Историята на маите, разкрита от съвременните учени, датира от 600 г. пр. Xр. В планината Албан са намерени огромни дялани камъни с първите писмени знаци на маите – цифрите, с танцуващи фигури и дати. Но истинското развитие на маите реално започва 300 години след Xристос. Тогава те започват да регистрират и изучават галактиката. След почти 600 години на интензивна строителна дейност и мащабни научни изследвания, през 830 г. сл. Хр., маите внезапно изчезват загадъчно. Изоставят всичко - непокътнати къщи, градовете, храмовете си.
Около 200 години след изоставянето им някои от градовете са погълнати от джунглата, а други са заселени отново. През 949 г. сл. Xр. вождът на толтеките на име Кетцалкоатл, означаващо Перната змия от светлина, повежда своя народ на юг, бягайки от нашествието на чичимеките от север, които разрушили столицата им Тула. Толтеките се заселват в някои от изоставените градове на маите и живеят там до 1350 г. сл. Хр., но никога не достигат тяхното ниво на развитие.
През 1500 г., когато идват испанските конквистадори, голяма част от градовете са покрити от джунглата и до 1700 г. малкото останало от тях вече не съществува.
От изследванията на останките от градовете им, от изучаването на датите и числата, гравирани върху стените, от техния точен календар и свещени книги и текстове, са разшифровани знанията на маите и мистериозното им послание към нас за опасност и надежда.
Единството на народа на маите можем да усетим от тяхната архитектура. Те строяли по план, перфектно проектиран с детайлите, и по технология, която със сигурност е изгубена във времето. Били толкова напреднали, че имали серийно производство. Всички повтарящи се елементи в техните палати били произвеждани серийно с невероятна прецизност чрез шаблони и калъпи. Каменни скулптури, релефи върху камък и рисунки украсявали палатите. Върху големи дялани камъни маите разказвали за живота на своите владетели. Върху стените описвали важни колективни събития.
Маите построили впечатляващо количество градове и монументи. Живеели като гърците в градове-държави. Населението обитавало сламени къщички край дворците на своите владетели и жреци. Пирамидите били предназначени за божествата - стълби, които повдигат към небесата, храмове, които се занимават със същността на всичко съществуващо.
Покривите на своите сгради и площадите маите използвали за събиране на дъждовната вода, която канализирали към огромни колективни депозити. Тези депозити се наричали „чултунесчак” - есенция от дъжда, около която са се обединявали всички.
Докато строяли своите пирамиди и обсерватории, маите открили система за изучаване, регистриране и систематизиране на естествените процеси, за да опознаят Вселената. Астрономията им била хиляди години по-напреднала от тази на съвременниците им. Техните най-висши жреци ежедневно регистрирали движенията на Слънцето, Луната и другите планети и звезди. Открили, че към Слънчевата система периодично се изпраща лъч от светлина от центъра на галактиката. Построяват градове като Тулум, заобиколени от стени, които им служат не за отбрана, а като отправни точки, свързани с изгряването на Слънцето и планетите.
В математиката древните маи също били много напреднали. Откриват нулата 500 години преди арабите. Системата им е двадесетична – брояли са от 0 до 20. Това е система, основана на числото две - една бинарна прогресивна система. Една математическа система, която е в хармония с Вселената - същото, което използва природата при делението на клетките. Имат най-точния календар, създаден от антична цивилизация, която е хиляди години по-напред от своите съвременници. Календар, който служи за синхронизация на земните, лунните и слънчевите цикли с Вселената.
Макар да не го използвали, маите познавали колелото. Доказателство са кръглите обръчи за игрите с топка. Може би не им е било необходимо? Със сигурност са използвали различна от нашата технология. Да вярваме, че всичко има нужда от колела, за да се движи, е като да мислим, че космонавтите имат нужда от велосипеди, за да се приземят върху повърхността на планетата, която посещават.
