Продължение от бр. 42
Лечебно приложение на меда
Изучавайки лечебното приложение на меда, прави впечатление, че както в народната медицина, така и в научната вниманието е насочено повече към външното му приложение (при рани, екземи, травми, изгаряния и др.). За вътрешна употреба народната медицина препоръчва меда като храна, удължаваща живота и укрепваща организма, предпазвайки го от заболявания.
Това ни наведе на мисълта да проучим влиянието на стомашния и на дуаденалния сок върху лечебните свойства на меда. Резултатите от тези опити (вж. монографиите „Мед и медолечение“ и „Пчелните продукти – храна и лекарство“) показаха, че под въздействието на стомашния и на дуаденалния сок в организма пчелният мед губи до голяма степен своето антибактериално, антипротозойно, антимикотично, противоалергично и противовъзпалително действие. Тези резултати ни дадоха основание да разработим методики на лечебно приложение на пчелния мед, при които след въвеждането му в организма пълноценно да изяви лечебните си качества. На този принцип разработихме следните методики на лечебно приложение: вътрешно приемане, аерозолови, ултразвукови и парни инхалации, локални апликации, чрез електрофореза, ултразвук.
Вътрешно при емане
През устата медът се внася в естествен вид – като разтвор, микстура, таблетки и др. Когато е назначен с оглед на неговото антибактериално, антипротозойно, антимикотично и противовъзпалително действие (при стоматити, глосити, ангина, ларингити, синуити, наранявания в устната и гърлената кухина и др.), той трябва да се приема на малки порции: по 1 кафена лъжичка през 2-3 часа, като се задържа в устата колкото се може по-дълго време с оглед резорбцията на антимикробните му вещества от лигавицата на устната кухина и гърлото. След такава форма на лечение патогенната флора в устната кухина, гърлото и носните кухини бързо намалява, а възпалителните огнища и рани своевременно заздравяват. При такива случаи на приложение най-удобни са захаросаният центрофужен мед, рамковият, т. е. мед направо от питата, и медът с капачетата от питите. Когато се цели използването на меда с оглед на противомикробните му и противовъзпалителни качества при стомашно-чревни заболявания (ентерити, колити и др.),препоръчва се вътрешно вземане в естествен вид, като хипертоничен разтвор или обикновен меден разтвор. Това обаче трябва да става след предварително поглъщане на 1/2 кафена лъжичка сода бикарбонат за неутрализиране, т. е. За намаляване на противомикробното действие на меда от стомашно-чревната секреция. Когато медът се назначава като отхрачващо средство, той трябва да се дава разтворен в топло прясно мляко, хладка вода или гръден чай. За медицински цели може да се използва и мед на прах (Mel Depuratum). Такъв се приготвя в САЩ чрез центрофужно-вакуумно изпаряване на водата и запазва свойствата, вкуса и качествата си до 1 година.
Приложение на меда за лечение на следните заболяваниия
Пчелният мед се е употребявал за лечение от много народи. В наше време лечебната стойност на меда е призната не само в народната медицина, но и в съвременната фармакология. Неговите основни съставки: захари, минерални соли, витамини, ферменти, биологично активни и много други вещества, както и бактерицидните му свойства допринасят за лечебния ефект. Медът действа осбено благоприятно върху нервната система и сърдечния мускул. Затова при много заболявания съвременната медицина го препоръчва.
(Следва)
Публикацията е от книгата на д-р Стоймир Младенов и инж. Миленко Радосавович «Лечение с пчелни продукти •АПИТЕРАПИЯ• и основи на пчеларството»