Злото върви паралелно с яденето
Тези дни мой приятел, поет от Испания, ми изпрати ужасяващи снимки за масово избиване на китове на Фарьорските острови /Дания/, както и линк да подкрепим онлайн-подписка и петиция за спирането на тези кръвопролития /http://www.petitiononline.com/petitions/zxqw1234/signatures?page=206Petition Online www.petitiononline.com /. Веднага го разпратих на много свои познати, качих го и във фейсбук. Голямо бе учудването ми, че дори и хората, които имаха ясна представа какво представлява това чудовищно и срамно за човешкия род престъпление, го приеха с резерва. Някои дори изразиха мнение, че не можем да спрем този идиотизъм, защото вече се е превърнал в осъзнато качество и параноично чувство за човешко величие. Смятам, че това не се нуждае от коментар. Жалко е за нас, че вече толкова много притъпихме сетивата си за болката и нещастията на другите, че гледайки ги, чувайки ги, можем само да ги възприемаме като филм, с който не сме свързани. И за този ужасен парадокс са виновни най-много медиите. За това, че го поднасят така, сякаш е нещо предварително договорено и неизбежно. Едва ли не закономерно. Но знаем добре, че всичко извънмерно изобщо не се вмества в никакви закони, пък било то и съдебните. Докато за съобразяване с божествените не можем и да си мечтаем.
Дали пък наистина човекът ще се окаже „програмен дефект”, както предполага Людмила Филипова в най-новата си книга „Печатна грешка”? Дали пък човешкият вид, като се е откъснал от корените си, не е поставил началото на нов вид, който иска да постави Цялото в услуга на своите интереси и затова се е посветил на изключително безпаметно самоизтребление и самоунищожение. Дали пък медиите, технологиите, експериментите в науката, като тези в ЦЕРН, дотолкова не преформатираха виртуалното пространство, че вече не можем да доловим стоновете на болката, крясъците на несправедливостта?
Но как ли се стигна до там, само хората да заживеят с мисълта, че са над вселенските работи, пита се и Л.Филипова. И с върховенството в съзнанието си да се самоизключат от Единната космическа система, в която всяко друго живо същество си знае своето строго определено място и стриктно си го следва. Затова са много прави тези, които подлагат на съмнение това върховно човешко съзнание, и твърдят, че много от животните /хлебарките, мравките, пчелите, китовете…/ са ни изпреварили в това отношение. Нищо че душите ни на оня свят са равнопоставени и са изградени от едни и същи елементи на светлината, както за човека, така и за растението, и за животното. Само дето човешката душа има в повече едно „слънчево око”, което осъществява връзката му с Бога. Но явно и то е закърняло поради многото ядене на месо и неспазването на Божиите закони.
Дори може да се окаже, че по-висши от нас са и растенията и че всичко във Вселената е подчинено да служи за менюто и нуждите на растителните форми. В това „меню” влизали всички носители на качествен и разнороден въглероден двуокис, в това число и човекът. Дори и само да е хипотеза, че растенията са единствените, чиито тела растат в Отсамното, а съзнанието и мисълта им – в Отвъдното, това заслужава внимание. Още повече, че я повдига не само Л.Филипова в новата си книга, но и доста световно известни биолози.
В такива моменти на съмнения и лутания би било добре да си спомним, че душите ни жадуват за пълноценна „комуникация” между всичките им „части”, за пътя, който са извървели, минавайки през минералното, растителното и животинското царство.
Добре е също да си спомним и думите на П.Дънов за животните, че те слизат от една висша йерархия преди човека и затова трябва да бъдат уважавани и почитани. Че са по-стари от човека и са дошли да му помогнат. А заедно с растенията изграждат азбуката на човешката мисъл. И отнасяйки се зле с тях, избивайки ги, ние нарушаваме тази своя основна, градивна комуникация. И не само нея. Понеже нарушената цялост на системата „Растение-животно-човек”, образуваща в Божествения свят едно разхармонизиране, създава много страдания и катаклизми.
Да си спомним, че животните възприемат излизащата от нас светлина, която минава през нашите слънчеви центрове в главите ни. И че този център, наречен „летящо око на душата”, отличаващ ни от животните, изпраща като мозъчен „компютър” в пространството своите искри, сигнали-мисли и по принципа на подобието ни връща каквото сме изпратили. А в другия свят по принципа на магнита душите ни се привличат от животното, което най-много сме яли, защото душата ни е свикнала с тази тъкан. Тъй като животът е изграден по закона на Любовта, /т.е. електричеството и магнетизма/, каквото обичаме да ядем, това ще бъдем след това. И че задачата на животните е тъкмо да събират този магнетизъм, от чийто щедър дар сами се отказваме. Че заедно с растенията те са резервоар на жизнени сили за развитието на човека и ако ги опазваме, уважаваме и ценим, съхраняваме и своя живот. Но с изсичането на горите и избиването на животните се натъкваме на големи трудности и страдания, без да можем да си помогнем. А с изтребването на млекопитаещите, ние разпръскваме тяхната жизнена енергия из пространството и този вид електричество прави нещо като късо съединение в нашата компютърна система. Така сякаш изгарят слънчевите ни батерии и те повече не могат да ни стимулират чрез светлината към деятелност, знание и мъдрост. А по този начин спираме не само своята еволюция, но и тази на животните
Необходимо е също да си припомним, че още повече утежняваме положението си и като ядем животинска храна. Че тя пречи на чистотата на кръвта ни, намалява притока на слънчевата енергия, става по-тежка, по-трудно подвижна, защото е носител на Азовата същност на вида. Че консумацията на месо увеличава притока на чуждата кръв в нас, а така също и електричеството в телата ни, което променя и нашия мисловен процес, ставаме много гневливи, избухливи, реагираме бързо, без да обмисляме, разклаща се нервната ни система. А тъй като злото върви паралелно с яденето, също и не трябва да ядем много, защото никога няма да се освободим от него. Ще дойде ден, казва Учителя, когато хората няма да ядат агънца, прасенца, телета, защото няма да ги има. Вълци също няма да има, хората ще се разбират помежду си, ще прилагат Божия закон. Това ще стане, когато водата и храната ще бъдат в човека и няма да става нужда отвън да се набавят. Хората ще се хранят отвътре, както Господ се храни. Но засега е най-важно да ядем малко и с благодарност, предупреждава ни Петър Дънов.
Както е видно, обаче, човекът не обича да бъде поучаван, предпочита от високомерие да стигне сам до поуките на мъдреците и то по най-дългия път на опита, грешките, страданията. И на многото си прераждания. За да може един ден да познае Бога чрез Любовта и чрез познанието за човешката душа, в която се крие нещо голямо и велико, по-голямо от Вселената, изпълнено с неописуеми красоти, защото в нея е Истината, Божественото, свещеното в човека. И когато познае тази забулена Изида, той вече става посветен в тайнството на Божията любов.