или накратко казано – от законите на силаботоническото стихосложение.
В стихотворенията „Февруари”, „Метаморфоза”, „Есенно”, „Тасос” и др. поетесата използва тропите като форми с преносно значение. Метафорите по значение са първи сред тропите:
„… Обвита в кристалния шепот
на зимата, се чувствам
по-силна от всякога”
Стих. „Метаморфоза”
„… Ледената усмивка
на устните ми
потвърди безлюбието”
Стих. „Възмездие”
„… Под снежната корона на дърветата…”
„… Пулсиращото сърце на февруарската луна
изпрати сребърни амурчета
в прегръдката на зимата”
Стих. „Февруари”
В цитираните стихове се вижда, че авторката е използвала и метонимията. Тези тропи подсилват поетичността на зимната обстановка.
Трябва да добавя още, че ключовите думи в куплетите, наречени лайтмотиви са ясно подчертани, за да изпъкват основните идеи.
Според моя съкратен литературен анализ, стихотворението „Като спомен” заслужава по-висока оценка, защото освен стоежа на поетичното съдържание, така и формата – се доближава до силаботоническото стихосложение на мерената реч:
„… Ти ще се завръщаш като вик - 9 – 3 - стъпки
отронен лист, внезапен спомен. - 9 – 3
Ще те посреща моя лик - 8 – 3
всичко заличил с букет огромен” - 10 - 3
Сричките са почти спазени, ударенията и стъпките по брой са отмерени. Римите са кръстосани и успешно поставени. Женските и мъжки рими допринасят за музикалността на куплетите. Да, мерената реч не трябва да се подценява, защото повечето от нашите възрожденски песни са написани по законите на силаботоническото стихосложение. Така поезията отразява, възпява живота и историческите събития.
Докато има красота в Природата, докато човек създава човека, докато има Любов и Обич между хората – дотогава ще има поезия и песни…
Сигурен съм, че писателката Мариана Праматарова ще се утвърди като звезда в българската литература и ще стане поет-класик в мерената реч.