ГЕРОИТЕ НА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕДАВАТ ЩАФЕТАТА НА НАС в брой 48

ГЕРОИТЕ  НА  БАЛКАНСКАТА  ВОЙНА  ПРЕДАВАТ  ЩАФЕТАТА  НА  НАС
Категория: История

На 5 октомври 2012 г. се навършват 100 години от обявяването на Балканската война, в която вземат участие 599 879 български, 175 000 сръбски, 90 000 гръцки и 30 000 черногорски войни.

Заради географското разположение на България със стратегическото югоизточно направление към Цариград и поради числеността, устрема и решителността на трите български армии главната тежест на войната понесоха българите. Европейският печат с респект и почит ги нарече „неудържими“, „помитаща лавина“, „фуриите на Балканите“, а руската преса възторжено отбеляза: „Българските войски под стените на Константинопол! Кой би могъл да си представи това само преди месец!“. Дори влиятелният в.„Таймс“ призна, че „в Източна Европа се яви нова военна сила, която даже великите сили не ще могат да удържат.“

„Войната се превърна в епопея – пише историкът доц. Милчо Лалков, – остана в историческата памет на народа с извисения национален дух, с образа на самоотвержения и доблестен български войн, преминал през всички нейни изпитания за свободата на своите съотечественици.“

Пред нас се изправя един световно признат и вековно тачен героизъм. С какво станаха велики героите на Балканската война? – Със своето безстрашие, с умението и волята да атакуват всяка трудност и препятствие, „с победен устрем, с подвига на личната и масова саможертва“!

Ето как изглежда един истински герой от Балканската война. Снимката е от Одрин. Той се казва Ангел Крачунов Ангев / сн. 1/ и е участник в превземането на Одринската крепост; награден е с орден за храброст.

 

Възможно ли е да прехвърлим този героизъм и саможертва в настоящето и бъдещето?

 

На стогодишнината от Балканската война можем да направим малка равносметка.

Десетилетия (вече столетие) славим подвига на воините и в бъдеще ще го славим. Защо го правим? Каква награда имаме днес от това славене? Медал няма да ни дадат! Наградата е морална – да се поучим от тях! Да се извисим и да станем и ние герои като тях! Прекрасна идея! Но ставането на герои не е правопропорционално на славенето! Никой в света не е станал герой от много славословене! Тогава как? Някои ще кажат: „Ех, сега да имаше една война, какви герои щяхме да станем...”.

Така не трябва да се разсъждава! СЕГА ВОЙНА НЕ НИ Е НУЖНА! Днес живеем в друга реалност, в която геройството има нови измерения.

 

Днес условие за геройство е не войната, а умът, сърцето и волята ни.

 

Те раждат храбростта и мъжеството! Към тях трябва да се обърнем!

Мъдрост и любов трябват на човека, за да проумее как в мирно време може да стане герой. Въпросът е не само мъдростта да ни каже какво да предприемем, но ще имаме ли воля, решителност, смелост да го осъществим? Тук е приемствеността с героите от Балканската война. Те идват и с радост предават щафетата на всеки, който е готов да ги последва. И казват: „Ние бяхме смели, не се бояхме от трудности, несгоди, нито от врага; решавахме бойни задачи с нечувана тежест, превземахме непревземаеми крепости. И победихме! Направете го и вие!”. – Добре, но как? Сега бойни действия няма. – „Има, има!” – отвръщат те, усмихват се и ни махат за довиждане...

