ПЪРВОТО ПРОРОЧЕСТВО НА МАИТЕ в брой 38

ПЪРВОТО ПРОРОЧЕСТВО НА МАИТЕ
Категория: Пророчества

Първото пророчество говори за края на страха. Казва, че нашият свят, основан върху омраза и материализъм, ще завърши в събота, 22-ри декември 2012 г.

До този ден човечеството трябва да избере - да изчезне катомислещ биологичен вид, заплашващ да разруши планетата си, или да еволюира към хармонично интегриране с цялата Вселена. Това интегриране ще стане възможно само ако разберем, че всичко е живо и съзнателно, че ние сме част от това всичко и че можем да съществуваме в една Нова ера от светлина. Първото пророчество казва, че от 1999 г. ни остават само 13 години, за да реализираме промените в съзнанието си, да се отклоним от пътя на самоунищожение, по който напредваме, и да се интегрираме с всичко съществуващо.

Според маите нашето Слънце, което наричали Кинич-Ахау, е живо и дишащо същество. В точно определено време то се синхронизира с огромния организъм, в който живее.Когато получава лъчи от светлина от центъра на галактиката, то започва да свети по-интензивно, предизвиквайки върху повърхността си това, което нашите учени наричат слънчеви изригвания и промени в магнитното поле. Маите казват, че това се случва на всеки 5125 години, че Земята ще бъде засегната от промените в Слънцето, ще промени своята ос на въртене и това ще предизвика огромни катаклизми. Според маите космическите процеси, като сърдечният ритъм на галактиката, са циклични и никога не се променят. Това, което се променя, е човешкото съзнание и то винаги се намира в процес на самоусъвършенстване.

Въз основа на своите наблюдения маите предричат, че от началната дата на тяхната цивилизация - 4 Ахау 8 Кумку, което ще рече 3113 г. пр. Xр., 5125 години в бъдещето, което се пада в събота, 22-ри декември 2012 г., Слънцето ще получи силен синхронизиращ лъч от центъра на галактиката, ще промени своята полярност и ще излъчи огромна радиационна вълна. Затова човечеството трябва да бъде подготвено да премине през вратата, която ни оставиха маите, трансформирайки сегашната цивилизация, основана на страха, в една много по-висока вибрация на хармония. Само индивидуално може да се премине през вратата, за да се предотврати големият катаклизъм, от който ще пострада планетата, за да даде началото на Новата ера, един Шести слънчев цикъл.

Маите казвали, че тяхната цивилизация е петата, осветена от Слънцето, Кинич-Ахау – цивилизацията на Петият голям слънчев цикъл. Преди това на Земята са съществували други четири цивилизации, които са били разрушени от огромни природни бедствия. Последната цивилизация преди тяхната била унищожена от голямо наводнение, като останали малко оцелели. Маите вярвали, че всяка от тези цивилизации е само една малка стъпка в развитието на колективното съзнание на човечеството.

Познаването на универсалните цикли ще позволи на много хора да се подготвят за предстоящите промени и благодарение на това да запазят на планетата човешката раса. Промяната на времената ще ни помогне да се издигнем още едно стъпало в еволюцията на съзнанието, да се насочим към една нова цивилизация, която ще прояви по-голяма хармония и разбиране към всички човешки същества.


Галактическото денонощие

Първото пророчество говори за един ритъм, за един ред, който съществува във Вселената. Маите направили предсказанието благодарение на внимателно изучаване на Слънцето. Те открили, че цялата Слънчева система се движи, че във Вселената има цикли - повтарящи се периоди от време, които започват и свършват както денят и нощта. Знаели, че нашата Слънчева система се върти по елипса и периодично се приближава и отдалечава от центъра на галактиката. Това означава, че Слънцето и всички планети се движат в цикли, свързани с Хунаб Ку - централната светлина на галактиката. Тази елипса, тази пълна обиколка, този цикъл, който реализира Слънчевата система, продължава 25 625 години. Този цикъл можем да наречем Галактическо денонощие. По време на първата половина на обиколката - период с продължителност 12 800 години, се намираме по-близо до галактическия център и до неговата светлина, т.е. в галактическия ден. В другата половина на обиколката, през останалите 12 800 години, Слънчевата система се отдалечава все повече от централната светлина и навлиза в сянката, т.е. в галактическата нощ. В галактиката има ден и нощ, също като на нашата планета, но в много по-голям мащаб. Всеки ден и всяка нощ продължават по 12 800 години.

