Поезия в брой 2

Поезия
Категория: Изкуство, култура

Честит 8ми март
„Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.”
Оскар Уайлд


ИСКАМ МАМА…!

Ела, момиче, не плачи!
Ти вече си голяма.
Гушни се в мен и замълчи.
Тук няма мама.

Във този Дом за нас сега
лелката е мама.
Но много скоро, не знам кога,
ще дойде истинската мама.

Ще блъсне тя омразните врати,
от нашите сълзи облени.
Във топлата си длан ще приюти
деца измъчени, накуп събрани.

Ще грейне Слънчо в твоите очи,
сълзите ще изтрие.
А истинската майка, щом заспиш,
лицето ти с целувки ще покрие!

Цветана БЪЧЕВА, гр. Перник

 

ЖЕНСКИ СВЯТ

Какво движение на форми
и неспокойствие, и мекота!
Магнит и вихър суета.
Отдадена и дръзка,
владееш тоя мъжки свят.
Копнежи с вятъра посяваш
и пречупваш гордостта.
Със женската си крехкост
магьосница,
             кралица,
                     Пепеляшка
за някого навярно си сега.
Той с мисълта си те жадува,
измисля те и те рисува
с различни имена.
Една Вселена нежност
в горещата ти длан
отглежда лотоса
на изначалния ти свян.

Със жест широк чертаеш
над хоризонта цветната дъга
и през тоя свят минаваш
в ореол от нежна светлина.

Цветана Качерилска, гр. Троян

 

БУКЕТ ЗА МАМА

Лилаво облаче от теменужки
във храстите съзрях.
Букет за мама!
Но защо без дръжки?
Набързо ги набрах.

Те гушеха се тъжно всички
във топлата ми длан.
И с теменужените си очички
ме укоряваха със свян.

Цветанка Бъчева, гр. Перник

 

ПОЗДРАВ ОТ СЪРЦЕ

Звездичка от небето бих свалила
със нея да те поздравя!
Букет от всичките цветя бих свила
за тебе, мамичко добра!

На теб и майките от цялата планета
изпращам поздрав от сърце!
За Осми март, за празника ви светъл,
целувам вашите ръце!

Под ласките ви топли ние раснем -
от обич грейнали слънца.
За детството си мирно и прекрасно,
благодарим ви:
Вашите деца!

Цветанка Бъчева, гр. Перник

 

Жена

Ако домашното огнище грее,
то там със сигурност жена живее.
И даже останала съвсем сама,
не се страхува от черната тъма.

Дори любов и нежност тя раздава,
нищо не може да я притеснява.
Готова на помощ да се притече,
от Родината не ще се отрече.

Това е тя, жената, мила майка,
вечно твори, гради, без да се вайка.
С усмивката слънчева топли, грее,
независимо какъв вятър вее.

бойка манчева
Статията е прочетена 513 пъти
Назад към брой 2Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017