Пионерска издателска инициатива на професор Ален Вюймен, почетен професор в университета д’Артуа в Париж, цели да възкреси спомена за франкофонския поет и преводач Любомир Генчев, известен само на тесен кръг от специалисти. Внушителната поредица от седем тома, обединени от странната творческа фигура на Генчев и издадена от френското издателство „Рафаел дьо Сюрси”, е в преговори с бургаския писател и преводач Станислав Марашки, редактор в ИК”Жажда”, под чиято редакция се очаква да излезе поредицата. Сред тях е и сборник статии, озаглавен „Забраненият поет Любомир Генчев”, чийто съставител е професор Ален Вюймен и в който се проследява творческия и жизнен път на този самобитен български творец.
Според професор Вюймен Любомир Генчев е български автор, който заема особено място във френскоезичната литература на Югоизточна Европа. Той е роден на 26 ноември 1907 г. в българския град Пазарджик и почива в Пловдив на 28 август 1981. Никога не е имал възможността да отиде във Франция или Западна Европа. Още от есента на 1944 година, веднага след края на Втората световна война, след като съветските войски окупират България, новите български власти започват да го безпокоят. Между 1950 и 1952 година той се намесва в политическите процеси , заведени през онази епоха в Пловдив срещу българските католически среди. Макар и роден и възпитан в православен дух, той има неблагоразумието от 1922 до 1928 година да се запише като ученик във френския католически колеж „Свети Августин” в Пловдив, а по-късно, в периода между 1933 и 1948 година, да стане и учител по френски в същия този колеж.
През 1952 година той е обявен за „враг на народа”, поради което го лишават от работата му на библиотекар и преводач в община Пловдив. От тогава той започва да оцелява от частна преводаческа дейност, уроци по френски и скромни хонорари на музикант в пловдивски оркестър. Също много пише на български и френски при пълно информационно затъмнение. Той никога не е бил известен. В резултат на донос на 18 октомври 1973 година в жилището му бива извършен обиск от службите на „Държавна сигурност”. Всичките му ръкописи са конфискувани. Той ги възстановява по памет между 1973 и 1980 година. Тези съчинения по-късно са открити благодарение на неговата племенница Христинка Михалева Гушева-Генчева и от 2003 година започват да излизат във Франция в издателство „Рафаел дьо Сюрси. ” През 2007 година му е присъдена наградата на Сдружението на писателите на френски език за съвкупността от неговите „Неиздадени съчинения”, публикувани на френски.
Любомир Генчев е и преводач. Но, както отбелязва професор Вюймен в своята книга, „той практикува литературния поетичен превод по един твърде своеобразен, личен и емпиричен начин, далеч от преводаческата методология, модите и каноните. ”Разглеждан в тази връзка, той има вид на един оригинален и доста ексцентричен преводач, както става ясно от избора на авторите, които е превеждал, природата на творбите, на които е давал предимство и прегледът на коментарите върху неговата преводаческа дейност, които е нахвърлял тук-там из своите ръкописи. Интересувал се е преди всичко от поетичния превод, но всеки негов избор на национален или чуждестранен поет за превеждане е показателен. Той се обяснява с политическата, идеологическата и интелектуалната атмосфера, която е съществувала в България между 1947 и 1989 година в епохата на тоталитаризма, когато идеализмът е бил отхвърлен, а естетиката на социалистическия реализъм е била издигната в догма. Като реакция на всичко това Любомир Генчев напълно умишлено дава превес на автори от епохата на пред-романтизма, романтизма и символизма, които утвърждават морални, духовни и вътрешни стойности, които тогава са били потъпквани или отхвърляни от критиката, установена във времето на комунизма.