ЗЕОЛИТИ - р. цеолиты; а. zeolites; н. zeolithe; ф. zeolithes; и. ceolitas
Името им идва от от гръцки език: zeo(кипя) и lithos(камък), заради способността им да кипят при нагряване поради бурното отделяне на съдържащата се в тях т.нар. зеолитов тип вода.
Това е група минерали, включваща около 40 вида. По химичен състав са водни алумосиликати. Съдържат основно калций (Са) и натрий (Na), частично барий (Ва), стронций (Sr) и калий (К), рядко магнезий (Мg) и манган (Мn) и много вода. На цвят са сиви, сиво-зелени, светлосини и розови. Твърдост: 3-5. Образуването на зеолитите е свързано с вулканичните процеси на нашата планета. Срещат се във вид на жили, отделни миндали (кухини) и плътни масиви с голям размер. Понякога зеолитите образуват добре оформени кристали с различни форми и с размери от микроскопични до 10 см.
Радиалнолъчистите агрегати в малки миндалки понякога въпреки ниската им твърдост използват като скъпоценни камъни за ювелирни цели. В САЩ, в щат Минесота, в района на Гранд Маре, има единствено находище с ювелирна разновидност на зеолита – томсонит, който във вид на малки миндалки с кристали вграждат в брошки и медальони. Има и други разновидности на зеолитите с ювелирна стойност.
Зеолитите притежават особени качества. Първата особеност е специфичната кристална структура, която съдържа слабо свързани с нея молекули вода. При специален начин на загряване водата може да бъде отстранена без разрушаване на кристалната структура на минерала. След отстраняване на водата същото място може да бъде запълнено от молекули на други вещества като спирт, амоняк и др. Втората особеност се състои в това, че катиони от кристалната решетка лесно се заместват с катиони от околното пространство без разрушаване на структурата. Това свойство се използва във филтрите за омекотяване на твърдата вода.
За пръв път зеолитите са описани през XVIII век и от тогава до сега вече имат много широко приложение. Добавят ги в почвата с необходимите съставки за определен вид растения. Дават ги на животните за прочистване и подхранване с микроелементи. Използват ги за пречистване на вода (особено при радиационно замърсяване), сокове и растителни масла и за пречистване на въздуха от SO2, H2S, NO и др. Все повече намират приложение във всички области на човешката дейност. Наричат ги „минерали №1 на XX век”.
Най-разпространените видове зеолити са: клиноптилолит, морденит и шабазит. Едри кристали и друзи са търсен материал за колекции и бижутерия.
Клиноптилолитът се използва като лекуващ камък. По думите на авторите пиенето на вода, обработена с него, оказва
мощно лечебно въздействие
върху организма, като изхвърля отровите, приети чрез храната, и регулира обмяната на веществата. (Специалистите смятат, че се изхвърлят токсините, образувани от паразитите в нашия организъм). Описани са обнадеждаващи положителни резултати при лечението на канцерогенни заболявания. Има съобщения и за повлияване на трудно лечими сърдечни проблеми при вътрешно приемане по чаена лъжичка стрит клиноптилолит на ден. Авторите препоръчват при използване този вид зеолити да се консултирате със специалисти литотерапевти, като посочват, че няма противопоказания за пиенето на обработена вода. Според нас, при наличие на огромните запаси на този минерал в страната и добре подготвени лекари, геолози и минералози за прилагане на този метод за лечение, изследванията трябва да се провеждат комплексно. Надяваме се, че това може да стане в интерес както на хората, така и на икономиката на страната.
Промишлени находища на зеолити са туфи със съдържание на зеолити от 60% до 95%. Промишлено значение имат следните зеолити с химичен състав: клиноптилолит(К2Nа2Са)3[А16Si30O72]20Н2О, морденит(Nа2K2Ca)4[Аl8Si40О96]28Н2О и шабазит(Са,Nа2)2[Аl4Si8О24]12H2O.
В 40 страни по света са известни над 1000 находища с големи запаси: в САЩ, Япония, Унгария, Монголия, Русия (над 20), Куба.
България е на едно от първи места в света по качество и количество на клиноптилолит. Находища на зеолити има в Източните Родопи и Средногорието, но скъпоценни разновидности няма. В България образци от тях предлага фирмата „Интергеоресурс”, София.
Из „Камъни за нашите души”