МАСИ И ВЛАСТ – Маси в обрат в брой 33

МАСИ И ВЛАСТ – Маси в обрат
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

ХIX есе от поредицата МАСИ И ВЛАСТ на Елиас КАНЕТИ

„Скъпи приятелю, вълците винаги са изяждали овцете; този път овцете ли ще изядат вълците?” Този израз се среща в едно писмо, което мадам Жюлиен пише до своя син по време на Френската революция. Той показва в сбита формула същността на обрата. Малък брой вълци са държали в страх много овце. Но е дошло време многото овце да се опълчат срещу малкото вълци. Знае се, че овцете не са месоядни. Но тъкмо с привидната си безсмисленост този израз е показателен. Революциите са време на истинския обрат. Ненадейно се озъбват онези, които дълго са били беззащитни. Техният брой трябва да компенсира липсата на опит.

Обратът предполага разслоение на обществото. Разделянето на обществото на класи, една от които има повече права от другите, трябва да е съществувало известно време, преди да възникне потребността от обрат. По-висшата класа е имала правото да заповядва на по-нисшата, било защото е влязла в страната чрез нашествие и се е наложила над жителите й, било защото се е стигнало до разслояване чрез вътрешни процеси.

Всяка заповед забива остро жило в онзи, които е принуден да я изпълни. За естеството на тези жила, които са отстраними, по-нататък ще се каже повече. Хора, на които много се заповядва и които са покрити изцяло с подобни жила, изпитват силен стремеж да се освободят от тях. Те могат да постигнат избавление по два начина: като да предават надолу заповедите, които получават отгоре (за целта трябва да има по-нискостоящи лица, готови да приемат заповеди), или като овъзмездят висшестоящите за онова, което дълго са изтърпявали и натрупвали в себе си. Когато човек е изолиран, слаб и безпомощен, твърде рядко получава такава щастлива възможност. Но когато мнозина се обединят в маса, те могат да успеят да сторят това, което е невъзможно за отделния човек. Заедно те могат да се опълчат срещу тези, които досега са ги подчинявали. Революционната ситуация може да се разглежда като състояние на такъв обрат. Масата, чието разтоварване се състои главно в общо освобождаване от заповедните жила, трябва да се означава като маса в обрат.

За начало на Френската революция се смята щурмът на Бастилията. Но всъщност тя е започнала още по-рано с едно клане на зайци. През май 1789 г. Генералните щати се свикват във Версай. Те обсъждат отмяната на феодалното право, към което спада и правото на благородническото съсловие на лов. На 10 юни, месец преди щурма на Бастилията, Камий Демулен, участвал в обсъжданията като депутат, съобщава в писмо до баща си: „Бретонците предварително изпълняват някои точки от оплаквателната си книга. Те изтребват гълъбите и дивеча. В тукашните околности петдесет младежи по същия начин предприеха несравнимо с нищо избиване на питомни и диви зайци. Говори се, че пред очите на пазачите в долината Сен Жермен те са избили четири-пет хиляди диви животни.” Преди да се осмелят да въстанат срещу вълците, овцете се опълчват на зайците. Преди обрата, насочен срещу висшестоящите, те безпощадно нападат най-нисшите – животните, определени за лов.

Истинското събитие обаче е Денят на Бастилията. Целият град се снабдява с оръжие. Бунтът е насочен срещу кралското правосъдие. То се олицетворява от атакуваната и завладяна с щурм сграда. Освобождават се затворници, които след това се присъединят към масата. Комендантът на крепостта, отговорен за отбраната на Бастилията, и неговите помощници са екзекутирани. Но на фенерите бесят и крадците. Бастилията е изравнена със земята, събарят я камък по камък. Правосъдието в двете си главни форми – смъртни присъди и помилване – преминава в ръцете на народа. С това обратът – за онзи момент - е осъществен.

Маси от подобен вид се образуват при най-различни обстоятелства: при бунт на роби срещу техните господари; на войници срещу техните офицери; на цветнокожи срещу бели, заселили се по техните земи. Едните винаги са били дълго време под властта на другите. Въстаналите винаги действат, подтикнати от своите жила, и винаги минава дълго време, преди да могат да действат.

Много от процесите, които се наблюдават на повърхността на революциите, без съмнение протичат в насъскана маса. Организира се лов на отделни хора; щом ги хванат, всички участват в убийството им, със или без съд. Но в никакъв случай не може да се твърди, че революцията се състои само от това. Тя никога не се осъществява от насъсканите маси, които най-бързо стигат до своя естествен край. Промяната, веднъж започнала, винаги продължава. Всеки се стреми да достигне състояние, в което може да се освободи от своите жила, а всеки има безброй жила. Масата в обрат е процес, който обхваща цялото общество, и дори в началото да има успех, обратът бива осъществен докрай бавно и мъчително. Процесите в насъсканата маса, протичащи на повърхността на революциите, са бързи, за разлика от обрата в дълбочина - той се извършва бавно, с безброй сътресения.