Маите открили, че всеки голям цикъл съдържа в себе си по-малки цикли, които имат същите характеристики като големите цикли. Галактическото денонощие от 25 625 години е разделено на пет цикъла по 5125 години. Първият цикъл е Галактическото утро, когато Слънчевата система току-що е излязла от тъмнината, за да влезе в светлината. Това е един период на съгласие. Вторият цикъл е по средата на деня - Обедът на галактиката, когато Централното слънце е много силно, един етап на развитие, кулминиращ със своето най-голямо изразяване. Третият цикъл е Следобедът, когато започва да се усеща отслабването на светлината. След него идва четвъртият цикъл – Свечеряване, което преминава в Нощ, когато се реализира едно осъзнаване на всичко постигнато. Накрая идва заключението - петият цикъл - Дълбоката нощ, която ще даде началото на едно ново Утро на други пет цикъла, и така - до безкрай.

Първото предсказание ни казва, че от 1999 година Слънчевата система започна да излиза от последния от тези цикли. Намираме се в Зазоряването на галактиката - излизайки от тъмнината, точно преди да влезем в Галактическото утро.

В началото и в края на всеки от циклите, състоящи се от по 5125 години, Централното галактическо слънце излъчва един много интензивен лъч, осветявайки цялата Вселена. Чрез него се синхронизират всички планети и слънца. Това е ритъмът на сърцето на галактиката, пулсиращо на всеки 5125 години. Това бляскаво сияние е периодът на преход, продължаващ 20 години, който показва края на един цикъл и началото на друг. Сега ние се намираме в така нареченото Време на безвремие - период на интензивна еволюция в кратък срок, в който се случват много бързи промени, за да ни дадат импулс към нов етап на еволюция като индивиди и като общество.

 

ВРЕМЕТО НА БЕЗВРЕМИЕ

Период от 20 години маите наричат Катун. Според техния календар, последният Катун на Големия слънчев цикъл от 5125 години започва през 1992 и свършва 2012 г. Първото пророчество говори за Времето на безвремие – период от 20 години - последния Катун, последните 20 години, на Големия слънчев цикъл от 5125 години, тоест, за времето между 1992 и 2012 г. По време на този период слънчевите изригвания ще зачестят и ще станат по-интензивни. От 1992 г. човечеството навлиза в последния период на големи промени. Нашето хищническо поведение на злоупотреба и разхищение ще допринесе за тези промени. Първото предсказание казва, че това ще се случи, за да ни помогне да разберем как функционира Вселената, да издигнем съзнанието си над материализма и да се освободим от страданието. Свещената книга на маите Чилам Балам казва, че в 13 Ахау в края на последния Катун ще има разрушени градове, ще има време, в което ще сме потопени в тъмнина, и след това Слънчевите хора ще ни донесат знак за бъдещето. Ще се събуди Земята от север и запад, Светлината ще дойде.

Първото предсказание известява, че 7 години след началото на последния Катун, което означава 1999 година, ще започне епоха на тъмнина, която ще ни изправи срещу собственото ни поведение. Маите споменават, че думите на техните жреци ще бъдат чути от нас и ще ни послужат като напътствие да се събудим. Те наричат тази епоха Големия салон на огледалата. Това е епоха на промени, които поставят човека сам срещу себе си, за да озове в Големия салон на огледалата и да се огледа, да гледа и да анализира своето отношение към себе си и към другите, към природата и към планетата, където живее. Епоха, в която цялото човечество, със съзнателното решение на всеки от нас, реши да се промени, да елиминира страха и липсата на уважение във всичките ни отношения.

Началото на епохата на мрака ще бъде маркирано от слънчево затъмнение, което ще съвпадне с едно небивало досега подреждане на планетите. Маите предричат, че това ще се случи на 11-ти август 1999 г., сряда. Тази година е една от най-динамичните през последните 5125 години. Това е година „Каувак” – под знака на свещеното число 19, което предвещава буря и бедствия, голямата трансформация, предшестваща промяната на времената. От тази дата – в календара на маите тя е 13 Ахау 8 Кауак - започват да текат последните 13 години - последният шанс на нашата цивилизация да реализира промените, които ще ни доведат до духовно възраждане и нова златна ера.

За античните култури слънчевите затъмнения са били символ на промяна в естествения ред на нещата. За маите, за които абсолютно всичко е числа, времето на 13-тесвещени числа започва да тече от август 1999 г. След това слънчево затъмнение природните сили ще действат като катализатор на серия от бързи промени, ускорени до такава степен, че човекът ще се види безсилен да ги задържи. Сигурността, която имаме благодарение на създадените от нас технологии, ще започне да отслабва. Вече няма да можем да научаваме нищо ново от тази цивилизация и от формата, в която сме организирани. Нашето вътрешно развитие се нуждае от едно по-добро място, от нов, по-различен начин на поведение, основан на повече уважение в отношенията ни.

