Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – част 22 в брой 34

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – част 22
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Международна търговия

1. Механизмът на размяната

Често се твърди, че външната търговия не може да продължава с книжни пари, че за тази цел е необходимо злато. Но в действителност външните плащания могат да се извършват с книжни пари, а механизмът на тези плащания е достатъчно прост, въпреки че все още не е напълно разбран.

Виждате ли онези лимони при зарзаватчията? Те идват от Малага. А сандъците ей там, докарани на гарата от „Хамбург Парасол компани”, заминават за Севиля. Въпросът е, могат ли тези две сделки да бъдат осъществени с германски или испански книжни пари без намесата на злато?

Ако един и същи търговец внесе лимони от Испания и изнесе слънчобрани за Испания, всеки би видял, че книжните пари не са пречка при изпълнението на двете сделки. Търговецът би продал слънчобраните в Севиля за испански книжни пари и с тях би купил лимони в Малага. След това той би изпратил лимоните в Хамбург, би ги продал за германски книжни пари и с тях би платил за слънчобраните. Той би повтарял тази сделка безкрайно, без да се безпокои от обстоятелството, че испанските книжни пари не са законно платежно средство в Германия. Испанските книжни пари, получени от слънчобраните, са изхарчени в Испания за лимони, а германските книжни пари, които са му платени за лимоните, са използвани за покупка на слънчобрани. Неговият капитал се променя непрекъснато: днес той се състои от лимони, утре от германски марки, след това от слънчобрани и после от испански песети. Търговецът се безпокои само за печалбата, за излишъка от непрекъснатото движение на своя капитал. И за гаранцията, че ще има излишък, зависещ не от парите, а от законите на конкуренцията.

Вносът и износът обаче често не са обединени в една ръка; като правило и тук имаме разделение на труда, което изисква специални действия за въздействие върху плащането. Но и тук книжните пари не са пречка. Сделката е, както следва: Вносителят и износителят, живеещи в един и същи град, се срещат за размяна, където износителят на слънчобрани продава на вносителя на лимони срещу германски пари своите претенции пред Севиля под формата на менителна полица. А на каква цена (разменно отношение) се прави това, ще видим сега. Менителната полица, която е написана в испански песети, се изпраща в Малага от фирмата-вносителка за заплащане на получените лимони. Текстът на полицата е, както следва:

„Тридесет дни след предявяването изплатете на ордера на „Хамбург Лемон Импортер Лмт” сумата хиляда песети, получена стойност (наша фактура от 1 август за слънчобрани).
За г-н Мануел Санчес
Севиля”
„Хамбург Пасарол компани”

Продажбата на полицата от експортната фирма за слънчобрани на „Лемон Инкорпорейтед Лмт” вече е удостоверена чрез предявяване на ордер от „Лемон Инкорпорейтед Лмт”. По-нататъшната продажба на полицата на фирмата, изнасяща лимони, ще бъде вписана на гърба на полицата, както следва: „За нас, по заповед на г-н Сервантес и Сааведра, Малага, „Хамбург Лемон Инкорпорейтед Лмт”.

От Малага полицата се изпраща чрез банкова къща до Севиля и там се посреща от търговеца на слънчобрани г-н Мануел Санчес.

Сделката със слънчобрани и лимони е осъществена във всичките четири направления и фирмата в Хамбург, изнасяща слънчобрани, и фирмата в Севиля, изнасяща лимони, са получили парите си, като фирмата, внасяща лимони в Хамбург, и фирмата, внасяща слънчобрани в Севиля, е трябвало да заплатят своите полици. Все пак единствените пари, участвали в сделката, са немски и испански книжни пари.

Въпреки че от вноса и от износа са засегнати четири страни, стоките са платени със стоки, германските стоки са платени с испански стоки.

Сделката е подобна, ако вместо търговия пряко между вносна и износна фирма полиците са връчени на банка, което е общо правило, ако вносителят и износителят са в различни градове - това би ни отвело твърде далече за описване на целия ход на такава сделка, но няма съществена разлика.

Обаче трябва да се отговори на един важен въпрос: какво определя разменното отношение в Хамбург на менителната полица в пезети, каква е цената в немски пари за лимоните, внесени в Хамбург, тъй като менителната полица е издадена в чужда валута?

Ще отговорим и на този въпрос. Цената на менителната полица, подобно на цената на лимоните и картофите, се определя изключително от търсенето и предлагането. Многото картофи и многото полици означават ниска цена на картофите и полиците. В Германия ще се предлагат за продан много полици в испански песети, когато за Испания са изнесени много стоки, и ще има малко търсене на полици в песети в Хамбург, когато малко стоки се изнасят от Испания. Оттук цената (разменното отношение) на полиците в песети пада, за да се вдигне отново, щом приливът се обърне.

