Да се науча да предизвиквам покълване на зърна и да отглеждам кълнове? в брой 44

Да се науча да предизвиквам покълване на зърна и да отглеждам кълнове?
Категория: Екология, здраве

Покълналото зърно и младите поници са забележителна здравословна храна. Благодарение на изключителната им виталност, богатство на витамини, минерали, олиго-елементи, аминокиселини, ензими и други активни биологични вещества, те регулират липсите, причинени от съвременното хранене, влошено от промишлената обработка. Въвеждайки, дори в минимални количества, покълналите семена и младите поници в нашето хранене, ние улесняваме съчетаването на съвременния начин на живот с поддържането на организма в добро здраве.

Покълналото зърно е прекрасна алтернатива на излишека от животински продукти, които рушат здравето в западните страни, защото те са една пълноценна храна. Ние бихме могли да се храним единствено с тях и то само срещу няколко франка месечно.

Защо именно покълналите семена

 

Дефиниция

и исторически преглед

 

Покълнало семе наричаме всяко семе, чийто метаболизъм (съвкупността от биологични промени в живия организъм) се пробужда в съприкосновение с водата, въздуха и топлината и започва да расте.

Посеят ли се семената в процес на покълване, от тях израстват стебла и листа, които постепенно се изпълват с хлорофил. Това са младите поници. От историята знаем, че покълналите семена са били използвани от множество цивилизации в началото на техния възход: тази храна дарява хората с изключителна жизненост, сила и здраве, което представлява огромен принос за развитието им.

Употребата на тази жива храна изчезва с упадъка на въпросните цивилизации.

Описанията на техниките на покълване са открити в писанията на есеите, живели по времето на Христос в Израел и Египет. В по-ново време капитан Кук съумя да извърши своите дълги морски експедиции благодарение на покълналото зърно, предотвратило скорбута сред екипажа му.

В наше време ориенталската кухня отделя значително място на покълналото жито. Множество лабораторни изследвания потвърждават поуките от историята и доказват огромното значение на покълналото зърно при изхранването на животни и хора.

 

Съвременното хранене

и покълналото зърно

Съвременното хранене е бедно на живи хранителни продукти. Голяма част от консумираната храна пристига от далечни страни на твърде висока цена, а за да бъде на щандовете в супермаркета в добро състояние, тя претърпява разнородна консервационна обработка, която унищожава нейната виталност. Дори и най-свежите плодове не правят изключение от това правило, защото много често те се берат, преди да са узрели, при което губят много от виталността си. Липсата на контакт между производители и консуматори не позволява упражняването на контрол при отглеждането, особено при обработката с пестициди и инсектициди.

С отглеждането на покълнало зърно ние решаваме голяма част от тези проблеми.

1. Зърното се складира и транспортира лесно, без да се повреди.

2. Лесно покълва при домашни условия с минимални усилия.

3. Зърното е изпълнено с живот и е богато на витамини и други биологични вещества, ценни за нашето здраве.

4. Лесно се приема и усвоява от организма.

5. Зърното ни осигурява много евтина прехрана.

6. С отглеждането на покълнало зърно ние ставаме едновременно производители и консуматори, при което ние сами контролираме свежестта и качеството.

7. Покълналото семе ни дава възможност да подновим общуването с природата, превръщайки ни в “стайни градинари”.

 

Покълване

 

В покълващото зърно се извършва една истинска витаминна експлозия. Тъй като покълналите зърна се консумират в сурово състояние, тези витамини не се губят.

По време на покълването натрупаните протеини се превръщат в аминокиселини (техни основни съставни елементи). Под влияние на ензимите в зърното се синтезират аминокиселини, които то не е съдържало. Следователно покълналите семена са прекрасен източник на аминокиселини. Те нямат недостатъците на протеините от животински произход (месо, млечни продукти, яйца), съдържащи наситени масти, влошаващи здравословното състояние. Известно е, че ние приемаме протеините в естествен вид, за да може организмът да ги абсорбира, те трябва да бъдат преработени в аминокиселини.

Превръщането на резервните мазнини в мастни киселини под влияние на ензимите прави покълналите семена много по-лесно смилаеми от непокълналите. Това важи най-вече за слънчогледовото семе, което е богато на липиди. По-голямата част от растителните мазнини са ненаситени и не пораждат проблемите, причинявани от наситените мазнини.

Непокълналите семена са богати често на фитинова киселина, която съединявайки се с минералите ги прави неподатливи на хранителните ни сокове. По време на покълването обаче тези фитинови киселини се разграждат и минералите са в състояние вече да бъдат асимилирани от нашите черва.

 

Техника

 

Поставяме няколко супени лъжици семена в буркан и ги заливаме с чиста вода. По време на престоя си във водата семената поемат необходимото количество вода. Ако не разполагате с филтър абсорбиращ хлора и химическите препарати, използвайте изворна вода, негазирана и леко обработена с минерали в стъклени бутилки. Количеството на семената е съобразно вашите нужди и размерите на буркана. Например 4-5 супени лъжици люцерна произвеждат достатъчно количество кълнове, за да напълнят един двулитров буркан за 5-6 дни. Житото, което не променя твърде обема си и се консумира по-бързо, се нуждае от много по-малко място.

А ето и някои данни за времето на престоя във вода: семена, нуждаещи се от продължителен престой във вода (12-24 ч.) зелена соя, фасул, нахут;

- семена, нуждаещи се от средно продължителен престой във вода (10-12 ч.) – жито, сминдух, леща;

- семена, нуждаещи се от кратък престой във вода (4 ч.) - олющен слънчоглед, люцерна, сусам.

След престоя във вода семената набъбват и омекват. Бурканът трябва да бъде покрит с тензух, прикрепен с ластик. Водата, в която семената са били накиснати, се излива. Изплакваме ги обилно със студена чешмяна вода, но не много студена. Ако житото е било поставено в чиста вода, то чешмяната вода е подходяща за изплакване. Оставяме зърното да покълва. Бурканът е наклонен под 45 градуса, така че водата да се отцежда. Зърното трябва да бъде разпределено по стените на буркана, без да се натрупва върху тензуха. При това положение водата може да се прецежда и семената да се проветряват. Буркана трябва да се покрие с памучна кърпа, защото семето трябва да се предпазва от светлината, като че ли е в земята.

Изплаква се средно два пъти на ден. Изплакването се прави с цел да се отстранят метаболичните отпадъци и семето да се поддържа влажно. Това се осъществява най-лесно, когато семената се поставят в буркан.

Статията е прочетена 1141 пъти
Назад към брой 44Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2025