Свободата е вътрешно измерение на будния Дух
Да си буден, когато измамен светът заспива;
да си смел, когато овластен страхът тронува;
да си силен, когато невежеството се надсмива,
и простиш, когато враг на твоя бряг гостува!
Тогава непобедна ще бъде твоята ръка
и с тебе Път надежден ще ходи хорската съдба!
Ваклуш Толев
По покана на Община Кърджали и НЧ „Обединение 1913” в навечерието на Деня на народните будители в родопския град гостува лидерът на „Общество Път на Мъдростта” Ваклуш Толев. Будителството, каза той, не е само акт на несъгласие или загриженост на съдбата, която води бъднините на човечеството за свобода. То е духовната вълна на българската национална съвест.
Като истински съвременен будител Ваклуш Толев неуморно работи за съживяването на стародавната ни будителска традиция и превръщането й в историческо осъществяване, в нова култура на духа. Неотклонно и сърцато ни припомня, че тази духовна мъдрост е нашата природа, която не можем да загубим, но можем да направим от нея отново национална доблест и гордост, молитвен олтар на българската съвест.
Вече толкова много години /през 2013 г.става на 90 години/ той ни напътва към нашата себе свобода, захранва ни с идеите на духовната бъднина, осъществяваща се чрез знание, себежертвеност в самосъзнанието, стратегия за култура, вяра, любов, прошка… Но не като следваме доказателствата и потребностите на ума, а свидетелствата на Духа, така плътно и релефно очертани в нашата хилядолетна история, плод на провиденция и предназначение, които се изразяват не толкова с единението на Кубратовия сноп, колкото с бъдната тайна на Единосъщието, така добре изразена с думите на Пенчо Славейков: „Бог и България – единство в двойна плът”.
Толкова много години вече Ваклуш разгаря въглените на вярата ни в този наш единосъщен вътрешен олтар на съживеене с Бога. Не само на външно преклонение и възхищение, а на съпреживяване на тази Цялост, в която дори не толкова човекът има нужда от Бога, колкото Бог има нужда от човека.
Толкова много години Ваклуш ни учи, че народ като нашия, който е имал така богато наплодена от Духа душа, не може да спре да твори и с безпогрешното си въображение и със силната си интуиция да не открива нови свидетелства за своето високоотговорно предначертание. Нищо че сме минавали и минаваме през някои несъвършенства, то пак преходното не може да опровергае вечното, изразяващо се в идеята за духовна свобода. А пробудността за 
свободата на духа винаги е била жива при българите и именно това творческо търсене е развивало и развива жаждата за усъвършенстване. И този най-уханен и сладък плод на духовната свобода, който предшества всички други свободи, захранва Мъдростта, тази, която живее в нашата родова, в нашата клетъчна памет. Само трябва да си я припомним и отново да й дадем живот. И отново да потече прозрението на Словото: „Аз и Отец сме едно!” Особено сега, когато и времето, и пространството особено съдействат да усетим и изпълним тази върховна и дълбока тайна. И от „Имали сме!” да преминем към „Да бъдем!”