Земята и небето плуват в твоето сияние, Господи, когато се извършва чудото в нощта. Земята и небето от сияние преливат и сияние си предават. Звездите образуват светещи кръстове в небето, а Земята носи в ръце Твоята светлина. Човешкият поток е керван от светлина, Твоята светлина, Господи. Хората и очите плуват сред светлината, която се изразява на фона на мрака. В морето от тъмнина – река от светлина. Очите и ръцете си предават светлината на Твоето възкресение. Възкресението избликва от храма и свети.
Текстовете от Свещеното Писание оживяват и потичат като светлина в свещите, заедно с тях изтичат от храма, пърхат като пеперудени криле, удрят се в камбаните и ги събуждат за божествения звън, думите и листите им като светлина и звук в камбанната мелодия трептят. Твоята възкръснала кръв тече в светлината на свещите и изтича от храма чрез човешките ръце, като потир сълзяща светлина е всяка свещ, човешките ръце са внимателни безкрайно да не разлеят светлината като вода от чаша.
Храмът е опасан в кръг течаща светлина. Радостта на светлината е неописуема дори от струящите водопади на камбанния звън. С придвижването на реката в нощта се разкрива, че всеки един от човешкото множество е точка от светлина, вселен ангел. На земята и небето – множества от светещи тела. Реката от светлина се разсейва на точки от светлина. Всяка плът през тази нощ възкръсва в светлината. Животът разкрива своето нетление, същността си от светлина. Доброто е в предаващата се светлина през тази нощ, от ръка в ръка се плъзга, просветва светлината, пламъчето на милостта. Христос се ражда между очите и ръцете, в светлините отново – в мига на приплъзващата се светлина, в мига на течението и от ръка в ръка. Човешката плът възкръсва в светлината, когато я предава на ближния.
Възкресението е милост и като милост в светлината се предава на света. Светлината на Възкресението осиява камбаните с кристална яснота. Като кристали светлина звънът се сипе. Ангелските хорове са отразени в камбаните и гласовете. Очите и свещите се изявяват, а плътта потъва и се разтваря в мрака. Светлината изявява нетлението на плътта. Плътта потъва, лъчението остава, очите и свещите са побрали цялата същност на Духа като сияние, в тях е Възкресението. Гласовете плуват като безплътни ангели в ефира. Небесната радост се носи върху тях сякаш върху крилете на Святия Дух. Във въздуха плуват текстове от Свещеното Писание. Благодатта на храма се излъчва в света чрез светлината на свещите, които потичат към човешките домове, като керван от светлина в човешкото битие.
Светлината на храма се разраства в звездовидни потоци към света. Душите пробуждат своята светлина и възкръсват в тебе, Господи. Всяко сияние през тази нощ идва от тебе, Господи, и ти стоиш в центъра на всяка душа, сияеш в светлинни пулсации от нея.
Душата е също свещ, Възкресението е нейният пламък. Христос е светлината на спасението в тяхната сърцевина, Христос е звездата на душата. Възкресението превръща душата в звезда, Спасителю, свети в нас, свети и ни освещавай. Възкресението спуска ангелско битие на земята. В сиянието на свещите душата се издига и познава Бога. Възкресението е истинското ни битие. Светлината излъчва божественото нетление в света. Човешките сърца през тази нощ са кристали светлина и любов. Като нежен огнен вихър в тази нощ светлината на Възкресението преминава през света и вятърът на тъмнината не може да я угаси, хвърляйки своите потоци въздух към нея. Домовете на човека осъмват осветени от Възкресението, от благодатта на светлината, на храма и се превръщат в храмове. Небесният град се спуска през тази нощ на земята, а земният град се събужда в небето, домовете на човешкото се събуждат осветени в небето. Всяка свещ е малък ангел, който човекът носи в ръце. Светлината отвън съответствува на светлината отвътре. Светлината отвън запалва светлината отвътре. Светлината отвътре запалва светлината отвън.Човекът се превръща в песен на небето през тази нощ.
Музика и светлина отвъд плътта е новото битие. Плътта усеща само светлината през тази нощ. В лъчаща светлина се съзерцават и преливат едни в други, преминават едни в други очите. През очите си хората се излъчват едни в други и в Бога. Очите и ръцете на светлината – всичко друго разтваря нощта. Само те остават във Възкресението. Възкресението е сияние. В съзвездия, в звездни мъглявини се превръщат възкръсналите души. Прелива светлината на Възкресението като поток между звездите и душите.
Милостта на Възкресението е безкрайна и преминава през всичко със своето лъчение. Любовта на Бога излъчва Възкресението в нас. Любовта на Бога превръща човека в светлина.