Рано или късно Изгрев ще има. Изгревът на нашите души в брой 46

Рано или късно Изгрев ще има. Изгревът на нашите души
Категория: Сърцето, душата

В основата на света стоят нашите лични вълни и частици. Космосът зависи от нас

Няма нищо по-разтърсващо, по-трогателно за Висшите селения от  мига, когато някое безсмъртно същество осъзнае илюзиите си

На 19 август пред Портика на циркуса на Седемте рилски езера /вдлъбнатина с форма на кресло/ представители на Бялото братство от цял свят отбелязаха настъпването на Божествената нова година. Последователите на Учителя Дънов изпълниха танца Паневритмия /Висшия космически ритъм/, съставен от 33 упражнения в продължение на около час и половина около рилското езеро Бъбрека, облечени в традиционните за празника бели дрехи. Това място според Учителя е своеобразен гръбнак на Балканския полуостров, а Седемте рилски езера са енергийният център на света и врата към Агарта - преддверието към Висшите селения. И точно на този ден над това място невидимите същества, които чрез свръхразума си направляват човешкото развитие, се събират на небето. А силата на позитивната енергия край Рилските езера предполага най-успешното общуване с Висшите светове.

На 19 август според Юлианския календар беше и Преображение Господне. Затова се почита като Духовната, Слънчевата нова година. На този ден светлината ни зарежда с необикновени сили и ни подтиква към благородни дела. И най-вече да разберем смисъла на милосърдието и жертвата, преодоляването на кармата и достигането до Висшето космическо съзнание. Паневритмията пък е най-прекият път за достигане до него.

Бейнса Дуно припомни на света езотеричното християнство и начерта живота в четвъртото измерение, т.н. Христово съзнание, в което мислите се проявяват в действителността мигновено. Затова сега е много важно да подхранваме мисли на любов и обич, на истина, на красота, на хармония и мир. Както и да изучаваме неуморно Словото и живота на Онзи, който ни беше на гости в България и на тази планета – Учителя.

Кой друг, като него, в по-новото време е изказал толкова много мисли, всяка от които съкращава личната еволюция с 25 хиляди години? Кой друг е казал това: „И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта?”. Или: „Единственото богатство, което човек ще отнесе със себе си в другия свят, е мекотата на човешкия дух, мекотата на човешката душа, мекотата на човешкия ум и мекотата на човешкото сърце?”. И точно тази мекота сега се изгражда в най-трудното време по най-трудния начин. Единственият „товар”, който ще натоварим в духовната совалка на нашето израстване. Именно това сега се случва чрез разрастването на мрежата на Христовото съзнание чрез подобни духовни сбирки /като тези на Седемте рилски езера/, лагери, срещи, лекции. А с хилядите си лекции и беседи, с целия си живот между нас и в Космоса, Учителя илюстрира Христовото съзнание. Беше най-невероятният негов пример и синтез.

И няма никакво значение, че този пример не може да стигне до сърцата на повечето хора, сега те още са затворени поради различни причини. Или са се подали на истерията да се очерни този наш велик българин, или се страхуват от нещо, или пък не са готови да проумеят оставеното от него несметно духовно богатство. Затова не можем да се сърдим, че някой не може да долови неговия смисъл, защото то принадлежи на бъдещето. Самият Дънов, напомня, че великите хора се раждат стотици, хиляди години по-рано, за да изпреварят идващите събития, да подготвят хората за тях. Ссъвременниците им не могат да се възползват от техните учения /само малцина успяват да го направят/, понеже е необходим един времеви толеранс, през който посетите семена да попаднат в добра „почва”, и едва тогава да станат корени, основа на нещо ново и приложимо в живота. В противен случай, както напомня Петър Дънов, следването на новите идеи ще бъде само едно външно ученичество, недаващо вътрешната връзка на човека с Любовта, а оттам и готовността да й се служи. А примери за това днес, които водят до пълен нихилизъм и фанатизъм, има безброй. Макар че всичките тези „изми” също водят докъдето трябва, до осъзнаване, само че по трудния и дълъг път на грешките и страданията. Затова пък тези пътища носят твърде категоричен и неоспорим образователен опит. И, най-вероятно, той носи повече сладост и удовлетвореност от придобитото по този начин ново познание. И най-важното прозрение в него ще бъде това, че не можем да си тръгнем неосъмнали, ненаучили най-важното, най-същественото. Това, че рано или късно Изгрев ще има. Изгревът на нашата душа. Божият дом в нашите сърца, най-неръкотворните светилища на Божия Дух. Независимо от ставащото сега или тъкмо поради него.

Засега, обаче, всичките тези провокации, неверия, съмнения, според едно осияние на Елма, Христовия Дух, са  необходими, за да се събудят инертните съзнания и да се развият около 5 милиона вида Христово съзнание.

На днешния етап няма начин да разберем изцяло Мировия учител Петър Дънов, макар че и в бъдещето не е много вероятно. А пък още по-малко - Абсолютния Дух, който пази Своята Догматика в тайна. Затова всичко, което се говори днес за духовната наука, може да бъде колкото вярно, толкова и невярно. Затова опитите на някои днешни тълкуватели изглеждат доста наивни, както и доста несериозни. Но пък, от друга страна, как малките непроходили същества могат да се озоват поне отчасти в познавателното лоно, без да са преминали през „школата” на великата Майя, Илюзията, създадена от Великата майка на Битието – Пралайя? Затова и майката на повечето Великопосветени се е казвала Майя. Това велико и необятно нещо, Илюзията, се допуска, защото нейният безкраен и красив свят дава възможност на малките да пораснат. Иначе не биха могли да живеят с пълна сила и с целия си сърдечен пламък. Илюзията за тях е прагът, от който чрез осъзнаване се тръгва към Любовта и Истината. От който започва един пламтящ живот, в който Любовта никога не спира. Затова Битието ни не се лишава от илюзии. Защото няма нищо по-разтърсващо, по-трогателно за Висшите селения от мига, когато някое безсмъртно същество осъзнава илюзията си, се казва в едно осияние на Елма. Това е мигът на отказването от егоизма, от себизма. Защото точно тези велики мигове създават новите същества и новите вселени. С нашите вдъхновения, възхищения, нашите възторзи първо изграждаме микросветовете, а пък те после градят енергийно и макросветовете. Но в основата стоят нашите лични вълни и частици. Космосът зависи от нас. Доказа го философията на квантовата механика и животът на всички известни мистици. А пък най-високоеволюиралите същества не създават нищо извън себе си, а само вътре в себе си творят всичко онова, от което се нуждаят. Затова и бъдещите храмове ще бъдат, както предрича Дънов, в човешките сърца, там където Творецът е вдълбал неизличимо Своите духовни скрижали.

Всичко ще се измени, казва Учителя, защото Божественото не се събира с щерни, както сега правят религиите. Божественото е в самия Извор. А тръгналите от Него малки поточета непрекъснатото се чистят чрез движение и обновление.

Статията е прочетена 383 пъти
Назад към брой 46Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017