ВЕЧНОСТТА Е В НАСТОЯЩЕТО в брой 34

ВЕЧНОСТТА Е В НАСТОЯЩЕТО
Категория: Сърцето, душата

 

Единствената реалност не може да изчезне, а само да се появи в нови, по-високи и по-добри нива

„И видях ново небе и нова земя...” – се казва в Библията. Много скоро нашата Земя ще стане съвсем нова, а новото небе ще бъде пробуденото ни съзнание. Да сме будни, ще означава да сме свободни. Но не утре, нито вдругиден, а в настоящия момент. Будността е промяната в съзнанието, осъзнаване на неговата Светлина, на неговия вътрешен покой, на неговото божественото предназначение. Тя е и надмогване на неуморния ни ум и на изпепеляващите ни чувства, както и откриване на огромните дълбини от дълготраен мир, доволство и спокойствие в него чрез силата на настоящето.

Ключът към всичко това не е извън нас. Той е скрит в Духа, Душата и тялото ни. Обединени и хармонизирани, те създават състоянието ни на вътрешен мир, на тишина във вътрешното ни пространство и в пространството около нас. И до този вечен покой можем винаги да имаме достъп чрез порталите, които ни въвеждат в Настоящето, в сегашния момент, където проблемите не съществуват. Само в Настоящето можем да намерим Ра-дост (т.е. Бог), като приемем истинското си „Аз”. Само в настоящия момент можем да открием, че сме завършени, пълноценни, съвършени. Дори отношенията ни с хората до нас, около нас са най-подходящите. И тези взаимоотношения също са портали към духовно просветление, особено ако ги използваме да пропускаме и да излъчваме повече обич, любов. Така че порталите са много повече (както и измеренията), отколкото си представяме, усещаме или виждаме. Нещо повече, самите ние ще се превърнем в портали, ако усетим реалността като

вътрешно тяло-поле, отворено за прошката, състраданието, милостта, смирението…

Това ще преобрази пространството, а не многото единици.
Твърди се, че на 11.11.2011 г. се e отворил 11-ят портал и е нахлула много мощна духовна енергия и че това отваряне ни подготвя за първия етап на квантовия преход през 2012 г. Е, добре, а после? Ако не сме отваряли всеки ден Божественото пространство в нас (нали Божието царство е в нас) и не продължаваме да го правим и след тази дата, то за какви портали да говорим тогава? Те и без това са си виртуални. Но нали искаме всичко да прекрояваме според себе си, та ще ги направим още по-фиктивни, ако не осъществим първо не Квантовия преход, а прехода от амбицията си към Смисъла, както ни съветва Уейн Дайър в книгата си „Промяната”. Но как и защо да правим този преход, който ще елиминира чувството ни за отделеност, който ще освети духовната ни свързаност, за да се освободим от подчинената на егото ни същност? Нали това ще бъде свързано с много спънки и сривове? И няма как да не минем през тях. Но поне има една сигурност, че тези ниски точки, през които ще преминем, ще осигурят енергията, която е необходима, за да се отдалечим от егото и да навлезем в Смисъла. И по този начин ще се завърнем към своя Първоизточник. Именно това осъзнаване ни прави готови за Възнесението, което ни предстои. Тази готовност за Възнесение е свързана и с много по-отдавнашното ни сънастройване и отварянето на вътрешния ни взор към Истината. Свързана е с постоянното ни желание да изживяваме Истината и да търсим напътствия от божественото Съзнание вътре в нас как да вървим към нея. Но ако още продължаваме да я търсим извън нас, още повече ще се отдалечим от привидния свят „отвън”.

Възнесение не е нещо, което се подарява, наследява, заслужава. То е постоянен живот с него. То е ниво на съзнание, в което познаваме Истината по всяко едно време. Това означава да седим насред хаоса, в окото на бурята и да знаем, че единствено Бог е силата и че във всеки един миг се намираме във вечността. След което, ако продължава да ни има в игрите на този ефимерен физически свят от третото измерение, да продължаваме да правим онова, което трябва да се прави. И то с пълното съзнание, че нищо реално не може да се разпадне; може да се разпадне единствено представата за него, докато реалността зад нея отново ще се появи в по-високите и по-добри нива.

В древността са схващали божествените еманации на Творчеството със Слово като разделяне вътре в Себе Си на Единицата-Началото (Творецът), изразяващо се със съответния брой идеи-числа, с които Бог е творил. Значи 1 е Господстващото число на Началото, Първоизточникът. Източникът на всички числа е Единното, пребиваващо в своя Свят на Славата.

Единицата се е разглеждала като сума на всички съставки, сътворени от нея. А вечността, според древните, е била единственото настояще, в което Първопричината твори чрез Единицата, изявявайки Себе си чрез Себе си. Излиза, че има само Един ден, от който произтичат всички следващи – Денят на Живия живот. И че има само един закон, управляващ природните явления, който стои в основата на аналогията с всички останали неща, които са само отражение в различна степен на Единното начало. Началото на Началата. Затова винаги ще има само Една единица, която поражда всички останали числа. И винаги ще бъде Ден първи, този на Живия живот, без който не може да има други дни. Но ако го има, той ще породи следващия, който пак ще бъде Първи.

 

Статията е прочетена 1092 пъти
Назад към брой 34Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017