Вносът и износът вече остават непроменени и предлагането и търсенето на полици е уравновесено. Но промяна става незабавно, ако поради някаква причина цените в Испания или Германия (нека се върнем към нашия пример) се отклонят от общото им равнище. Ако цените на стоките в Испания се вдигнат, да речем, защото там са издадени относително повече книжни пари, тогава в Германия тези по-високи цени ще привличат повече чужди стоки и в същото време ще направят износа на испански стоки по-малко печеливш или напълно непечеливш. Затова вносът в Испания нараства, а износът намалява. Тогава предлагането на полици в песети в Хамбург е голямо, докато търсенето им става малко. Но търсенето и предлагането определят пазарната цена на песетата, така че песетата вместо да отговаря на 80 пфенинга, ще струва 75 или 70 пфенинга или дори по-малко. Износителите на слънчобрани няма да печелят в германски пари толкова много, колкото преди срещу своите менителни полици от Севиля, така че това, което са спечелили от високите цени, получено за техните слънчобрани в Севиля, очакваната допълнителна печалба, те ще губят от проваленото разменно отношение, когато продават менителните си полици в Хамбург. Вносителите на лимони, напротив, при ниската цена на менителните полици в песети в Хамбург ще възстановят разликата в плащането на лимоните в Малага.

Тази игра на силите продължава, докато високите цени на испанските стоки, причинено от инфлацията на испанската валута, бъде компенсирано от падането на разменното отношение на песетата, когато изчезне стимулът за нарастване на вноса и намаляване на износа в Испания. Така равновесието между вноса и износа автоматично се възстановява, което означава, че специален фонд за плащане на балансите между двете страни с книжни пари е излишен, защото такъв баланс не може да се осъществи.

Трябва твърдо да допълним, че ако цените се вдигнат в Германия, а останат стабилни в Испания, нещата ще се преобърнат: износът на слънчобрани ще стане непечеливш, докато вносът в Германия от страните, с които нормално Германия се конкурира на световния пазар, ще става нарастващо печеливш. Тогава по-малко чужди менителни полици ще се предлагат за продажба в Германия, а ще има търсене; това означава по-високи цени (в немски книжни пари) на чуждите полици, а растящата цена (разменно отношение) на тези полици автоматично възстановява равновесието между вноса и износа.

Колебанията в разменното отношение в даден момент благоприятства, а в следващия вреди на износителите и вносителите и така добавя много към риска на търговията. Между две страни с различни книжни пари очевидно няма граница за такива колебания в разменното отношение, тъй като те зависят просто от вътрешната парична политика на двете страни. Но фактът, че е възможно чрез парична политика да се причиняват произволни и неограничени флуктуации на разменното отношение значи ли, че е възможно чрез подходяща парична политика да се стабилизира, да се фиксира произволно разменното отношение? Ако равновесието на износа и вноса може да бъде нарушено от парична политика, трябва да бъде възможно чрез парична политика да се предотвратят колебанията във вноса и износа, даже тези, дължащи се на естествени причини, като провал или необикновено изобилие на реколта. Всичко, което е необходимо, е да се възприеме еднаква парична политика от засегнатите страни. Ако ние, в Германия, и испанците в Испания чрез уместно регулиране на валутите задържим устойчиво равнище на цените, отношението между износа и вноса също ще остане устойчиво. Отношението между търсенето и предлагането на менителни полици и в крайна сметка разменното отношение тогава също ще бъдат стабилизирани. За решаване на този проблем се нуждаем само от споразумение между двете страни и действие, основаващо се на него.

Това, което тук искаме от паричното управление, се е осъществявало до известна степен автоматично чрез международния златен стандарт. Когато парите (злато и банкноти) в някоя страна са били свръхизобилни и цените на световния пазар следователно са растели над естественото им равнище, се е случвало, каквото се случва и сега в страни със стандарт от книжни пари, когато обращението е нараснало. Полици, издадени в страни с вдигащи се цени, са имали западащо разменно отношение. Ако например страната е била Испания, разменното отношение на песетата в Хамбург е падало от 80 на 79 или 78 пфенинга и е продължавало да пада, докато продавачът на такива полици в златни песети (в нашия случай износителят на слънчобрани) е напишел на своя кореспондент в Севиля: „Намирам за трудно да продавам полиците, издадени от вас за доставените слънчобрани. Предложили са ми само 78 пфенинга за песета вместо 80. Затова отменям полицата и изисквам от вас да изпратите от вашата страна сумата на моята фактура в златни монети”. Разбира се, нашият износител на слънчобрани сега трябва да плати разходите за докарване на златото с кораб, така че той не ще прибегне до това средство, докато загубите от разменното отношение не надхвърли разходите за докарването на златото. Испанските златни монети ги доставя „Райхсбанк”, която за сметка на износителя на слънчобрани ги превръща в германски пари, т.е разменя ги срещу банкноти при фиксирано отношение от 2790 марки за килограм чисто злато.

