„ЕКСЦЕНТРИЧНИЯТ” ПРЕВОДАЧ И ПОЕТ ЛЮБОМИР ГЕНЧЕВ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК в брой 57

„ЕКСЦЕНТРИЧНИЯТ” ПРЕВОДАЧ И ПОЕТ ЛЮБОМИР ГЕНЧЕВ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Категория: Изкуство, култура

Пионерска издателска инициатива на професор Ален Вюймен, почетен професор в университета д’Артуа в Париж, цели да възкреси спомена за франкофонския поет и преводач Любомир Генчев, известен само на тесен кръг от специалисти. Вну­шителната поредица от седем тома, обединени от странната творческа фигура на Генчев и издадена от френското издателство „Рафаел дьо Сюрси”, е в прего­вори с бургаския писател и преводач Станислав Марашки, редактор в ИК”Жажда”, под чиято редакция се очаква да излезе поредицата. Сред тях е и сборник статии, озаглавен „Забраненият поет Любомир Генчев”, чийто съставител е професор Ален Вюймен и в който се проследява творческия и жизнен път на този самобитен български творец.

Според професор Вюймен Любомир Генчев е български автор, който за­ема особено място във френское­зичната литература на Югоизточна Европа. Той е роден на 26 ноември 1907 г. в българ­ския град Пазарджик и почива в Пловдив на 28 август 1981. Никога не е имал възмож­ността да отиде във Франция или Запад­на Европа. Още от есента на 1944 година, веднага след края на Втората световна во­йна, след като съветските войски окупират България, новите български власти запо­чват да го безпокоят. Между 1950 и 1952 година той се намесва в политическите про­цеси , заведени през онази епоха в Пловдив срещу българските католически среди. Ма­кар и роден и възпитан в православен дух, той има неблагоразумието от 1922 до 1928 година да се запише като ученик във френ­ския католически колеж „Свети Августин” в Пловдив, а по-късно, в периода между 1933 и 1948 година, да стане и учител по френ­ски в същия този колеж.

През 1952 година той е обявен за „враг на народа”, поради което го лишават от работата му на библиотекар и прево­дач в община Пловдив. От тогава той започва да оцелява от частна преводаческа дейност, уроци по френски и скромни хонорари на музикант в пловдивски оркестър. Също много пише на български и френски при пълно информационно затъмнение. Той никога не е бил из­вестен. В резултат на донос на 18 октомври 1973 година в жилището му бива извършен обиск от служби­те на „Държавна сигурност”. Всич­ките му ръкописи са конфискувани. Той ги възстановява по памет между 1973 и 1980 година. Тези съчинения по-късно са открити благодарение на неговата племенница Христин­ка Михалева Гушева-Генчева и от 2003 година започват да излизат във Франция в издателство „Рафаел дьо Сюрси. ” През 2007 година му е присъдена наградата на Сдружени­ето на писателите на френски език за съвкупността от неговите „Неиз­дадени съчинения”, публикувани на френски.

Любомир Генчев е и преводач. Но, както отбелязва професор Вюй­мен в своята книга, „той практикува литературния поетичен превод по един твърде своеобразен, личен и емпиричен начин, далеч от пре­водаческата методология, моди­те и каноните. ”Разглеждан в тази връзка, той има вид на един оригинален и доста ексцентричен преводач, както става ясно от избора на авторите, които е пре­веждал, природата на творбите, на които е давал предимство и прегледът на комента­рите върху неговата преводаческа дейност, които е нахвърлял тук-там из своите ръко­писи. Интересувал се е преди всичко от поетичния превод, но всеки негов избор на национален или чуждестранен поет за пре­веждане е показателен. Той се обяснява с политическата, идеологическата и интелек­туалната атмосфера, която е съществувала в България между 1947 и 1989 година в епо­хата на тоталитаризма, когато идеализмът е бил отхвърлен, а естетиката на социали­стическия реализъм е била издигната в дог­ма. Като реакция на всичко това Любомир Генчев напълно умишлено дава превес на автори от епохата на пред-романтизма, ро­мантизма и символизма, които утвърждават морални, духовни и вътрешни стойности, които тогава са били потъпквани или отхвъ­рляни от критиката, установена във времето на комунизма.

Статията е прочетена 332 пъти
Назад към брой 57Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017