Маите били много напреднали и в начина, по който обработвали земята и прибирали реколтата. Построили т. нар. „петен” - мрежа от напоителни канали. НАСА ги открива от сателит чрез инфрачервени лъчи.
Изкуството на древните маи е много красиво. Релефите и скулптурите от камък имат една класическа елегантност. Деликатните керамични фигури на техните владетели, жреци, занаятчии са като снимки на епохата. Те са най-важните документи за техния начин на живот и обичаи, чрез които можем да достигнем до разума и сърцето им.
По-голямата част от народа на маите изчезва, без да остави никакви следи. Изоставили са градовете, храмовете и къщите си, сякаш в онзи момент времето е било спряло. Само по откритите останки можем да съдим за тяхното всекидневие. От очевидните доказателства за тяхната мъдрост и знания можем да гадаем защо и как са го направили. Много са въпросите, които се пораждат. Дали не са използвали по-голям процент от мозъка си в сравнение с нас? Или са имали много високи нива на витална енергия след дълги процеси на пречистване? Може би са използвали мантри - свещени думи, повтаряни ритмично на мистични церемонии - за повишаване на колективното съзнание в момент на единство и постигане на особена осъзнатост? Къде са отишли техните жреци, астрономи и математици? Дали не са можели да отворят портал към друго пространство, към друго време, друго измерение, паралелно на нашето, но по-възвишено? Знаем, че много древни пророци, както казва Библията, отваряйки тази врата, са се превърнали в брилянтна сфера от светлина и са изоставили съзнателно този свят. И какъв фатален цикъл са разкрили чрез Слънцето и числата си? Защо прекъсват календара си точно сега, в нашата епоха, която е близо до смяната на хилядолетието?
МИРОГЛЕДЪТ НА МАИТЕ
Маите открили, че животът във Вселената е процес на вечна еволюция, цикли, които водят към различни възможности за усъвършенстване. Това е, което са оставили написано в своите свещени книги и писания, върху барелефите по стените и каменните надписи, в символичното разположение на постройките си. И това е, което ни казват със своите предсказания.
За маите този цикъл е започнал с откритата проява на Духа, който произлиза от Хунаб-Ку - техния единствен бог, който е навсякъде и се въплътява в материята, в Земята и във водата. През различните цикли, получавайки светлината на Слънцето, този Дух еволюира, излиза сам от себе си, започва да се репродуцира, въплъщава се и пониква върху Земята с всичката растителност. С времето постига автономност и независимост в движенията си, раждайки се в едно създание, плъзгащо се по земната повърхност. След това за първи път усеща емоции, умира и отново се ражда, превръща се в бозайник, научава се на взаимоотношения с другите, което поражда чувства и емоции. Престава да лази и се изправя на крайниците си. Тогава се ражда мислещ и интелигентен, разбирайки циклите на природата, живота, смъртта, разума, мисълта, способен да види красотата на живота посредством циклите. Еволюира и чрез собствено съзнателно усилие намира своето висше съзнание, постига възможността да погледне през мрака и разбира смисъла на живота. Обединява разума с интуицията, свързва се с висшето колективно съзнание, обединява се с всички индивидуалности. Това поражда хармонични взаимоотношения - края на страданието. Обединен с разума на планетата, влиза в контакт с други галактически разуми, може да види всички животи, които е живял, минава през прехода на времето и разумът му се превръща в слънце. И последно се трансформира в един галактически разум, който по собствено желание може да премине по целия цикъл, но в едно по-високо и по-перфектно ниво, по-близо до Хунаб-Ку.
Така маите виждали Универсума - като процес към съвършенство. Затова разбирали, че всички цивилизации имат начало и край. Това е тяхното послание. Техните предсказания са само предупреждение, за да можем като индивиди да взимаме съзнателни решения, използвайки откритите от тях инструменти, за да еволюираме, да се променим и да избегнем грозящата ни катастрофа.
