Да се движиш сякаш в празно пространство, без препятствия и ограничения
Отново идват празници. За квантовите измерения, обаче, всеки ден е празник. Затова е време вече и ние, които сме част от тях, да почнем да ги усещаме по този начин. Само когато се чувстваме малки, конкретните събития придобиват голяма стойност, т.е. ние ги уголемяваме, защото подценяваме нашия ръст. Но, когато разберем същественото – че сме тук заради това, от което светът и времето се нуждаят, вече сме направили достатъчно. Тогава ще сме наясно, че не ние празнуваме събитията, а те празнуват нас. Иначе се загубваш в празненството и няма как да го видиш като свидетел.
А точно това е начинът нещата да се случват покрай теб и ти да ги регистрираш и едва ли не да се чувстваш отговорен това да се случва винаги. Този начин се изразява и в това да нямаш чувството, че ти си извършител на събитията. Тогава забравяш, че си материя. Спомняш си, че си чиста вибрация на Радостта. Тогава твоето аз се разтваря в голямото и вечно „Съм” и притесненията изчезват, всичко става върховно и няма нищо за губене и за печелене. Защото си отвъд твоите наложени граници. Там, където възприемаш твоята неограниченост и разбираш, че никое действие не е постижение. Затова, когато хората говорят за своите „успехи” и „постижения”, се омаловажават.
Истинското осъзнаване на човечността е да знаеш, че си тук, за да служиш, без чувството, че си служител. Да даваш, без чувството, че си дарител. Да придобиваш мъдрост, без да се считаш за мъдрец. И когато узрееш за това осъзнаване, да паднеш, подобно на зрял плод. За да направиш квантовия скок на себеотдаването, което пък те отвежда в по-високо ниво на духовното пътуване.
Всичко от случващото се е празненство. Само суетата не е. Тя е бедност на духа, а бедният дух не може да празнува и да се развива.
За осъзнаващия духовното, квантово пространство в себе си, според източната мъдрост, няма значение дали „водата” е в Съда, или Съдът е във „водата”, защото Разумността е във всяка една клетка, във всеки един атом и всичко е Едно и Едното е онова, което ти вече си. Но когато се стигне и до осъзнаването, че всеки атом е център и фокус в разширеното Единствено Съзнание, се пробужда Божествеността. Именно за тази цел са замислени от Природата и праз-ни-ци-те. Енергията Ци да се движи сякаш в празно пространство, без препятствия и ограничения.
Ако можем да го направим заедно с нея, поне на празниците, то със сигурност ще преминем и към ежеминутната празничност. Тази, която се подхранва от усещането, че ние сме и „чашата” и „питието”. И взорът и небето. И окото, и погледът. И реалността, и нейните свидетели.