ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА НА МЕДА в брой 42

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА НА МЕДА
Категория: Екология, здраве

Още в далечното минало древните народи са открили лековитостта на меда, за което съществуват неопровержими доказателства. Много древногръцки философи и мъдреци са вярвали, че медът лекува и укрепва организма, удължава живота, увеличава силата на духа и тялото. Диоскурид, прочут лекар, живял преди около 2000 години, е писал, че медът може успешно да се прилага при болести на утробата, инфектирани рани и фистули.

Медът обикновено се използва като помощно средство в терапията. Неговите лечебни свойства зависят от произхода му, тоест от кой растителен вид е събиран нектарът. Така например:

Акациевият мед има успокояващо действие.

Кестеновият мед разширява периферните кръвоносни съдове.

Липовият мед има антисептично и успокояващо действие; използва се при бронхит и настинки като средство за отхрачване.

Карамфиловият мед подобрява работата на урогениталните органи; използва се против диария и за отхрачване.

Медът от маточина се използва като успокояващо средство.

Ментовият мед се използва най-много като аналгетик, за успокояване на мускулни гърчове и като средство за предотвратяване на отоци.

Медът от градински чай има антисептично действие.

Горският (мановият) мед действа антисептично, успокояващо и противовъзпалително.

Медът с парчета от питата при дъвчене допринася за дезинфекция и почистване на зъбите, както и за заздравяване на венците.

Многогодишната практика и научните изследвания в много страни потвърждават твърде разнообразните лечебни свойства на меда. Тук посочваме установените свойства на меда:

Действие на меда върху сърцето

Според много медицински наблюдения медът действа положително на работата на сърцето и за това са публикувани доста трудове. С научни изследвания е установено, че разтвореният мед преминава в кръвта и представлява истинско терапевтично средство, което се прилага при тежки сърдечни нарушения. При тези специални случаи медът се използва като замяна на синтетичните медикаменти.

Препоръчително е медът да се слага под езика и бавно да се смуче, за да може чрез резорбцията да се постигне желаният ефект.

В много публикувани досега трудове е потвърдено действието на активното вещество ацетилхолин в меда и е установено, че той не се инактивира. Ацетилхолинът е много полезен за сърцето (действа разширяващо на кръвоносните съдове). Трябва обаче да се има предвид, че количеството на това вещество варира в различните сортове мед (от 1 до 100). Затова е обяснимо, че различните видове мед могат да проявят различно действие. Следователно, за да се постигне желаният ефект, би трябвало да се използва само този мед, в който съдържанието на ацетилхолин отговаря на предназначението му. За определянето му са нужни квалифицирани специалисти и лабораторно оборудване и то е изпълнимо само в специализирани институти.

С опити върху животни и хора в клинични условия многократно е потвърждавано, че медът нормализира сърдечния ритъм (Schimert, 1950; Schmidt, Kraemer, 1949).

Тук бихме могли да се ограничим със споменатите по-горе действия на меда, като например с факта, че медът води до повишаване на кръвното налягане и в този смисъл до практическо приложение в спорта.

За подсилване и възстановяване на болните допринасят други характеристики и съставки на меда.

Медът съдържа малки, но използваеми количества железни соли, манган, мед, особено кобалт, който влиза в състава на молекулата на витамин В12 (Duisberg, 1967). Този витамин се дава във вид на инжекции и под друга форма против анемия. Споменатите елементи участват в образуването на еритроцитите (червените кръвни телца), ако се резорбират добре от организма.

Антимикробни (бактерицидни) свойства на меда

Действието на меда върху бактериите за пръв път е доказано от д-р Dold (1947) от Фрайбург.

За известен период от време White, Subers и Schepartz (1963) успяват да обяснят бактериостатичните (предотвратяващи развитието на бактерии) качества на меда. Те се дължат на фермента глюкозооксидаза, който се отделя от жлези в главата на пчелата.

При превръщането на нектара в мед този фермент преминава в крайния продукт. Нектарът е с неутрална реакция и затова е много добра основа за развитие на бактерии. Обратно на него, медът има кисела реакция (рН 3,7-4,5) и повечето бактерии не могат да се развиват в него. Дрождите също са чувствителни към киселината. Те могат да се открият само при мед с голям процент вода (разреден), където много бързо ферментират, което е невъзможно при мед с нормален процент вода (около 20-22%). За механизма на действие на фермента глюкозооксидаза химиците са установили, че присъствието на кислород (от въздуха) превръща минималния остатък от захар в глюколактон и по-късно се създава важната за организма глюконова киселина, която пък създава в меда други киселини с рН 3,7-4,5.

В хода на тази реакция като страничен продукт се появява водороден прекис (Н2О2), който има бактерицидни свойства (предотвратява размножаването и убива бактериите). Количеството му е твърде малко, едва 50 микрограма в грам мед, но той има много силно действие, като се има предвид, че медът и в силно разредено състояние 1:7 (ливаден мед 1:20) предотвратява развитието на бактерии.

Трябва да се отбележи също, че поради различното съдържание на активни ферменти не всички видове мед действат еднакво.

Stolz (1947), Dold и Knup (1949) са публикували свои съобщения за третиране с мед на рани и възпаления на лигавици. Те изтъкват, че медът действа по-добре от захарните разтвори (което е разбираемо).

Медът против бъбречни заболявания и проблеми при уриниране

Заболяванията на бъбреците в съвременната медицина се смятат за комплексни заедно с пикочните пътища и пикочния мехур. Болестта застрашава и нормалната работа на сърцето, черния дроб, нервната система и т.н. По своята функция бъбреците спадат към „биологичните филтри”, тъй като в тях се извършва отделяне от кръвта на вредни вещества, получени при различни процеси на разлагане на хранителните съставки, особено отделяне на урея. Нормално мъжете отделят около 1500, а жените 1400 милилитра урина за 24 часа. Огромното значение на бъбреците е и във възможността да филтрират най-малко 100 литра кръвна плазма. Заболяването на бъбреците (нефрит) спада към сериозните болести с различни симптоми като повишаване на кръвното налягане, а при тежки случаи и нарушения на зрението и уремия. На базата на отделянето на белтъци и микроскопски изследвания на бъбречните елементи и конценрацията на урея в кръвта се поставя диагноза и се следи ходът на болестта при лечение. Освен известните медикаменти е нужна и строга диета без сол, мазнини и др.

Специалисти по бъбречни и други вътрешни болести успешно са прилагали мед при свои пациенти, не само при нефрит, но и при болести на сърцето, черния дроб, храносмилателните органи. Препоръчва се ежедневна употреба на 50-100 г мед в чай от шипка.

 

Публикацията е от книгата на д-р Стоймир Младенов и инж. Миленко Радосавович «Лечение с пчелни продукти •АПИТЕРАПИЯ• и основи на пчеларството»

Статията е прочетена 5231 пъти
Назад към брой 42Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017