р. золото; а. gold; н. gold; ф. or; и. оrо
Латинското наименование на химическия елемент злато е Aurum (Au). Тежък, мек, блестящ метал с интензивно жълт цвят. Ковък. Твърдост по Моос: 2.5 – 3. Относително тегло: 19,3. Цветът на златото в зависимост от примесите в него има различни оттенъци, като с примеси от сребро е по-светложълто и е с по-ниско относително тегло до 15. Златото кристализира в кубична сингония, срещат се и октаедрични кристали, лесно се полира и притежава висока отражателна способност. Агрегатите му са гъбести или дендрити, като най-често се срещат като дребни, неправилно заоблени зърна или люспи. А понякога и във вид на огромни, впечатляващи по размер образци до 100 кг. В Австралия, Япония и Америка са намерени късове с тегло десетки килограма, които отдавна са претопени и във вид на кюлчета се пазят в банки. Притежава висока химическа инертност, като се разтваря само в царска вода. Електропроводността по отношение към медта (при 0°С) е 75,0%. В природния си вид може да се види в някои музеи.
В златото винаги има примеси от Ag, Сu, Fе, Нg и др. В повечето случаи съдържа сребро Аg. Съществува редица от твърди разтвори на Аu и Аg. Среброносно злато с 20% и повече Аg се нарича електрум. Други разновидности са: паладиево злато (до 10% Pd ), родиево, медно и бисмутово. Чистотата на златото се определя от количеството на примеси в 1000. Например, най-често златото съдържа около 10% примеси и тогава неговата проба е 900.
Златото е един от най-древните познати на човека метали, като неговият добив е започнал преди добива на медта и среброто. Притежава най-високата пластичност и ковкост в сравнение с другите метали. От 1 г. злато може да се получи почти прозрачен лист със светло зелен цвят и с площ 1 м2, а от една унция (28 г.) може да се изтегли тънка колкото косъм нишка, дълга 80 км! Още древните майстори са знаели как се изковава злато на листове с дебелина 0,00001 мм, които използвали за позлатяване на икони, църковни принадлежности, покриви и кубета на църкви и дворци, за позлатяване на статуи (например, статуята на богиня Атина Палада в атинския Акропол; златните дрехи на „Смарагдовия буда”).
Астролозите и алхимиците свързват сиянието на златото със слънчевата енергия, а алхимиците го смятат за най-съвършено от всичко, съществуващо на нашата планета. Златото е символ на боговете, на слънцето, на благородство, хармония, мъдрост, устойчивост, святост, чистота и мъжкото начало.
Археолозите са намерили изделия от злато в планините във Франция в най-древните цивилизации на неолита, в келтски погребения, в Египет, в древни културни слоеве на Индия и Китай. Най-старото златно съкровище на света е свързано с Варненския халколитен некропол, датиран от V хил. г. пр.Р.Хр. „Траките, които са населявали Балканския полуостров през II-I хилядолетие пр. Р. Хр., са били не само изкусни търсачи на злато, но и забележителни майстори на обработка на благородните метали. Свидетелство за това е Панагюрското златно съкровище, което се съхранява в Националния исторически музей, гр. София”. При разкопки на гроба на прабългарския хан Кубрат са открити около 900 златни предмета, сред които ритуални изделия и съдове.
Рафинирането на златото и отделянето от среброто е започнало още през втората половина на II хилядолетие пр. Р. Хр. Златото се използва от древността за направа на широк спектър изделия за бита, култови предмети и бижута, за вграждане на скъпоценни камъни. Носенето на златни бижута придава на собственика блясък, благородство, красота, постоянство, устойчивост срещу болести и външно влияние. Златото отдавна е служило като символ на богатството (в гробницата на Тутанкамон имало над 100 кг. злато) и хората винаги се стремели да го притежават. Много хора и сега приемат притежаването на изделия от злато като признак на високо социално положение. Златото не се променя с времето и златните предмети от всички цивилизации, които намират археолозите, са запазени.
Златото е много силен амулет и талисман за привличане на любов. Верижките от злато са амулет против негативното въздействие и са се носели в миналото и продължават да се носят и сега.
Литотерапевтите смятат, че златото засилва лечебната сила на вградените в тях камъни. От древността са лекували с препарати от злато и негови соли широк спектър болести. Установено е, че най-много злато в тялото на човека има в кръвта.
Днес злато се използва във вид на препарати за лекуване на туберкулоза, розоцея, онкологични заболявания. В хомеопатията - за лекуване на церебрална склероза, заболявания на черния дроб, хипертония, остеомиелит, фиброма на матката, остеопороза, при отслабване на паметта и др. Установено е, че златото дава енергия и препоръчват на хора с повишена възбудимост да не носят изделия от него.
Използува се като банков еквивалент и валута, в електрониката, химическата промишленост и медицината, където радиоактивно злато прилагат при диагностика на тумори. В бижутерията е най-важният ювелирен метал - самостоятелно или във вид на сплави с Аg, Сu, Ni, Zn и Pb. Досега на Земята са добити над 75 000 тона злато.
В сулфидните находища златото често е включено в такива минерали като пирит, халкопирит, арсенопирит, сфалерит и галенит, като самородно и под формата на телуриди. Значителни залежи от този метал са намерени след изясняване на закономерностите в образуването му на нашата планета в Индия, САЩ, Канада и други страни. Едни от най-богатите находища са в Южна Африка (Витватерсланд), САЩ (Калифорния, Аляска), Испания (Рио Тинто), Русия (Березовск), Австралия (Калгари), Румъния (Трансилвания).
Златото се добива и в златоносни разсипи. За най-голям самороден къс се приема намерената през 1872 година в Австралия (Нов Южен Уелс) „плоча на Холтерман” (злато и кварц с обща маса 285 кг.), от която е било извлечено 93,5 кг. чисто злато.
В България златото се извлича при преработката на сулфидни руди от Панагюрско, Източни Родопи, Чипровско, Бургаско, Ямболско. Самостоятелни златорудни находища са Злата (Трънско) и Свещи пласт (Стара планина). Златоносни разсипи са намерени по реките Огоста, Струма, Тополница, Янтра, Тунджа, Арда, Луда Яна и др.
