ПОДАРЪКЪТ НА АРХ. КОЦЕВ в брой 56

ПОДАРЪКЪТ НА АРХ. КОЦЕВ
Категория: Сърцето, душата

( история в две писма )

ПИСМО НА СТАНИСЛАВ МАРАШКИ ДО КОНСТАНТИН КОЦЕВ

Скъпи Костя!

Обръщам се към теб, за да споделя един проблем, който, надявам се, ще бъде интересен за един човек на изкуството като теб. И то не на какво да е изкуство, а на най-сложното: на изкуството на карикатурата.

На Нова година аз не получих подарък от Дядо Мраз! От тогава до днес мъчително се питах защо ли старецът ме е подминал. Рекох си, сигурно защото всичките подаръци са отишли за някоя алтернативна Снежанка, различна от основната. Или пък понеже са го накарали да заплати голямо мито на границата и така са го принудили да се върне. Приятел ми подсказа и друго: старецът бил предоставил всичките си подаръци на „Червен кръст” с изричното указание да бъдат раздадени на някоя бедстваща детска градина. Да, ама вместо да изпълнят волята на дарителя, нашите дали всичко на Парламента. Той, според тях, също бил детска градина, понеже (цитираме председателя на Парламента) спи ли се в една детска градина по час-два дневно? - Спи се. И в парламента се спи.

Ползва ли се в детската градина храна с намаление? Ползва се. И в Парламента се ползва. Дори намалението в Парламента е още по-голямо и в това отношение Парламентът е още по-голяма детска градина. И най-важното: в Парламента също се вършат само детинщини. Как тогава Парламентът да не е детска градина? И защо да се счита за злоупотреба, че подаръците са раздадени само и изключително на депутатченцатата? Та всеки депутат е всъщност едно дете, което мисли само за игри. Вижте само какви игри се играят при нас: я с руската газ, я с курса на долара… Играят си дечицата в Народното събрание, забавляват се…И как тогава то да не е детска градина? И как онези в него да не са деца, щом до един се бият в гърдите и твърдят, че са деца на народа? А някои дори уточняват пола, изтъквайки, че те по-точно са „синове на народа”… Какво, доказателства ли искате? Че какво по-голямо доказателство от общественото мнение!Ето, да вземем някои вестникарски заглавия, показващи красноречиво как в Парламента си играят досущ като в детска градина. Например: ”Предстоящият вот на недоверие в Парламента е поредната игра на нерви”. Или: „Вчера Сергей Станишев пак се заигра с Вяра Петрова”. И така нататък, и така нататък… Но да не мислите, че като сме детска градина, то ние сме някоя невъзпитана детска градина! Напротив, нашите депутати са послушни дечица, изпълняват каквото им се нареди, не са някакви вироглави. Ама не само сега, и преди си бяха такива: каквото им кажеше Тато, това правеха. Ама сега Тато го няма и те съвсем осиротяха, горките! Не детска градина е Парламентът, ами направо сиропиталище. Като сирачета са нашите депутати, като сирачета без Тато. Е що тогава тия от БЧК да не им струпат един чувал с играчки, а?

Тъй бил рекъл председателят на Народното събрание, тъй ми го преразказа и моят приятел и съвсем ме обърка. Но фактът си е факт: Нова година мина, а от Дядо Мраз ни подарък, ни вест, ни кост. То барем кост да имаше, че да я хвърля на кучето. А то – и кост няма. Щеше да си я гризка моят Шаро. Бая се надявах да получа подаръка си по пощата, но…

Докато най-подир прозрях напълно, че всички подаръци са отишли за Парламента, а за мен не е останало нищо. Това е.

Дано поне към теб старецът да е бил по-благосклонен!

Твой: Станислав Марашки

 

 

ОТГОВОР НА КОНСТАНТИН КОЦЕВ ДО СТАНИСЛАВ МАРАШКИ

 

Драги ми Слави!

Изобщо не се тормози! Какво от това, че Дядо Мраз не ти бил дал подарък? Аз съм твой приятел и веднага съм готов да попълня този пропуск, като ти дам подарък

вместо Дядо Мраз. Моят подарък е една карикатура, която нарисувах специално за теб.

Ето я и моята карикатура подарък:

парламент

Желая ти щастлива и успешна година и горе главата!

Твой: Константин Коцев

Статията е прочетена 226 пъти
Назад към брой 56Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017