Къде е бойното поле днес в демокрация и мир? Мъдростта ни подсказва, че първата потенциална възможност за геройство през ХХI век – това е отношението към човешкото тяло. Всеки човек е министър-председател на огромна държава (тялото), съставена от 30 милиарда поданици. И каквито отношения има министър-председателят към друг свой колега или към Природата – да общува, да обича, да се радва – той го прави ведно със всички свои поданици. Български световно утвърден мъдрец обявява тази закономерност така: „За да обичаш, трябва цялото ти тяло да обича, понеже човек е сбор от голямо множество души. Някои ги изчисляват на 30 милиарда, други ги изчисляват на 300 милиарда.“. Та това е безчислена армия и ако си мъдър неин пълководец, ако ги пазиш, ти си герой. Геройство е да се грижим правилно за тези души. Те настояват постоянно: „Искаме вода, храна, кислород и слънчеви лъчи!”. А ние какво им даваме? – Алкохол, тютюнев дим, прах, химикали, вируси и лъчите от осветлението на нощните заведения. Това не е геройство! Нашите клетки (поданици) правят още едно категорично заявление: „Не искаме да бъдем избивани пряко от нашия ръководител – министър-председателя!”. Сещате ли се как извършваме всекидневното убийство на собствените си поданици, и то без война? – При всяко разгневяване в организма ни измират милиони клетки. „Знаете ли, има един гняв в човека, че като се разгневи няколко пъти, около пет милиона клетки измират. За всяко едно гневно състояние живи клетки умират. Ти, който вдигаш една война, и умират пет милиона клетки в тебе, миролюбив човек ли си? Казваш: Кога ще се оправи светът? Когато ти се оправиш. Че ти избиваш от два до пет милиона същества у себе си!“, възмущава се мъдрецът Беинса Дуно и допълва: Какъв герой си тогава?”.

 

Следователно, ако човек води природосъобразен, чист и морален живот и запази крепко здраве, сили и висока нравственост за десетилетия, той е герой! Ако не се гневи, не се кара, не ругае и руши, той е герой! Ако обича и помага на ближните си, е герой! Ако самопожертва труда, знанието и способностите си за благото на своя народ или на цялото човечество, той е първокласен герой!

 

Десетки са ежедневните прояви на геройство в днешно време.

А на най-смелите, за които описаните героични прояви са лесни за изпълнение и търсят нещо по-трудно, предлагаме най-мъчно изпълнимата рецепта за героизъм. Едно необикновено изпитание за супер герои. Предадено ни е преди двадесет века от Иисус Христос: „Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“ Но Аз ви казвам, ОБИЧАЙТЕ НЕПРИЯТЕЛИТЕ СИ и молете се за тия, които ви гонят, за да бъдете чада на вашия Отец, който е на Небесата!“.

За да разберете сложността на изпълнение на тази рецепта, разгледайте историческото преживяно време от първи век. Оттогава досега стотици милиони души са преминали през Земята и са си отишли, но кой е приложил Христовия Завет? Супер герои няма или ако има са двама или трима. Към останалите милиони Учителя Беинса Дуно се обръща с думите: „Като ви говоря за любов, вие си представяте вашата любов към децата ви, към братята, сестрите ви и т.н. Не, повдигнете се една степен по-горе в тази любов, която имате. Да обичаш дъщеря си, това е естествено, да обичаш сина си, сестра си или брата си, това е естествено, но да обичаш врага си, ТОВА Е ГЕРОЙСТВО!“.

Следователно, това което липсва на съвременните хора е геройството! И нека тази стогодишнина от Балканската война бъде отправна точка за новите герои! Аз вярвам, че те ще дойдат!

 

 

Б А Л К А Н С К А Т А  В О Й Н А

ГЕРОИЗЪМ  И  БЕЗСМЪРТИЕ

(100 години от Балканската война)

Петър Аспарухов ВАНГЕЛОВ

Войните биват поробителни,
но има и освободителни.
Първите носят мъчения, тегло,
а вторите – свобода и добро.

Всяко време свои герои ражда
и стремеж към вечност насажда.
Героизмът към ближните проявен,
от Всевишния е благословен.

Кръв пролята, е за Народа,
за неговата свята свобода.
Жертвите от смъртта оживяват,
с безсмъртие се осеняват.

Падналите в бран, безсмъртни остават.
Завета им живите не забравят...

Те са звезди ярки в небосклона,
за тях молитви пеем от Амвона.

Статията е прочетена 379 пъти
Назад към брой 48Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017