Водени от своята висока жизнена енергия, от числата и календарите, маите могли да предсказват времената, в които живеем сега. Те открили, че животът се проявява в природата чрез цикли, основно причинени от получената енергия. Енергията, светлината и топлината от Слънцето и Луната пораждат кръговрата на еволюцията, израстването, съзнанието, живота на всичко съществуващо в Слънчевата система.
Усещането за мир и синхрон с всичко живо увеличава жизнената енергия, отваря съзнанието и позволява да се види реалността по един по-цялостен начин. Умът работи с много високи нива на енергия, използва двете полукълба, влизайки в контакт с други умове по телепатичен начин. Така се свързват в мрежа, образувайки единен колективен разум, едно хармонично единство, в което няма негативни чувства като омраза и материализъм.
Като много други култури, маите открили, че най-важното в живота е повдигането на нивото на жизнената енергия. Маите я наричали „поа”. Това е същата енергия, която индусите наричат прана, а китайците - чи. Това е енергията, която движи тялото, емоциите, мислите, водейки ума към по-високи вибрации, уважение към всичко съществуващо, мир, хармония. Притежавайки високи нива на жизнена енергия, маите достигали до особена чувствителност, необикновени състояния на съзнанието, сетивност извън познатото. Развили способността да виждат в други времена и да навлизат в други измерения и пространства. Така създали своите послания, отваряйки вратата, която води човешкия род към следващото стъпало на еволюция.
За маите животът представлявал вечен процес на усъвършенстване. Понятието им за време не било фаталистично, насочено към смъртта и страха за окончателен край. Смъртта е само един момент на преминаване в друго състояние, друг курс на учение, а не край на живота. Животът е вечен, той никога не свършва. Животът е ритъм, процес на повторения, където всичко се ражда, живее, умира и отново се ражда - вечно развитие по различни начини, еволюция на материята и съзнанието. Вярвали впрераждането - напредък на енергията като форма на духа в един процес на постоянно усъвършенстване. С всеки живот се раждаме, за да научим нещо ново, нещо различно. Наричали прераждането „Капут-Сихил”, което значи „Завръщане за изпитване, експеримент на живота”, разбиране на живота, придобиване на нов опит и на повече мъдрост и съвършенство.
Според маите всяко човешко същество е съставено от три части - физическо тяло, астрална форма и дух, който дава живота. Физическото тяло наричали „Уидил-Лил”, което значи „съществуващ в постоянна вибрация”. Астралната обвивка, душата, наричали „Пиксан” - форма на Аз-а, шаблонът на материята във вибрация, това, което поддържа физическото тяло. Душата съдържа и духа, но са две различни части. Духа наричали „Инхан”, което значи „Слънчевото аз”, нещо, което се усъвършенства вечно. Маите се виждали като същества от вибрираща енергия, която зависи от Слънцето. Тялото ни не е нищо друго, а кондензирана светлина, а болестите - ниски вибрации, нарушения в енергиите. Смъртта е само преобразяване на Пиксан (душата), което дава възможност да се роди ново Аз, в което ще се прероди отново Инхан (Духът).
Човекът се преражда много пъти в различни животи, различни тела, места и време. Някои животи са щастливи, с повече късмет, за да се научи човек да управлява изобилието. Други са трудни - за да изпита недоимъка и бедността и така да разбере, че най-важното е животът.
Маите считали, че всичко съществуващо е част от тях самите. Това била основната им идея. Усещането за единство с намиращото се наоколо пораждало една особена чувствителност към всичко, уважение и зачитане, което водело към общото благо. Този мироглед увеличил интуицията им, улеснил телепатичната връзка между тях, постигането на колективен разум и хармония, което е целта на Универсума. По същия начин, днес ние, хората, ако виждаме и чувстваме всичко наоколо като част от нас самите, можем да улесним процеса на обновление, да намали сблъсъците и процесите на разрушение.
