Митологично и не съвесем за света около нас в брой 57

Митологично и не съвесем за света около нас
Категория: Изкуство, култура

Новата книга на Мариана Праматарова е дълго, извървяно пътуване по магистралите на нейните духовни и житейски прозрения.Надарена с бърз и остър ум Мариана Праматарова се е зареяла в поетическите висоти, за да одухотвори и окрили метафори, алегории  и литературни инвенции базирани върху скучното ни ежедневие. Затова и заглавието „Митологично...и не съвсем” е добре премислено и е отправна точка към една по-зряла поетическа и философска концепция.В същото време светът, в който ни въвежда така артистично и безапелационно, трепти и е наситен с музикални звуци в минорна тоналност, цветове от дъгата, първичност на чувствата. Красотата на платоническата любов е съхранена дори в стихията на горещи страсти, целувки на влюбени и като апотеоз в любовния вик на елените.

  „Януари”, „Февруари”, „Стон”, „В цвят какао”, „Пробуждането на белите вишни”, „Vaya con Dios” са творби, които затаяват дъха ни с достолепието на изказа.Смело можем да кажем, че те се нареждат сред модерните, съвременни образци на високата изящна словестност.Любовта е „слънчевата колесница”,която „препуска към изгрева”.Любовният шепот, който гали сетивата ни идва от недрата на преживяното и осмислено лирическо превъплъщение на всяка любовна притча.

  „Корида” и „Танго” пък те завъртат във вихъра на танца.”Танц на отчаяние и сила”.Танц, който те прави подвластен на мощна експресия и влудяващ ритъм.Условностите са много, но те са умело подчинени на триумфа на победата.Като подтекст победата, силата, вярата, човешката добродетелност са винаги в полезрението и светоусещането на Мариана Праматарова.И винаги в нейните стихове. Там, където се преплитаха черно и бяло, там , където изгряваше Свободата в предишните й книги, днес в поезията й като в искряща серпантина, същите теми се интерпретират вдъхновено и всеотдайно.Вдъхновенно и съдбоносно.Вдъхновенно и омиротворяващо.Красива жена с горда осанка преминава пред очите ни.”Вятър пресушава жаркото й тяло” и ни нашепва изконни истини от далечни времена.Образът на тази жена е лек и ефирен, образ сравнен с „красивият глас на самотна цигулка”, със „стройни и бели млади вишни”...

  Любовният рефрен „Пак си тук” екзалтирано търси ураганите на любовните нощи в „пясъчната утрин”, „лилавата орхидея”, „блуса за двама” и се превръща в неизречено желание, което има силата на прозрение: „Пак си тук – видях те в окото на бурята”.Но когато любовта е наранена и предадена, тогава очите на любимата жена стават „зимни кинжали”, които наказват с „нелюбов”, а устните с ледена усмивка потвърждават присъдата – „безлюбовие”/стих.”Възмездие”/.И...тогава идват асоциациите за „песента на есенни листа, лудостта на вятъра, който танцува в клоните, а „небесното виолончело скъса струна – заваля”...Това са кратки примери за лирическите прийоми, с които Мариана Праматарова изгражда вътрешната архитектоника на „Митологично...и не съвсем”.Всичко това е в цикъла „Импресии”, но на финала на книгата има още един цикъл – „Стихове по пътя”.

Привидно тук чувствата са овладени, но сред красотата на мраморните брегове на Тасос, каналите на Венеция, миражите на пустинята и щрихите от Виена и Париж, струи екстаз и преклонение пред чудесата на света.Сякаш  и ние сме поканени да се насладим на ангелските песнопения в „Нотр Дам”, да приветстваме парада на площад „Конкорд” и заедно да празнуваме в градините на „Тюйлери”.

  Мариана Праматарова - Митологично... и не съвсемМного може да се говори и пише за новата книга на Мариана Праматарова, но има едно нещо, което всеки сам трябва да съпреживее.Това е удоволствието да „сърфираш” в неизказаното, в магичното и причудливото, в условностите на пространството и времето, в догонването на прекрасния полет на птицата феникс.Защото  всеки от нас носи надеждата за възкресение отново и отново от пепелта на спомените.И възможността да надникнем още веднъж зад кулисите на вечните илюзии...

  Етикетът изисква да кажем и няколко думи за издателите на книгата – Издателска къща „Новата цивилизация” София.Свидетели сме на адекватно на текста художествено оформление на корицата /картината „Утринен бриз” е на художника Роджер Краев/, професионално отношение на редактора Атанас Ралчев и подходящи илюстрации.

   Да пожелаем попътен вятър на „Митологично... и не съвсем” и нови, художествени провокации за почитателите на лирическите откровения на Мариана Праматарова.               

Статията е прочетена 331 пъти
Назад към брой 57Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017