Есе ХX от поредицата МАСИ И ВЛАСТ на Елиас КАНЕТИ
Като пети вид маси бих искал да определя празничните маси.
В едно ограничено пространство има различни неща и множеството, което се движи в тази определена площ, може да им се наслади. Добивите от всяка култура се излагат на големи купчини. Сто завързани свине стоят в една редица. Натрупани са планини от плодове. В огромни съдове е приготвено най-любимото питие и очаква своите епикурейци. Предлага се много повече, отколкото всички заедно могат да изядат, и все повече хора се стичат за това. Докато все още има нещо, те си взимат от него, създава се впечатление сякаш то никога няма да се свърши. Има излишък от жени за мъжете и излишък от мъже за жените. Нищо и никой не ги застрашава, нищо не ги тласка в бягство, по време на празника са гарантирани живота и удоволствието. Много забрани и различия са премахнати, непривичните сближавания са позволени и лесни. За отделния човек атмосферата е отпускане, а не разтоварване. Няма цел, която да е еднаква за всички и която всички да искат да постигнат. Целта е празникът- и тя е постигната. Плътността е много голяма, равенството обаче до голяма степен е равенство по своеволие и удоволствие. Движат се без цел, а не заедно напред. Нещата, натрупани наоколо, от които всеки получава нещо, са съществена част на плътността, нейна сърцевина. Отначало те се събират и едва когато всички са отрупани, хората се събират около тях. Може да минат години, докато всичко се събере, и може да са изтърпени продължителни лишения, за да се постигне това кратко излишество. Но човек живее за този миг и го подготвя целенасочено. Хора, които рядко се виждат по друг повод, се канят тържествено и на групи. Пристигането на отделните групи става по определен ред, общата радост се повишава скокообразно.
Към това състояние се прибавя чувството, че благодарение на общата наслада по време на празника се подготвят за много бъдещи празници. С ритуални танци и драматични изпълнения се напомня за предишни подобни случаи. Традицията е съхранена с настоящия празник. Дали се отдава почит на първоначалния вдъхновител на тези празници, митичния предтеча на целия разкош, на който човек се радва, на прадедите или, както в следващите отчуждени общества, само на богатия дарител, във всеки случай се създава впечатление, че бъдещото повторение на подобни случаи е гарантирано. Празниците зоват и благодарение на плътността на вещите и хората животът се развива.
Из „Маси и власт”, изд. „Леге Артис”
Превод: Елисавета Кузманова
Редактор: Саня Табакова
С празничната маса приключва разглеждането на петте вида маси, разграничениспоред съдържанието на афекта:
1 - насъсканата маса,
2 - масата в бягство,
3 - масата в самозапрещение(масата в забрана),
4 - масата в обрат (масата на промяна)и
5 - празничната маса.