За маите бог Хунаб-Ку е един гигантски организъм, огромен разум, който съдържа в себе си всички хора. В него всичко е живо, свързано, и е неразделна част от цялото. Хунаб-Ку е изворът на енергия, тоталната информация в Универсума. Той пулсира и предава информация, озарява безкрайността от центъра на галактиката, координира всичко така, както сърцето координира цялото човешко тяло. Хунаб-Ку се проявява под формата на вълни - вълни от информация, светлина и енергия, звук, вълни от мисъл и любов. Това живо същество, което съдържа всичко, расте, разгръща се, ражда слънца, звезди, планети, живи същества със сърца и разум, които чувстват и мислят. Сред тези същества са жените, мъжете, децата - създания от светлина, които са бъдещи слънца. Тези живи същества на различни нива на развитие, по-големи или по-малки, съдържат в себе си други още по-малки и така последователно, всички са живи и свързани помежду си.
природните цикли
Маите се настройвали на различни етапи с природните ритми. По този начин използвали Слънцето за увеличаване на жизнената си енергия и за постигане на състояния на единство на съзнанието.
Първият етап е много интимен, чувства се с биенето на сърцето, което променя ритъма си, когато сме будни или заспали. Количеството енергия, получена от Слънцето, поражда основния ритъм в човека - през деня получаваме енергия в изобилие, през нощта много малко - само отразената от Луната. На езика на маите Кин означава ден, основната мерна единица за време, свързана със Слънцето, върху която се основават всички останали мерни единици. Един ден и едно число са едно и също нещо. Според количеството енергия, получена от Слънцето, всеки ден е различен, енергията се движи по различен начин и предизвиква различни усещания, състояния на ума и духа.
Двадесет последователни дни формирали един Уинал - един месец. Всеки Уинал имал собствено име - 18 имена или различни вибрации, които се повтарят в цикли безкрайно.
Осемнадесет Уинала от по 20 дни съставяли годината на маите - Тун. Необходима мярка, за да се предсказват смените на сезоните, които засягат техния живот, различните дейности, времето за сеитба и за прибиране на реколтата. За една година, или Тун, планетата се завърта на 360° около Слънцето. Затова всеки градус бил еквивалентен на един Кин, един ден, и така тяхната година имала 360 Кина. Но слънчевата година има 365 дни. Затова маите добавяли пет допълнителни дни, наречени Уайеб, които използвали да се пречистят и да посрещнат идването на новата година.
Двадесет Туна създавали един Катун - нова мерна единица - 7200 Кина или около 19,7 астрономически години. Тази съразмерност служела за точното определяне позициите на планетите, когато отразяват към Земята по най-добрия начин светлината на Слънцето.
Двадесет Катуна създават един Бактун - 400 Туна, или 394 астрономически години, 144 000 Кина или дни. Това е мярка, която се появява в Библията, в Апокалипсис. В глава 7, стих 4 се казва: „И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди...” Бактун е основната мерна единица за време на маите за цялата галактика - цикълът, който позволява да се усети движението на Слънчевата система около Централното галактическо слънце.
13 Бактуна измервали Големия цикъл на Слънчевата система в нейната обиколка през Галактиката. Времето между появата на два синхронизиращи лъча е 13 бактуна - 5200 Туна, които са 5125 години по 365 дни. Наричали го Голямото колело на 13-те бактуна - период, през който Слънчевата система създава една галактическа песен, потенциалното време, нужно на една цивилизация да се развие и достигне кулминацията си. Това е основата, върху която са създадени предсказанията на маите. Сега се намираме в последния Катун - последните 20 години от този период, 1992-2012 г. Това е Времето на безвремие, момент на еволюция и промени, което се обяснява в първото предсказание. През 1999 г. влязохме в последните 13 години на този период, на прага на навлизането ни в галактическата светлина.
На сн: Земите на маите включвали части от Южно Мексико, п-в Юкатан, северната част на Гватемала, Белиз, Хондурас и Ел Салвадор
Текстът е по субтитрите на филма „Седемте предсказания на маите” II
на Аркобаке Хаус и Фернандо Малкун
1999 г., Мексико
Превод: Palma, kolibka.com
Източник:http://kolibka.com/2.html