Международна търговия
2. Стабилизиране на международните размени: Теория
Някои факти
1. Сребърна петфранкова монета е циркулирала преди войната в страните от Латинския паричен съюз* (Франция, Италия, Швейцария, Белгия и Гърция). Тези петфранкови монети били свободни да преминават от една страна в друга измежду тези страни; те били законно платежно средство наравно с националните валути и обикновено циркулирали наравно с тях.
2. Все пак тези петфранкови монети били пари „на доверие”; от среброто, което съдържали, те за известно време имали „покритие” до 50%; стрували двойно собственото си тегло в сребро. Оттук, на две такива монети би могла да се гледа като на чисти „доверени” пари. В топилната пещ петфранковите монети загубвали половината си стойност.
3. Поради своята свобода за циркулиране тези монети имали регулиращ ефект в международните размени и действали като автоматичен арбитражен механизъм, докарвайки цените в различните страни до едно равнище.
4. Равновесието на пазара и плащанията били регулирани от този автоматичен регулиращ механизъм.
5. Когато някоя страна от Латинския паричен съюз увеличавала количеството или скоростта на циркулиране на своята валута извън пропорцията на другите страни, нейното общо равнище на цените се вдигало над техните. Оттук вносът на тази страна нараствал, износът й намалявал и равновесието в търговията и плащанията се затваряло с дефицит, който трябвало да се поправя чрез износ на петфранкови монети.
6. Износът на петфранковите монети понижавал цените в тази страна и ги увеличавал в другите страни, особено след като петфранковите монети били смятани за „покрити” с банкноти и при изтегляне им от Емисионната банка биха причинили оттегляне от обращението на двойно количество банкноти. Затова ефектът от износа на петфранкови монети обикновено бил двоен. Износът на петфранкови монети продължавал, докато се установи равновесие в баланса на търговията и плащанията.
7. Ако нарастващото издаване на банкноти продължавало, докато страната бъде напълно източена от петфранкови монети, вече не би могло да се предизвика дефицит чрез износа им. Тогава автоматичният арбитражен механизъм преставал да действа и се е появявало ажио (премия върху чуждите пари).
8. Ако страната искала да отстрани ажиото, тя изтегляла банкнотите от обращение. Тогава цените падали, вносът намалявал, а износът нараствал, дефицитът в баланса на търговията и плащанията постепенно намалявал и бил заместван с излишък. Петфранковите монети, които били отпращани надалече чрез нарастващо издаване на банкноти, след това започвали да се втичат обратно и условията се преобръщали, докато се постигне общо равновесие.
Чрез петфранковите монети цените в различните страни били нивелирани, както водата след вълнение се нивелира чрез система от свързани тръби.
9. Ако всичките страни от Латинския паричен съюз при издаването на банкноти се водели от сигналите за опасност, описани в параграфи 7 и 8, колебанията в техните размени оставали в рамките на разходите за транспортиране на петфранковите монети от една страна в друга.
10. Страните от Латинския паричен съюз стабилизирали своите размени чрез обявяване на една класа монети за международно средство за плащане, а не чрез интернационализиране на всички валути.
Разбира се, това не била първоначалната цел на съюза, чиито основатели не биха могли да предвидят, че среброто ще стане „доверителни” пари.
Регулиращият ефект на петфранковите монети върху размените може да бъде обяснен само чрез теорията за книжните пари.
Изводи от тези факти
1. Играта на силите, описана по-горе, е в съгласие с количествената теория за парите и е доказателство за нейната коректност.
2. Резултатите биха могли да бъдат същите, ако петфранкови банкноти заменят петфранковите монети, които действали като международно средство за плащане не поради среброто, което съдържали.
3. Международни книжни пари, издавани с една стойност под надзора на засегнатите страни и само за тази цел, биха циркулирали свободно, подобно на петфранковите монети, и биха регулирали вноса и износа, поддържайки размените в равновесие.
4. Необичаен наплив на такива международни петфранкови банкноти би доказал, че в обращение са недостатъчно национални пари. Прекалено оттичане на международните банкноти би доказало, че националните пари са свръхизобилни.
5. Първото изчезване на международните пари и последвалото ажио (премия върху международните пари) би било предупредителен сигнал, че дадената страна трябва да продължи да изцежда пазара от национална валута, докато ажиото изчезне и международните банкноти започнат да се втичат обратно.
6. Твърде големият наплив на международни пари би означавал, че в обращение е недостатъчно количество национална валута, освен в случаите, когато всички други страни са изгонили международните банкноти чрез издаване на твърде много национални пари. Последното предположение води до въпроса за паричния стандарт, който не трябва да се бърка с въпроса за размените.
По-нататък ще дадем резюме на нашите предложения за международен съюз за регулиране на валутния стандарт и за размените: Международно валутно сдружение.
*Латински монетарен съюз (1865-1927)
Превод от английски: Георги Е. Андреев