Съвременните учени потвърждават твърдението на маите, че слънчевото затъмнение от август 1999 г. е било много специално. Този ден Земята беше в позиция най-близо до Слънцето, Луната - в позиция най-отдалечена от Земята. По тази причина, когато Луната застана между Земята и Слънцето, тя не успя да го засенчи изцяло, а само централно. От Земята можехме да видим един огнен пръстен. Освен това през нощта на същия ден кометата Суифт-Тътъл предизвика хиляди светлинни искри, един истински дъжд от звезди. Това бяха т. нар. Персеиди - малки метеори, които навлизайки в атмосферата, се виждаха като хиляди звезди.

Всички планети се намираха в позиция Космически кръст със Земята. Пред Земята бе Луната, закривайки Слънцето, Марс бе отдясно, Юпитер и Сатурн - отляво, Уран и Нептун - отзад. Венера бе почти зад Слънцето, също както и Меркурий. Всички планети, с изключение на Плутон, през седмицата от 11 до 18 август бяха перфектно подравнени, формирайки Космически кръст с център Земята. Интересното е, че в този Космически кръст зодиакалните знаци, заети от планетите, са Лъв - Лъвът, Скорпион - Орелът, Водолей – Човекът, и Телец - Бикът. Това са символите на четиримата евангелисти, четиримата ангели пазители на трона, за които говори свети Йоан в Апокалипсиса: „Първото животно приличаше на лъв, второто животно - на теле, третото животно имаше лице като на човек, а четвъртото животно приличаше на хвърчащ орел.” По тези причини това слънчево затъмнение е от голямо значение.

Сянката, която Луната проектира по време на това затъмнение, измина една много мистериозна траектория. Тя пресече Европа точно над Балканите, през Косово, после премина през Близкия Изток - Иран и Ирак, след което се отправи към Пакистан и Индия. Това означава, че през всички места на конфликти минава Тъмнината - още едно предупреждение, че трябва да се осъзнаем за потенциалните опасности, причинени от нашите мисли на омраза и разделение.

Намираме се в периода Време на безвремие и като индивиди трябва да вземем решение, което ще засегне всички ни. Ако продължим в негативна посока на омраза едни към други, с унищожаване на природата, страх и егоизъм, отиваме към унищожение, хаос и ще изчезнем от планетата като биологичен вид. Първото предсказание неочаквано ни поставя лице в лице със смъртта. Само тя може да ни накара да отсъдим сами себе си за начина, по който живеем. Ако се осъзнаем и си дадем сметка, че всички сме част от един гигантски организъм, че трябва да се зачитаме и уважаваме едни други, да се погрижим за майката Земя и да се заемем с почистването й, ще пораснем позитивно. Природата, нашето Слънце, галактиката очакват нашето решение! От нас зависи как ще протече промяната на времената - дали ще е етап на болка и разрушение или напротив, ще сме единни и с позитивно съзнание ще се насочим към следващия еволюционен етап.


Съвременни измервания

През декември 1996 г. сателитът СОХО, изпратен от НАСА да изследва Слънцето, се среща с една изненада - Слънцето вече няма полюси, превърнало се е в едно хомогенно магнитно поле. През януари 1997 г. голямо слънчево изригване причинява огромна радиация и унищожава сателита Теле Стар 401. През декември 1997 г. НАСА открива, че от центъра на галактиката изтичат големи количества енергия. Оттогава магнитното поле на Земята - серия от силови линии около планетата, действащи като магнит - се е отклонило и намалило силата си от 4 гауса през 1996 г. на 1,5 гауса през 1999 г. (Гаус е единица за измерване от системата CGS за плътност на магнитен поток или магнитна индукция. Един гаус е равен на 10−4 тесла.) Сега тази стойност се приближава към нулата. Това е много опасно.

Направени са изследвания с космонавти извън магнитното поле на Земята, изключвайки изкуственото магнитно поле, генерирано от техните кораби. Открито е, че първо се увеличава агресивността на хората, а след това те губят разсъдъка си. Това означава, че магнитната сила има отношение към съзнанието и разсъдъка. Когато тя изчезне, хората обезумяват. Човечеството използва технологии, за да създава магнитно поле. Освен това всички ние имаме свое собствено магнитно поле. Само трябва да се научим да го активираме съзнателно. Това може да се направи по различни начини. Един от тях е чрез медитация и дишане. Трябва да се подготвим.

