Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – част 21 в брой 33

Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ” – част 21
Категория: Реформа „СВОБОДНИ ПАРИ”

Как ще бъдат преценени Свободните пари
Теоретикът на надниците:

Днес железницата, параходството и правото за свободно придвижване са предоставили на разположение на работниците широки пространства с плодородна почва в Америка, Азия, Африка и Австралия; „железният закон” за надниците вече не е в сила и нарастването на личното доверие (резултат от по-високия морал, образователен стандарт и просветеното търговско законодателство) е направило капитала достъпен за работниците.

Работникът вече не е оставен на крехката милост на земевладелеца; той може да се откъсне от своето крепостничество и да разтърси с краката си праха на родната земя. Разчупен е поземленият монопол. Милиони работници са потърсили свобода чрез емиграция и земеделците са принудени да се отнасят към тези, които са останали, като към свободни хора. Защото възможността за емиграция е налице и за тях.

Бях принуден да изоставя железния закон за надниците, защото фактите ме опровергаха. Според Молешот и Либиг, количеството нитрати и въглеводороди, необходими за човек, работещ дванадесет часа на ден, се съдържат в една пинта рибено масло и няколко фунта обикновен фасул. Тези вещества струват два пенса; към тях може да се добави половин пени за картофени обелки, облекло, жилище и религиозни нужди - общо два пенса и половин пени. Това е била желязната граница, над която надниците не са могли да се вдигат. Но все пак надниците са били по-високи, така че желязната надница е била заблуда.

Опитах се да заобиколя тази трудност, казвайки, че желязната надница е минимумът, изискван, за да може работникът да поддържа и продължава живота си на равнището на културния си стандарт (минималния културен стандарт на съществуване). Но това не ме отведе далече. Защото как трябва работникът, хранен с обикновен боб, в крайна сметка да достигне културен стандарт?

Как би могъл негодникът да избяга от своя добре пазен двор? А встрани от това, какво е култура, какво е минимален стандарт на съществуване? Рибено масло и обикновен боб са коледно пиршество за тъкачите от Ойленгебирге. Тази еластична терминология е безполезна за науката. Според много хора (по природа маниаци, циници и прочие), живот без материални нужди е признак за по-висока култура, така че желязната надница, основана върху стандарта на живот, би трябвало да намалява с нарастването на културата, която отказва човека от материални нужди. Дали тъкачите от Ойленгебирге са по-малко цивилизовани от охранените персони, които започват деня си с бирена закуска и повече приличат на свине, отколкото на човешки същества? Не е вярно също, че надниците растат заедно с броя на халбите или с качеството на тютюна.

Министърът на търговията на пруския парламент е заявил, че средните надници на миньорите в Рурската област в марки е била, както следва: 1900 г. - 4,80; 1901 г. - 4,07; 1902 г. - 3,82; 1903 г. - 3,88. Надниците падат с 25% в продължение на три години! Дали културният стандарт на миньорите за този период също пада с 25%?1 Или те са изпаднали във варваризма на тоталното въздържание? Управляване на въздържатели чрез по-малко пари може да бъде превъзходна причина за по-нататъшно намаляване на минималната надница до равнището на културния стандарт на пълно въздържание. Но тук възниква въпросът, защо управниците не са по-ентусиазирани поддръжници на въздържателното движение. Дали е възможно посредством пълно въздържание да се намали надницата в полза на нетрудовия доход, като производството и продажбата на алкохолни напитки бързо се забрани! Но нашите управници знаят добре: Пазете се въздържателите! Без впиянчване народът не може да се „управлява”.

Да си дойдем на думата, минималният културен стандарт на съществуване е унизителен, тъй като е железен закон за надниците. Движението за надниците не взема под внимание стандарта на цивилизацията. Увеличаването на надниците, за които работниците си въобразяват, че трябва да се „борят”, се загубва още на следващия ден, ако бизнесът тръгне в неблагоприятна посока. Ако от друга страна, пазарът се подобри, надниците автоматично се увеличават, без борба и даже без да го искат, точно както фермерите получават без борба по-висока цена на житото, когато се съобщи, че изгледите за американската реколта са лоши.

Защото какво са надниците? Надниците са цената, плащана от купувача (работодател, търговец, производител) за доставената му от производителя (работника) стока. Тази цена, подобно на цената на всяка стока, се определя от изгледа за пазарната цена. Продажната цена, по-малко рентата върху земята и капиталовата лихва, е така наречената надница. Следва, че законът за надниците се съдържа в закона за рентата върху земята и закона за капиталовата лихва. Стоката, по-малко рентата и лихвата, е надницата. Тогава няма закон за надниците. Думата „надница” е излишно понятие в икономическата наука, тъй като надницата и цената са едно и също нещо. Ако знам какво определя цената на стоките, аз знам също какво получава работникът за своята продукция2.

Свободните пари са отворили очите ми за всичко това; те са ме освободили от илюзията относно така наречената „стойност”, а самото съществуване на Свободните пари е ясно отхвърляне на теориите за стойността и на самата вяра в стойността. А вярата в стойността, бидейки освободена от схващането за труд, е отишла зад борда, като изцяло излишна за проучването на икономическите закони. Какво е трудът? Трудът не може да се измери с движението на ръцете или със степента на умора, а единствено с продукта от труда. Джеймс Уат3 в своя гроб върши днес повече работа от всички живи коне. Не е само трудът, а резултатът от труда, продуктът, същността. Продуктът е мощ, купувана и заплащана, което ясно се демонстрира в случая с трудната работа. В основата си всеки труд е трудна работа.

Но да купуваш стоки означава да разменяш стоки. Затова икономическият живот се саморазрешава чрез редица от сделки за размяна; и всички термини като „надници”, „стойност”, „труд” са просто излишни извъртания на двете основни концепции „стока” и „размяна”.

1)Приемаме, че реалната надница се колебае около паричната надница. Иначе така нареченият „Германски паричен стандарт” е просто измама.

2)В последната част на тази книга ще покажа, че собственикът на средствата за производство (фабрикантът) е просто съдържател на заложна къща. Сега факт, наистина признат от всички.

3) Джеймс Уат, на английски: James Watt, (1736-1819) е шотландски инженер, чиито подобрения в парната машина допринасят за нейното бързо разпространение в хода на индустриалната революция.

Превод от английски: Георги Е. Андреев

Статията е прочетена 731 пъти
Назад към брой 33Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017