Какво става тогава в Германия и в Испания като последица от тези бизнес навици? В Испания парите са намалели със сумата за превоза с кораб от Севиля. Ако златото е оттеглено от Испанската централна емисионна банка, тази банка е задължена да изтегли от обращение три пъти количеството му в банкноти, съгласно закона, според който издадените пари до една трета от стойността си трябва да имат златно покритие. В Германия, напротив, обращението на парите е увеличило три пъти сумата за превоза на златото от Испания. Ефектът е, че в Испания цените падат, а в Германия нарастват и това нарастване продължава, докато равновесието се възстанови.

Ако общото вдигане на цените, което предизвиква колебание в разменното отношение, се беше случило в Германия вместо в Испания, вносителят на лимони в Хамбург би действал като износителя на слънчобрани. Тогава би трябвало да пише до своя кореспондент в Малага, че като предплата на високия курс на песетата в Хамбург той е изпратил германски златни монети вместо да прави обичайните вноски от менителни полици за заплащане на получените лимони.

Тъй като превозването на злато от този вид е било често, се е мислело, че резервите от злато са необходими за тази цел. Това обаче е недоразумение. Защото равновесието би трябвало да се възстанови автоматично без тези превози на злато, въпреки пречките или улесненията за внос или износ, последвали от колебанията на разменното отношение. Ефектът от превозванията на злато и от златните резерви, които правят това възможно, не се е дължал на превоза на самото злато, а на влиянието на превоза на злато върху цените на стоките.

Промяната на цените, а не превозите на злато са това, което възстановява равновесието.

Ако паричното управление в страните с вдигащ се процент на чуждестранна размяна (например в Германия, когато полиците в песети предизвикват високи цени в марки) е намалило обращението на пари чрез изтегляне на банкноти от циркулация, последвалото падане на цените веднага би възстановило равновесието на износа и вноса и разменното отношение би трябвало да се върне към нормалното. Едно твърде просто действие, а именно, нарастване на процента на дисконтиране на менителните полици от Емисионната банка би трябвало да направи излишни превозите на злато и на златните резерви, предназначени за тях.

Съзнателното действие е заместено от мъртвата маса на златото, тъй като за паричния стандарт не може да се мисли като за вещество, а само като за действие, като за административна мярка.

При златния стандарт флуктуациите на разменното отношение никога не могат да надхвърлят разходите за превозване на злато по море. При ниско равнище на цивилизация, в което е възможен неинтелигентният контрол, такава автоматична компенсация на парите има известни предимства. Но днес спирането на златния стандарт поради тази причина е обида за националната администрация.

Защото машинната автоматична регулация може да бъде за предпочитане пред човешката ръка, но едва ли парите могат да се сравняват с машината. Освен това регулирането на парите при златния стандарт е автоматично само в известен смисъл. Превозването на златото с кораби не е автоматично, тъй като златото трябва да бъде преброено, опаковано, превозено, осигурено и отново превърнато в пари. Изтеглянето от обращение на същата сума от пари като административна мярка на Емисионната банка би имало същия ефект с по-малко усилие и без какъвто да е разход.

По-нататък трябва да не забравяме, че при златния стандарт колебанията в разменното отношение между отдалечени страни, допускащи лихва, може да възлезе на 4% или повече*.

Автоматичният механизъм на златния стандарт не предотвратява флуктуациите; той започна да действа само когато флуктуациите са достигнали максимума, при така наречената златна точка (стойността на превоза на злато по море, споменато по-горе), или с други думи, когато започне износът или вносът на злато. Когато колебанията на разменното отношение причинят всички бели, които могат, а не преди това, лекарството започна да действа. От друга страна, при стандарта на книжните пари, ако статистическите услуги на паричното управление са наистина ефикасни, лечебните мерки могат да се почувстват веднага, при първия признак на нарушаване на равновесието, и колебанията да се ограничават до началните признаци. При златния стандарт наистина също може да се предотвратят и предугадят флуктуациите и Централната банка да потвърди, че няма същински автомат. Но ако златният стандарт трябва да бъде подпомаган от съзнателен акт, къде остава автоматичното действие, за което претендират привържениците му?

Казаното тук е приложимо и при обикновените книжни пари. При Свободните пари, с тяхното принудително обращение, мерките на паричното управление са ефективни веднага и твърдението, че резерви от някакъв вид не са необходими, за да се поддържа стабилно разменно отношение, става двойна истина.

*Разходът за превоз на злато с кораб от Европа до Австралия е пълни 2%. Той включва загубите на лихва при пътуването, превоза, застраховката, опаковането и комисионна. Разменното отношение между Европа и Австралия тогава може да се колебае над или под средно 2%, тъй като в този случай разликата може да надхвърля 4%. Това се нарича стандарт!

Превод от английски: Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 837 пъти
Назад към брой 34Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017