МИСЪЛТА е единствената сила, която може да сътвори от безформеността осезаеми, видими богатства (блага). Първоизточникът, от който са създадени всички неща, е интелигентна, формообразуваща субстанция.
Първичната субстанция се проявява съобразно мисълта. Всички наблюдавани в природата форми и процеси са видим израз на някаква мисъл.
Човекът е интелигентна същност и може да създава мисли. Всички предмети, които един човек сътворява с ръцете си, трябва първо да съществуват в мислите му. Човек не може да даде форма на дадено нещо, ако преди това не го е помислил.
Как даден човек прави нещо е пряк резултат от това как мисли за него.
За да направиш нещата по начина, по който искаш, трябва да усвоиш умението да мислиш това, което искаш да мислиш.
А да мислиш това, което искаш да мислиш, означава да мислиш ИСТИНАТА, независимо от външния вид на нещата.
Всеки човек притежава по рождение силата да мисли това, което иска да мисли, но за да го правиш, се изискват доста повече усилия, отколкото да мислиш мислите, които се внушават от външния вид на нещата. Мислене, което се основава само на външния вид на нещата, е доста лесно, но да мислиш истината, независимо от външността, е трудно и изисква разход на повече сила, в сравнение с всяка друга работа, която ни се налага да вършим.
Няма труд, който хората да избягват повече от труда да се мисли постоянно и последователно. За нас, хората, това е най-тежката работа на света, особено когато истината противоречи на видимата реалност.
Всяка проява във видимия свят има тенденцията да поражда съответстваща форма в ума, който я наблюдава и този ефект може да бъде избегнат само ако се придържаме към мисълта за ИСТИНАТА.
Ясно е, че щом видиш, че в ежедневието ти царува бедност, това ще породи в ума съответстващи форми. Можеш да избегнеш този процес, ако се придържаш към тезата, че в света няма бедност, а само изобилие.
Да мислиш за здраве, заобиколен от болести, или да мислиш за богатство, когато навсякъде около себе си виждаш бедност, се изисква сила, но този, който придобие тази сила, се превръща в господар на своя ум. Такъв човек може да победи съдбата и да си вземе всичко, което му е потребно.
Подобна сила може да се придобие само ако се схване основополагащият факт, който стои зад целия видим свят и той е, че във вселената съществува една единствена, основна, градивна субстанция, от която и чрез която са направени всички неща.
След това трябва да се осъзнае истината, че всяка мисъл, вложена в тази субстанция, се превръща във форма и човек може така да налага мислите си върху нея, че да ги кара да приемат форма, да получат проявление и да станат видими.
Когато осъзнаем това, ние се отърсваме от всички съмнения и страхове и знаем, че можем да създадем всичко, което мечтаем да създадем, да имаме това, което жадуваме и да станем това, което искаме да бъдем. Трябва да повярваме в трите основополагащи твърдения:
1. Във вселената съществува една единна, интелигентна, градивна субстанция, от която са направени всички неща и която в своето първоначално състояние просмуква, прониква и изпълва вътрешните пространства между формите във вселената.
2. Всяка мисъл, възникнала в тази субстанция, води до създаване на нещото, което си е представила.
3. Всеки човек може да създаде нещо в мислите си и като наложи, подобно на шаблон, тези мисли върху безформената субстанция, да доведе до създаването на нещата, за които мисли.
Уолъс Д. Уотлъс /Wallace Delois Wattles/, (1860-1911)