Теорията, която описва основните градивни части на материята – атомите и техните съставни елементи - се нарича квантова физика. Едно от големите й открития е, че елементарните частици могат да се държат и като частица, и като вълна. Примерно, ако се изстреля един електрон към екрана на изключен телевизор, когато той докосне фосфоресциращите вещества, покриващи стъклото, ще се появи миниатюрна светлинна точка. Това ясно разкрива типичната за частица страна на тяхната природа.
Но това не е единствената форма, приемана от електрона. Той може да се разтвори в мъгляв облак енергия и да се държи като вълна, разпространяваща се в пространството. Когато един електрон се проявява като вълна, той може да върши неща, които никоя частица не може.
Ако бъде изстрелян към бариера, в която са направени два процепа, той може да премине едновременно и през двата, като частицата се оказва на две места едновременно! При този прочут експеримент, резултатът, че частиците минават и през двата процепа, е въз основа на модела на картината, която те образуват върху екрана от другата страна на преградата (наречен интерферентен модел). Всички резултати от безбройните повторения на този модел сочат към един и същи резултат – всяка отделна частица преминава и през двата процепа едновременно!
Тоест, атомите могат да бъдат на две места едновременно! Тази странна природа на атомите поставя физиците пред загадка. Днес те смятат, че елементарните явления не следва да бъдат класифицирани като само вълни или само частици, а като някаква отделна категория неща, които са винаги някак си и двете. Тези неща са наречени кванти, а физиците смятат, че те са основният материал, от който е направена Вселената.
Може би най-изумителното от всичко са наличните неопровержими доказателства, че единственото време, в което квантите се проявяват като частици, е, когато ние ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че когато примерно един електрон не е наблюдаван, той винаги е вълна (физиците са в състояние да стигнат до това заключение, тъй като са изнамерили стратегии за проследяване на това как се държи един електрон, когато не е наблюдаван).
Според Копенхагенската интерпретация, актът на „наблюдението” на една микроскопична частица, като атома, е от съдбоносно значение. Точно този акт принуждава атома да вземе решение къде точно иска да бъде и да се задържи само на това единствено място от всички други възможни. Оттук следва, че лунатичното поведение на атома е възможно само до мига на неговото забелязване. В мига, в който човекът, провеждащ опита, сложи някакъв детектор близо до процепите, за да се опита да открие през кой точно минава частицата, тя взема решение и си избира един от тях. Според тази хипотеза атомите не могат да съществуват като ясно дефинирани, локализирани обекти, докато някой не ги погледне!
„Представете си само какво значи всичко това! Звездите и галактиките стават реални, едва когато светлината им е доловена от нашите телескопи. А Вселената е чакала именно нас – да се появим на сцената и наблюдавайки я, да вдъхнем живот на нейното минало и настояще!” (Из „Паралелната вселена” Маркъс Чоун)
Още в средата на 20 век, големите учени Идлис, Уитроу и Дикс предлагат така наречения антропен принцип: „За съществуването на Вселената е необходимо на определен етап в нея да се появят наблюдатели.”
Този принцип предполага, че всеки квантов обект (а целият свят се състои от квантови обекти) се намира в позицията на възможни състояния и само съзнанието на наблюдателя кара този обект да премине в едно по-определено, конкретно състояние.
Това изглежда повече като магия, отколкото като вида поведение, който ние сме свикнали да очакваме от природния свят. В „Холографската Вселена” на Майкъл Толбот четем:
„Да си представим, че имате топка за боулинг, която е топка само докато я гледате. Ако поръсите с талк цялата пътечка за боулинг и изтъркаляте такава „квантова” топка към кеглите, тя ще трасира единична линия през талка, докато я наблюдавате. Но ако мигнете, докато тя се търкаля, ще откриете, че за секунда или две, в които не я гледате, топката за боулинг престава да трасира линия и вместо това оставя широк вълнов шлейф, подобно на вълнообразните ивици на пустинна змия, докато се движи на верев по пясъка”.
Ситуацията с поведението на квантите (от които е създаден целият свят) става по такъв начин. Физикът Ник Хърбърт казва, че това понякога го кара да си представя, че зад гърба му светът е винаги „една напълно неопределена и непрестанно течаща квантова супа”. Но винаги, когато се обърне и се опита да види супата, неговият поглед мигновено я замразява и тя се превръща в обикновена реалност. Той смята, че това ни прави малко като Мидас, легендарният цар, който никога не познал усещането при допир на коприна или от ласката на човешка длан, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в злато.
„По същия начин хората никога не могат да изпитат истинската текстура на квантовата реалност – казва Хърбърт, – защото всичко, до което се докоснем, се превръща в материя.”
През 1957 година Хю Еверет от Пристън достига до извода, че квантовата теория е приложима не само в света на атомите, но и към всичко в макрокосмоса на всекидневието ни. Според интерпретацията на многото светове светът на големите неща е абсолютно същият като света на атомите - т.е. ние и всичко около нас може да съществува на различни места. Според тази теория съществуват множество реалности, където има безкраен набор от наши версии, живеещи в паралелни измерения.
Всичко съществува като призрачна амалгама от възможности дотогава, докато моментът на наблюдение не отдели един вариант, който трябва да придобие плътност и оттам да стане реалност.
За многото светове ще пиша в следваща моя публикация.
Използвана литература:
„Паралелната Вселена” - Маркъс Чоун
„Холографската вселена” - Майкъл Толбот
„Учението на Грабовой. Квантовите тайни на Вселенета” - В. и Т. Тихоплав