Лилян ПАУНОВ
ТАМ НЯКЪДЕ...
Там някъде –
дълбоко в мене,
заложено в минутите
на моето зачатие,
кълни и оживява
във мойто ежедневие
на неотменната ми смърт
невидимото семе.
Макар, че небосводът ми
е все тъй син
и пролетите - щедро оцветени,
а любовта все още обещава
спокойни и щастливи дни,
а още жива е надеждата,
там някъде -
дълбоко в мойта същност
смъртта изплита свойта мрежа.
Топят се дните ми,
а пясъкът изтича
и спира ми дъхът.
Там някъде
последна песъчинка
за мене отредена,
поема безвъзвратно своя път.
Навярно и душата ми,
с укрепнали криле
се готви тайно от света
за своя полет –
там някъде, във вечността...
Румяна СЛАВЕЕВА, гр. Момин проход
На чаша кафе
На чаша кафе днес ви каня,
мои неземни приятели.
Аз не зная обичая ви,
нито чая, храната ви.
Но ви каня, елате.
Моя дом е отворен
само Светли приятели,
тъмното – далече и долу.
Колко красиви изглеждате,
всичко в телата ви свети...
Със какво се зареждате?
Какво пиете? Ядете ли?
Няма вече да питам,
всичко разбирам с времето.
Е, тогава заповядайте
и нека останем за вечното!
Валентин ВЪРБАНОВ
с.Селановци
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ
Не можем да върнем времето назад,
не можем да изтрием нашите спомени.
Всеки сам определя своята съдба,
дори и да не знае как.
Невинни сме когато ни боли,
но сме жестоки, когато нещо пожелаем…
Знаем ли как трябва да обичаме,
не знаем може би .
Защо сме толкова зли,
какво таим така дълбоко в душите си?
Най-после аз разбрах…
Всеки иска нещо или някого да притежава
и се заблуждава, че това е любовта!
Не, не, това не е любов,
а чувството за собственост.
Когато искаме да сме щастливи,
но не знаем как ...
Продаваме душите си на дявола,
а той ни обещава всичко,
дори и това, което не може да ни го даде.
Животът ни е бавен и мъчителен,
животът просто ни е спрял…
Така поспрели може ли да осъзнаем,
че без душите нашите тела са вече мъртви.
Не може тяло без душа да съществува,
не може да изпитва никаква любов.
Нека никога да не продаваме душите си
на дявола .
Нека винаги да вярваме на себе си
и тогава ще усетим любовта.
Илия АНТОНОВ – гр. Плевен
МАЛКАТА ЦИГУЛАРКА С ХРИЗАНТЕМИТЕ
В памет на Веселин Спиров - цигулар
Едно дете донесе хризантеми
и с детска обич ми ги подари,
очите му блестяха тъй големи –
очите му са толкова добри.
И после почна мило да се труди
и пръстенцата малки да реди –
ще дойде ден, светът ще й се чуди
с почудата пред новите звезди.
А хризантемите - цветя желани -
за мене са наречени, нали?
Те ще оставят спомени отбрани,
които старият учител нареди.
ПРЕРАЖДАНЕ
Мина П. МИНКОВА, Варна
Животът ни е вечен кръговрат.
Щафетата се сменя с ден и мрак.
Пак с ден и нощ сезоните се връщат
след пролет, лято, есен или зимен ден.
Духът на Пролетта в сърцето бие
отново радостен по нашата земя.
От изгрева до залеза смирено
и пак, и пак стрелките се въртят.
Променят с точност времената
от стар към нов живот.
Живот след смърт отново се преражда
през утрешния ден благословен.