Психология на гнева в брой 45

Психология на гнева
Категория: Сърцето, душата

Психология на гнева: това е да искаш нещо и някой да те предпазва да го имаш. Някой да те блокира, да се превърне в пречка. Цялата ти енергия се стреми да вземе нещо и някой блокира тази енергия. Ти не може да имаш това, което искаш.

И тази измамна енергия се превръща в гняв... гняв срещу човека, който ти пречи да изпълниш желанието си. Не можеш да се предпазиш от гнева, защото той е „вторичен продукт“, но можеш да направиш нещо друго, така че изобщо гнева да не се появи. Запомни едно в живота: Не си пожелавай нещо толкова силно и да го имаш на цената на всичко. Бъди поне малко „шеговит“. Аз не казвам да нямаш желания въобще – защото така ще се чувстваш потиснат. Аз казвам: желай, но нека желанието ти бъде шеговито. Ако то се сбъдне – добре. Ако не се сбъдне – може би не е време за него. Може би следващия път. Учи се на тази изкусна игра от актьора.

Често се идентифицираме с желанието си и когато то е блокирано и така предпазва енергия ни да избухне. Оставайки в тебе - то те изгаря.
Когато желанието завладее съзнанието ни, но е блокирано – то те изгаря. В състояние на почти безумие /умопомрачение/ си способен дори и на нещо, за което после ще се разкайваш. Това може да доведе до последствия, които да объркат живота ти.

През хилядолетията за казвали: Стани човек без желания. Но това е нечовешко. Дори хората, които твърдят това, ти дават мотив – желание. Ако се превърнеш в човек без желания, ще постигнеш върховната свобода на мокша*, на нирвана*. Това също е желание. Можеш да потиснеш едно желание в името на по-голямо желание и може даже да забравиш, че си същия човек. Ти просто си сменил целта. Разбира се, малко хора се стремят да постигнат мокша, така че няма да имаш много съперници. Всъщност хората ще бъдат много щастливи, че ти възнамеряваш да постигнеш мокша – един съперник по-малко в живота. Но що се отнася до теб – нищо не ще се промени. И ако нещо се появи, което смущава желанието ти да постигнеш мокша, гневът отново ще избухне. И този път ще бъде по-голям, защото желанието е твърде голямо. Гневът винаги е пропорционален на желанието.

Бях чувал.... Имало три християнски манастира близко до гората. Един ден трима монаси се срещнали на кръстопътя. Всеки път водел обратно до селото на техния манастир. Всеки монах принадлежал на различен манастир. Монасите били изморени и седнали под дърветата. Подхванали разговор - да минава времето. Единият от тях казал: „Едно нещо трябва да приемете: що се отнася до начетеност и знание, нашият манастир е най-добър“. Другият монах казал: „Съгласен съм. Вярно е. Вашите хора са далеч по-ерудирани, но що се отнася до аскетизъм, дисциплина и духовно израстване, не може да се мерите с нашия манастир. И запомни: начетеността няма да ти помогне да разбереш истината. Това е духовно учение и ние сме най-добрите, що се отнася до него.“

Третият монах казал: „ И двамата сте прави. Първият манастир е най-добър по начетеност и знание. Вторият манастир е най-добър в дисциплината, аскетизма и постенето, но що се отнася до смиреност и ниско его ние сме на върха.

Смиреност и липса на его... Но монахът, изглежда, не разбирал какво казва: „Що се отнася до смиреност и липса на его ние сме на върха“. Даже смирението може да поеме по пътя на егото. Липсата на его да стане его. Трябва да сте наясно с това. Не бива да спирате гнева. Не трябва по никакъв начин да държите гнева под контрол – ще ви „изгори“, ще ви разруши. Искам да кажа, че трябва да стигнете до „корените“. Корените много често са желание, което е било блокирано, и осуетяването му поражда гняв. Не вземайте нищо на сериозно.

За нещастие няма религия на света, която да приема хумора като едно от основните качества на вярващия човек. Искам да разберете, че хуморът, шегата трябва да са ваши основни качества. Ако не приемате на сериозно нещата – няма да избухва гняв. Може просто да се посмеете на цялото нещо. Може да започнете да се смеете на себе си и на ситуациите, в които сте били ядосани и гневни.

Използвай шегата, хумора и смеха. Светът е голям и в него има милиони хора. Всеки се стреми да има нещо. Естествено понякога хората може да навлязат в територията на другия – не, защото са искали, а просто случайно. Чувал съм за суфиския мистик Джунаид, който всеки ден по време на вечерната молитва благодарял на милосърдието, любовта и грижата, че съществуват.

Случило се Джунаид и учениците му да пътуват три дни и попаднали в села, където хората били настроени срещу Джунаид, защото мислели, че учението му не е точно същото като на Мохамед. Според тях Джунаид „покварявал хората“. И така от трите села учениците не получили нито храна, нито даже вода. На третия ден били наистина зле. Те си мислели: „ Нека сега видим какво се случва в молитвите ни. Как сега той ще каже на „съществуването“ /настоящето/: „Ти си милосърдно към нас и благодарим за любовта ти. Ти се грижиш за нас и ние сме ти благодарни за това.“ Но когато дошло време за молитва, Джунаид се молил по същия начин. След молитвата последователите му казали: „Това е твърде много. Три дни бяхме гладни и жадни. Изморени сме и не сме спали, а ти продължаваш да казваш на настоящето: „Ти си милостиво и твоята любов към нас е голяма и ти толкова много се грижиш за нас, за което сме ти благодарни“.

Джунаид казал: „Молитвата ми не зависи от обстоятелствата. Тези неща са ежедневни. Дали ще имам храна или не - не искам да тревожа настоящето – това са толкова малки неща в този голям свят. Ако не намеря вода, дори ако умра, няма значение, моята молитва си остава същата. Защото в този огромен свят няма значение дали Джунаид е жив, или мъртъв.“

Това имах предвид, като казах: „Не приемай живота сериозно... даже и себе си. И тогава ще видите как гневът не се появява. Няма възможност за това. И той безспорно е един от начините да губите много енергия. Трябва да успеете да не приемате сериозно желанието си и да оставате същия, независимо дали печелите или губите. Започнете да мислите за себе си непринудено, да се приемате като не много важен, Забравете за мисълта, че сте избрани да побеждавате и печелите при всяко обстоятелство. Светът е голям, а ние сме малки. Когато това се утвърди в съзнанието ви, всичко ще стане приемливо. Гневът ще изчезне и изчезването му ще ти носи изненада – защото, когато гневът изчезне ще остави след себе си невероятно много енергия на милосърдие, любов и приятелство.

*мокша – дума на санскрит, която се отнася до човек, постигнал просветление и е свободен от цикъла на живота и смъртта.

*нирвана-освобождаване от цикъла на реинкарнация и пълно освобождаване от же-ланията, страданията и индивидуалното съзнание.

Статията е прочетена 280 пъти
Назад към брой 45Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017