Предвечно благовестие в брой 52

Предвечно благовестие
Категория: Сърцето, душата

Прости! Аз скитник си оставам,
роден низ утробата на облаците бели,
изходил друми във окъсана надежда…

Ваклуш Толев

 

Книгата, която ни въвежда в кръговрата на светостта. Поетичният сборник “Разпилени бисери” на Ваклуш Толев. Той, който е събрал толкова много, знае, че сега е време да се разпилява, за да може това после да премине в своя обратен знак. В събиране.

   Затова, може би, въпреки усета за стореното, което трябваше да възпроизведе повече радост, в книгата му се долавя повече скръб. И най-вече една безпределна жад, безстидна почти. А как може тя да не навява твърде много печал. Твърде много скръб и отричане. Дотолкова, че да се превърне в твой личен знак. А който на любов и кръст е орисан, е един вечен Ахасфер, вечен друмник, вечен странник. Дотолкова, че и с дом, бездомен си остава. И колкото повече и по-високо свети сърцето жарава, толкова самостта на високия ти плод е по-голяма. Тя идва и от това, че душата бродница и скитница съзнава ясно, че не тук е мястото за дом, за подслон. Та нали зов на жертви и пожари изпълва светилището на Духа. Та нали в пламенната ти душа все остава нещо неизречено, неизбродено, за да идва пак и пак, докато един ден стане част от Вечния извор. Но дотогава силата ни от сълзи ще извира и мъката ни с горест ще се руши. За да можем без жал да се отправим към сините простори. Но не и преди да сме изпълнили своята обреченост - да изградим живия олтар на съпричастие между Божието и Човешкото. И тогава да отлетим. Но не с пришити, а със самоизрасли от приетата благодат криле.

С това предвечно знание ни дарява Ваклуш. То е в цялото му учение и в най-сгъстен вид в неговите стихове. Чрез тях душата му гледа в душите ни и ни припомня, че тук на земята радостта е скръб.

Статията е прочетена 236 пъти
Назад към брой 52Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017