Намаляването на силата на земното магнитно поле през последните години е причинило объркване на мигриращите птици, които използват магнитните линии за ориентация и губят посоката си. Същото се случва и с китовете, които се губят и излизат на брега.

През последните две седмици на септември 1994 г. имаше силни колебания на магнитното поле, което попречи на самолетите да използват приборите за автоматично приземяване. Положението се нормализира през октомври. Но през юли, август, септември и октомври 1996 г. се регистрира една много по-голяма и дълга аномалия. Южният полюс практически се премести на 17 градуса за един ден. След това се върна в старото си положение, принуждавайки самолетните компании да пренапечатат своите карти. Летището „О'Хара” в Чикаго, например, се е преместило от 2 на 1,5 градуса.

Променя се и честотата на вибрациите, или „резонансът на Шуман” - сърдечният ритъм на Земята. От 7,8 херца през 1997 г. той се е повишил на 11,5 херца през 1999 г. Планетата се разтърсва.

Нашите учени знаят за какво точно става въпрос и са съгласни с това, което са открили маите преди много години.

 

ЗА МАИТЕ

Маите били могъщ народ. Те притежавали много знания, което им позволило да се наричат Господари на времето. Хиляди техни жреци, учени и математици се занимавали с измерване, регистрация и изучаване на слънчевите цикли и на всички звезди и планети. Знаели, че всички планети се движат, без да променят орбитите си. Преди 1200 години били толкова напреднали, че определили разстоянието, което изминава Земята около Слънцето. Изчисленията им са толкова точни, че днес НАСА намира само сантиметри разлика. Маите пресметнали, че Земята обикаля около Слънцето за 365,2420 дни. Сега годината по Гринуич е 365,2422 дни - една невероятна разлика от 17 секунди и 28 милисекунди годишно. Маите измервали и годината на планетата Венера и установили, че е 584 дни. Днес НАСА я изчислява 583,92 дни. Те знаели точните моменти на смяна на сезоните, точките на равноденствие и превърнали своята наука в един спектакъл от светлина и сянка, паметник на тяхното знание.

Културата, науката, религията и изкуството на маите били основани на връзката им със Слънцето. Вярвали, че само чрез Слънцето могат да имат връзка с Хунаб-Ку, бог, който е навсякъде, техният единствен бог. За тях Хунаб-Ку представлявал един гигантски организъм, който съдържа всичко и всички ни в своята вътрешност. Неговото сърце и ум се намират в центъра на галактиката и само посредством Слънцето те биха могли да комуникират и духовно да се насочват към него. От това следвал и основният им интерес към Слънцето - Кинич Ахау. Знаели, че ако нещо се случи със Слънцето, това ще се отрази веднага на живота им, и че това е единственият път да достигнат небето, по-висшите светове - Хунаб-Ку.

Маите построили своите прекрасни градове, места за церемонии и пирамиди в Южно Мексико, на полуостров Юкатан, в Хондурас и Гватемала. Там оставили своите записки, гравирани върху камък, за времето, за Слънцето, Луната, Венера и за Пътя, за да може човечеството да се развива към светлината на една Нова ера, а не към материализъм и саморазрушение.

Мая произлиза от „Маяб” и означава „място на Земята, наречено Юкатан”. За индусите „майа” означава илюзия. За тях всичко, което се променя, е илюзия. Онова, което остава вечно, е духът. Мая също така означава ум, магия, майка. Мая и Мария са една и съща дума. Интересно е, че майката на Буда се е казвала Мая, а на Исус - Мария. Нашият месец май носи името си в чест на римската богиня Мая, богиня на пролетта, на процъфтяването. В езотеричната философия „мая” представлява един ум, който се освобождава от тялото, за да се движи на големи разстояния в пълно съзнание. Това последно значение може би има някакво отношение към изчезването на почти цялото население на маите в периода около 830 г. сл.Xр. Някои казват, че са изчезнали по собствено желание, съзнателно, изоставяйки своите градове и къщи в самия апогей на цивилизацията си.

Текстът е по субтитрите на филма „Седемте предсказания на маите”
на Аркобаке Хаус и
Фернандо Малкун
1999 г., Мексико
Превод: Palma, kolibka.com
Източник:
http://kolibka.com/2.html

Статията е прочетена 3371 пъти
Назад към брой 38Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017