Но обратът може да бъде и много по-бавен, той може да е обещан за отвъдния свят: „Последните ще станат първи.” Между едното и другото състояние се намира смъртта. В другия свят ще се живее поновому. Този, който на земята е бил най-беден и не е причинявал никому зло, отвъд се смята за най-добър. Тъй като е преведен, там той продължава да живее като новороден. На вярващия се обещава освобождаване от жилата. Но не се казва нищо по-точно за обстоятелствата, при които то ще се осъществи. А в случай че по-късно всички се окажат заедно в отвъдния свят, тази маса всъщност няма да е резултат от обрат.

В центъра на тези обещания е мисълта за възкръсването. В евангелията се съобщават случаи на възкресявания, осъществени от Христос. Проповедниците в англосаксонските страни са употребявали по всякакъв начин въздействието на смъртта и съживяването. Грешниците, събирани и заплашвани от тях с най-ужасните наказания на преизподнята, изпадали в неописуемо състояние на страх. Виждали пред себе си огромно зейнало езеро, бълващо огън и сяра, и ръката на Всемогъщия, който се кани да ги тласне от скалата в страшната бездна. За един от тези проповедници се разказва, че засилвал въздействието на необузданите си закани чрез безобразно кривене на лицето и чрез тътена на гласа си. От разстояние четиридесет-петдесет до сто мили от всички посоки се стичали хора, за да слушат такива проповедници. Мъжете докарвали домочадията си в покрити каруци и се запасявали със завивки и храна за дълги дни. Около 1800 г. жителите на част от щата Кентъки били обзети от треската на такива събирания. Те се провеждали на открито, нито една сграда в тогавашните щати не можела да побере тези огромни маси. Двадесет хиляди души се събират на митинга в Кейн Ридж през август 1801 г. Сто години по-късно споменът за това събиране в Кентъки все още бил жив.

Слушателите бивали заплашвани от проповедниците, докато се строполят на земята като мъртви. Онова, с което ги заплашвали, били божиите заповеди. Тези заповеди събуждали желание за бягство и слушателите се стремели да се спасят чрез привидна смърт. Добре осъзнато и оповестено било намерението на проповедника да ги „повали”. Събитията протичали като на полесражение – отдясно и отляво на земята падали като покосени цели редици. Сравнението с бойното поле е направено от самите проповедници. За моралния обрат, който искали да предизвикат, този най-висш краен ужас им изглеждал абсолютно необходим. Успехът на проповедта се измервал с броя на „повалените”. Един свидетел, присъствал и после дал точно сведение, съобщава, че по време на многодневното събиране три хиляди души останали без сили и се строполили на земята, почти една шеста от всички присъстващи. Падналите били отнасяни в помещение наблизо. През цялото време повече от половината под бил покрит с лежащи хора. Много, твърде много от тях лежали неподвижно с часове, изгубили дар слово, неспособни да се движат. Понякога идвали на себе си за няколко мига и давали да се разбере, че са живи със сподавено пъшкане, пронизителен вик или пламенна молитва за милост. Някои удряли с пети по земята. Други крещели в предсмъртни мъки и се мятали насам-натам като риби на сухо. Някои се търкаляли по земята часове наред. Имало и такива, които ненадейно се изправяли пред ораторските трибуни и скамейките и с вик: „Погубен съм! Погубен съм!” побягвали към гората.

Когато падналите отново идвали на себе си, те ставали съвършено други хора. Изправяли снага и викали: „Избавление!” Те били „новородени” и вече можели да започнат праведен и непорочен живот. Оставяли зад гърба си своето грешно съществуване. Но такъв прелом бил възможен само когато бил предхождан от някаква разновидност на смъртта.

Имало явления, които не били толкова крайни, но оказвали същото въздействие: веднъж цяло събрание избухнало в плач. Много хора били обхващани от непреодолими конвулсии. Някои, обикновено групи от четирима-петима, започвали да вият като кучета. Няколко години по-късно, когато възбудата приемала по-мека форма, първо само единици, а по-късно цели хорове били обземани от „свещен смях”.

Но всичко, което ставало, протичало в масата. По-възбудена и по-екзалтирана нейна форма едва ли е известна.

Обратът, към който се устремяват тук, е различен от обрата на революциите. Става въпрос за отношението на хората към Божиите заповеди. Досега те са живели в разрез с тях. Сега вече ги е връхлетял страх от възмездие. Този страх, подсилен по всякакъв начин от проповедника, ги довежда до припадък. Те се преструват на мъртви като животни, обърнати в бяг. Страхът им обаче е толкова голям, че в този миг загубват съзнание. Когато идват на себе си, обясняват, че са готови да се покоряват на Божиите заповеди и забрани. Това става благодарение на ужасния страх от непосредствено наказание. Процесът е, така да се каже, разновидност на обуздаването – оставят се да бъдат укротени от проповедника и се превръщат в покорни раби Божии.

Този процес, както бе посочено по-горе, е коренно противоположен на онзи по време на революция. Там става въпрос за освобождаване от жилата, с които постепенно – чрез дълго подчинение на нечие чуждо господство – по-нисшите са били покрити до краен предел. Тук става въпрос за подчинение на Божиите заповеди, т.е. за готовност всички жила, с които някой би могъл да се покрие, да се приемат от него доброволно. Общото между двата процеса е само фактът, че се осъществява обрат, и мястото, където той се извършва - и в двата случая това е масата.

Подготвил: Цветан АНДРЕЕВ

Статията е прочетена 902 пъти
Назад към брой 33Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017