ТОВА УНИКАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ БЕШЕ НЕОБХОДИМО в брой 39

ТОВА УНИКАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ БЕШЕ НЕОБХОДИМО
Категория: Изкуство, култура

Книгата „Златен фонд на българската наука” (С., „Архимед”, 2011) със съставител Ерика Лазарова е едно уникално произведение, представящо по нов и неочакван начин българската наука. Оживява ЖИВЯНАТА ИСТОРИЯ, споделена във видеоинтервюта с изтъкнати учени, които разказват откровено и без автоцензура за своето детство и кариерно израстване, за ценностите в семейството и в обществото, за ролята на идеологемите в близкото минало и за трудностите на прехода. Много важно е, че се говори за етиката в науката и за българската научна политика, за ролята на съвременните комуникации за индивидуалното професионално израстване и за учените като личности, които имат своите успехи, но и трудности в пътя си към тях.

Всъщност книгата представлява завършващ първият етап от едноименното изследване, финансирано от фонда за научни изследвани към МОМН и представя есенцията на 57 видеоинтервюта - документални филми с продължителност от два до четири часа. Заслужава да се отбележи специално, че те са правени не от солиден екип със задължителния персонал, каквато е световната практика, а всяко видеоинтервю е реализирано само от двама души – интервюиращия и оператора. Затова е особено ценно, че са постигнати забележителни резултати чрез осъществяване на подчертано откровени и некортуазни разговори.

Както отбелязва доц. д-р Ерика Лазарова, основната задача на проекта „Златен фонд на българската наука. Личностни и социални детерминанти в творческия процес на видни учени” е да представи „реалистично-достоверно духовния портрет на съвременния български учен... И да се портретира паралелно и самата епоха, откърмила го и създала го като личност, която той оценява в разговорите, докато прави равносметка за изминалия си житейски и професионален път.

В документалната поредица от видеоинтервюта (всяко с продължителност между 120 и 240 минути) с изтъкнати учени от Българската академия на науките и от водещите висши учебни заведения в страната се представя реалното богатство на научната мисъл у нас, както и пътят на някои от най-изтъкнатите изследователи и преподаватели, наложили се в чужбина. Целта е създаване на най-модерен видеоархив, който ще бъде достъпен за учени, студенти и за всички, които се интересуват от историята на българската наука и култура.

Акцентът при всеки един от интервюираните водещи професионалисти с крупни научни приноси е поставен върху личностния му профил, социалния статус на учения, неговия мисловен свят, научните му постижения, граждански позиции и човешки равносметки.

Отделните интервюта са интересни и като пример на нарочно търсено многогласие на професионални интереси, темпераменти, политически пристрастия. Както читателят ще забележи, има и много „сини”, и много „червени”, „жълти” и т.н. интервюирани, представящи цялата реална пъстрота на политическия спектър у нас. И това е един от силните моменти на документалността, понеже запечатва достоверно идеали и принципи, умонастроения и предубеждения. За да се получи панорамна и полифонична картина на българския научен живот и на обществените настроения в тяхната контрастност, но и диалогичност”.

От текста в книгата ясно проличава, че самите интервюирани учени отлично съзнават значението на онова, което споделят, и оценяват дадената им възможност да говорят не просто за собствения си път в науката, но и за проблемите на научното ни развитие. Не случайно често на преден план застават въпросите за съдбата на научните институции и за българската научна политика, пречупени през призмата на личния изстрадан опит на дадения творец. В този контекст трябва да се отбележи, че са интервюирани представители на почти всички науки, сред които изпъкват имената на академиците Александър Попов и Александър Петров, Благовест Сендов, Васил Гюзелев, Дочи Ексерова, Иван Юхновски, Кирил Боянов, Кирил Василев (интервюиран е и синът му проф. Николай Василев, което дава много провокации за размисъл относно житейската равносметка на различните поколения!), Петя Василева, Петър Кендеров, член кор. Аксиния Джурова, Милена Цанева, чл. кор. Емилия Пернишка, Йордан Йорданов, видните ни хирурзи проф. Дамян Дамянов и проф. Александър Чирков, проф. Надежда Драгова, проф. Д. Христов, проф. Ивайло Знеполски, проф. Никола Георгиев, проф. Александър Федотов, проф. Емилия Стайчева, проф. Клементина Иванова, проф. Валерия Фол. Добри попадения са интервютата с най-добрия методолог на преподаването на италиански за чужденци проф. Катерин Катеринов от Университета в Перуджа, с преподаващия в Рим проф. Красимир Станчев и със световноизвестния физик и голям дарител за българските каузи проф. Минко Балкански, живеещ в Париж.

Но най-съществено е, че за първи път не артисти, медийни или чалга-звезди са в центъра на общественото внимание, а се дава думата на българските учени и се чува техният глас по всички важни за българското развитие въпроси. Защото, трябва да признаем, напълно незаслужено, те твърде рядко застават в светлината на прожекторите и се броят на пръсти печатните издания, които търсят мнението на водещите представители на научната област у нас. Именно в този смисъл книгата „Златен фонд на българската наука” е пионерско начинание, което се надяваме да има своето продължение в близкото бъдеще, представяйки нови лица и поколения български учени.

Книгата представя отделните индивидуалности в родната наука, но и дава интригуваща представа за развитието на отделни области на научното познание у нас чрез преки авторски свидетелства. И най-важното: става дума за използване на оригиналната методология на т. нар. устна история на науката, която дава възможност на самите създатели на науката чрез своите разкази да творят историята, създавайки уникални его-документи (Аз-документи), илюстриращи достоверно и автентично научните процеси. Това е още един реален принос на авторския колектив, правещ крачка в една досега познавателно неусвоена територия у нас. Затова няма да е пресилено да се каже, че става дума за една книга, която беше необходима и ще се чете с интерес и от специалисти, и от всички любознателни читатели, които се интересуват от личностите-създатели на международния авторитет на българската наука.

Статията е прочетена 762 пъти
Назад към брой 39Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017