В най-стабилния дом на вечността като миг и на мига като вечност в брой 33

В най-стабилния дом на вечността като миг и на мига като вечност
Категория: Сърцето, душата

Новото е в разкриване на вече съществуващото и развиващото се

Ето, че дойде и така очакваната с най-противоречиви чувства 2012 година, макар че, според най-точния Прабългарски календар, това стана на 22 декември. Което, всъщност, не е от голямо значение, при всичката относителност на времето. По-важното е, наистина, в този бързотечен ход на времево и пространствено развитие да придобием усет за преображение и обновление, както и за обратимост и възвръщаемост. Но дали се случва това? Засега - поне донякъде.

Ако се огледаме около себе си, този път ще видим по-малко еуфоричност, по-малко възторженост, което е сигнал за спокойно приемане на този безжалостен, но мъдър ход на всичкото, което тече и се променя.Това е средната, правилната линия на приемането на тази закономерност. Има ги и другите две крайности, разбира се. От едната страна стоят тези, които смятат, че всичко е преминало и вече не може да се случи нищо добро и изненадващо, а от другата страна стоят онези, които са прекалено въодушевени и преекзалтирани от идващата драстична промяна. Но и едните, и другите не правят много, за да ускорят или забавят махалото на имащото да се случи. Защото то изобщо не зависи от нашите неспокойни и преекспонирани чувства. Тъкмо обратно – те често са лош съветник за прибързани и неадекватни действия.

Първият ден от новата година е по-скоро хем ден като всички други и хем ден като никой друг. Такива са и всичките останали дни - и то не само през старата или през идващата година. Защото ние сме тези, които им придаваме някакъв смисъл с отношението си към тях.

Това отношение е вълнувало хората, откакто са се осъзнали за вечността и за продължаващия да съществува и без тях свят. Затова още от неолита са поставяли на своите гробници символа на безкрайността – колелото, обикновено с 8 или 12 спици, каквато е и символиката на часовниковия циферблат и на зодиакалния кръг. Означавали са вечността и с кръг или с влечуго, захапало опашката си, като змията Уроборос.

Не е нужно човек да е живял дълго или да е изпитал много превратности, за да разбере, че издигнатото може да бъде свалено и сваленото да бъде издигнато. Както и да разбере, че в материален план Колелото на живота може изведнъж да спре да се върти. Но, ако човек можеше да отиде и по-далече, а именно да вярва, че в духовното му „колело” е вечността, всичко би изглеждало много по-различно, светът би бил много по-спокоен и приветлив. Будистите са отишли още по-напред, като се стремят да се освобождават от този предълъг цикъл на прераждания, наречен самсара, и да встъпват във вечната свобода – живот в Бога. Затова успяват и приживе да битуват така често в своя „предбожествен” дом на нирвана. Доказват, че в този „дом” може да се живее още тук, на Земята, като мигът се усеща като вечност и вечността - като миг.

Ако можехме поне малко да се поучим от будистите, тогава изобщо нямаше да се притесняваме и стресираме от предвещанията за апокалиптични събития (апокалипсис” буквално означава разкриване и развитие), които или се преекспонират, или се омаловажават.Както във филма „Нострадамус 2012”, който представя няколко шокиращи за някои рисунки от Изгубената книга. В две от тях Колелото на живота е престанало да се върти, а Книгата на живота е празна, изтрита. Явно е създадена или като предупреждение за самонадеяните хора, които смятат, че без тях животът спира, или като насърчение за другите, които не вярват достатъчно, че в празната книга можеш да напишеш живота си така, както други, независимо кога са живели, не са успели да направят.

Статията е прочетена 668 пъти
Назад към брой 33Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017