Само духовното единение води към реално съединение в брой 46

Само духовното единение води към реално съединение
Категория: Сърцето, душата

С „хляба” на единението да „нахраниш” стотици…

Имаме си празник на Съединението, сякаш за да изразим на думи това, което не можем да постигнем на дело. Такива сме си българите – индивидуалисти. Съединяваме се само по време на изпитания, войни, раздори, заплахи за националната кауза.   Това е все едно да обичаш само лицеприятните си и верни приятели, въпреки че християнската повеля ни насърчава да обичаме и враговете си и да благославяме ония, които ни проклинат, да правим добро и на ония, които ни мразят, да се молим за ония, които ни обиждат и гонят /Мат. 5:42-48/. Защото истинската християнска любов се изпитва в отношението към така наречения „неприятел”, който неслучайно е до нас, за да ни подтиква към развитие, към еволюция. Не случайно и човекът е венецът на природата, за да върши и невъзможното дори. Но ние не сме по трудните неща, особено, когато времето не ги налага. Но сега не само, че ги налага, но и ги изисква.

Затова идеята две духовни групи отново да си подадат ръка и да дадат пример на всички останали, че доброто е съвсем реално и се постига с реални средства, идеи, дела, беше твърде похвална. Става дума за групите „Откровения към хората на новия век” и „Деца на Светлината”, които общуват не само в мрежата, но и организират доста успешни срещи, лекции, интернет-форуми и други общественополезни духовни начинания. И това стана възможно благодарение на благоразположението на техните лидери – Иван Иванов, преводачът на посланията на Леонид Иванович Маслов и Венко Вълчев, създател на духовната група „Деца на Светлината”.

Двете групи с представители от няколко града си дадоха среща на кърджалийска територия, където са преминали различни по дух, вяра и етническа принадлежност хора и са превърнали тази земя в кръстопът на единението. Но това най-много е зависело от стоящите начело на тези общности водачи, които са носили в себе си онези нравствени матрици, които са включвали най-вече отдаденост и себераздаване в името на цялото, на общото. Явно и ръководещите двете групи Иван Иванов и Венко Вълчев са стигнали до това ниво, на което нищо друго не е по-важно от общата духовна кауза.

А без такива хора как иначе биха могли да се единят политиците, държавниците, след като духовните общества не могат да го направят, да дадат нужната енергия за този процес. Да, така е и в световен план, но ние трябва да отговаряме първо за себе си. Щом в християнството има повече от 3000 деноминации, какво тогава да кажем за която и да било друга сфера от живота ни? Особено сега, когато прастарият принцип „Разделяй и владей” действа все още безотказно и с пълна сила, и това ще бъде така, докато духовните лица и общности не потърсят в своите идеи, доктрини първо обединяващото ги, а не разделящото ги.

В противен случай земята ни ще продължава да бъде една механична  спойка на територии, на градове, местности. Но когато се слеят и духовните пространства на обитаващите ги хора, това взаимопроникване ще промени днешната ни реалност.

Така и датата на нашето Съединение ще бъде озарена от съвсем различна атмосфера.

А тъкмо духовните водачи могат да помогнат  единените на дълбоко равнище духовни същности да се разпознаят като истински братя и сестри по дух. И така да могат да се съединяват в конкретните измерения на действената любов.

В България, както навсякъде по света, има десетки хиляди малки групи и общности, които работят сами за себе си, нищо че основните им постулати са почти едни и същи. Но явно още не са съзрели за идеята, че духовната мощ на нацията предшества тази в материален план и че само обединените усилия в тази посока могат да променят днешното статукво.А щом като досегашните институции, които бяха призвани да извършат това единение не успяха да го осъществят, явно ще трябва по самоорганизиращ се принцип различните духовни общности в страната ни да го направят сами. Особено сега, когато мощната Сътворителна енергия на Твореца създава изключителни предпоставки това да се случи за най-кратко време.

И когато благожелателната енергия на планетата работи  синхронично за нас. А щом като започваме да получаваме в съзнанието си щедро от този чудесен дар, ние можем да си взаимодействаме с другите квантови, светлинни, полета около нас и с тези сливащи се потоци  на квантови взаимодействия да създадем новите реалности.       

Точно това направиха двете духовни групи ”Деца на Светлината” и „Откровения към хората на новия век”. Представителите им посетиха култови места в Кърджали и околностите, обмениха свои мисли за настъпващата нова епоха, за енергийния преход. Поетите в групата вляха и своите словесни поточета в Океана на Целостта, отправиха своята възхвала, своята почит, своето възхищение, вдъхновение към Онзи, Който е в основата на всичко.А всички участници с общи молитви и енергийни трансфери отправиха своите послания за Мир, Светлина, Любов между всички хора, за всеобщо сътрудничество и благополучие. А водите на Каньона, образуващ сърце от два ръкава на язовир „Кърджали, прие с охота тези мисли и чувства, за да ги разнесе като „хляба” по водите до всяка една жадна за него душа. Изпращащите и приемащите този „хляб” на единението, знаейки от Библията /Книга на Еклесиаста, 11:1/, че след много дни пак ще го намерят, останаха с чувството на добре свършена работа.

Статията е прочетена 252 пъти
Назад към брой 46Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017