„Смисълът на живота е във вечното усилие да се направи нещо”- Емил Зола
Животът има смисъл, когато се посветиш на нещо, което обичаш и можеш да правиш. Животът има смисъл, когато излъчваш и даряваш любов и светлина на тези, които носиш в сърцето си. Животът има смисъл, когато оставиш трайна диря след себе си чрез делата си за другите.
Много неща могат да осмислят живота на всеки един от нас, особено за тези, които сме в сферата на образованието и работим с една от най-деликатните материи, с извайване на детската душа. Преди 3000 години Орфей ни е завещал думите: „Душата на детето се извайва с музика!”. Музиката е магия, която владее духа и вълнува всяко човешко сърце.
Много са проблемите, свързани с образованието, но има такива, които са с приоритетно значение и за които си струва да се мисли много и действа адекватно. Ако една година поради лоши климатични условия реколтата от житни култури е малка, следващата година няма да е така. Ако зеленчуците тази година бъдат поразени от слани, киселинни дъждове и.т.н, другата година реколтата вероятно ще е по-добра. Да произвеждаш хранителни и всякакви други продукти не е лесно, но
да „произвеждаш” човеци е призвание и голяма отговорност.
И ако ние унищожим в най-ранна детска възраст онова, което природата е заложила, а ние трябва да го развиваме и усъвършенстваме, тогава живителните сокове, подхранващи обществото, като цяло ще пресъхнат. Във възпитанието и развитието на децата ваканции няма, брак не може да се допуска и ако ние унищожим ДЕЦАТА си, най-големия национален капитал, българската нация е ОБРЕЧЕНА.
Над 30 години съм в системата като преподавател – гл.ас. по методика на музикалното образование в ИПКУ, сега департамент към Тракийския университет, гр.Стара Загора, фолклорист, народен изпълнител, диригент, а през 2007 и 2008 г. - учител по музика в Гимназия с преподаване на романски езици, гр. Бургас. Пред очите ми растат и рухват детските създания, които съобразно времето, в което живеем, се моделират в мини общества в училище. Не трябва да позволяваме с цената на всичко ГЕНЕЗИСЪТ НА ЗЛОТО да се настани в детските души.
Ще си позволя да цитирам една информация, поместена в месечен бюлетин на Съюза на патриотичните сили – гр. Варна, в рубриката „БЪЛГАРИЯ НЕ Е ЗА ПРОДАН!”, юни 2004 г. Още в началото на „Студената война”, през 1947 година, А.Ф.Дълес заявява:Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората и незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа. Ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към СЕКСА, НАСИЛИЕТО, САДИЗМА, ПРЕДАТЕЛСТВОТО, БЕЗНРАВСТВЕНОСТТА. Нужни са писания, осмиващи човечността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ЕРОЗИЯ и РАЗВРАЩАВАНЕ на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ. (Текстът е със съкращения.)
След прочита на тази информация дъхът ти спира и много са въпросите, който с тревога си задаваме: „Не е ли такава картината днес у нас? Можем ли да си затворим очите и да заровим главите си в пясъка като щрауса и да не предприемаме спешни и категорични мерки за противодействие? Защо и докога от екрана на телевизиите в България ще се показва НАСИЛИЕ, което присъства във всички американски екшъни, и СЕКС в най-отвратителния му вид? Докога в емисиите на новините ще ни запознават с ужасите по света – убийства, самоубийства, катастрофи и.т.н? Нима няма нищо положително, красиво и добро, което е сторено от човека?”.
Нямат край въпросите. Необходима е своевременна и адекватна реакция на всички – Държавата, МОН и обществото - за онова, което става около нас, което е нашето ежедневие и което се отразява ПАГУБНО върху детската психика. Защото
българските училища са МИНИ МОДЕЛ на обществото ни като цяло.
Позволявам си от името на НМФС „Орфеево изворче”, неправителствена организация на учители по музика - фолклористи, да споделя мисли, които много ни вълнуват. Ние сме обединени от идеята за приобщаване на децата и младите хора към ценностите на българския фолклор, запазване на българските родови корени и национална идентичност. Работим вече 12 години с децата от 4 до 18-годишна възраст в българското училище в областта на народното изпълнителско изкуство. С възрожденски дух и огромна любов към децата и фолклора нашите учители, членове на сдружението, работят всеотдайно за тази национална кауза. Какво по-хубаво от това да влезеш в едно училище и вместо псувни, нецензурни думи и арогантно поведение да чуеш хубава българска народна музика – песни и свирни. Народната ни песен е невероятна по внушение, чиста като сълза, красива като мома, светла като луната, топла като слънцето, бликаща от дълбините на човешката душа. Във всички наши училища с профили и с музикални паралелки има фолклорни групи за автентичен фолклор, народни хорове, народни оркестри, танцови състави и народни ансамбли. Красноречиво доказателство за това е ежегодният Национален фолклорен конкурс „Орфеево изворче”, който се провежда в Стара Загора и в който участват над 2000 деца от всички фолклорни региони на страната.
Всичко това е прекрасно, но броят на тези училища е малък и трудно бихме компенсирали негативните страни на учебно-възпитателния процес в българското училище. Има още много но...
Каква е реалната картина днес:
- дисциплината на учениците е под всякаква критика;
- поведението им е арогантно;
- слаба езикова култура, да не кажа неграмотност;
- децата са безотговорни и апатични;
- липсва взаимно уважение между ученици и учител;
- неангажираност в полезни извънучебни и училищни дейности;
- учениците са немотивирани, неразбрани, самотни, лишени от внимание и любов от страна на родители и учители;
- липсва общуване в часовете, все още отношението е субект-обект, а не субект-субект;
- присъстват насилие, жестокост, агресия и наркотици;
- бездуховност, потребителско и консумативно мислене.
За своите размисли съм провокирана и от филма, който излъчи bTV - „На учителя с любов”. Няма да коментирам всичко от него, но хубаво би било да се види този американски филм, за да е ясно на всички какво означава истинската любов към учителя, да се разбере, че той е заслужил тази любов, както и да се вникне във взаимоотношенията учител-ученици.
Реакциите на учители, родители и ученици бяха различни, но си позволявам да заявя на базата на личните ми наблюдения и впечатления, че картината е почти една и съща във всички училища.
Да! Констатираме, приказваме, критикуваме, а няма никакви предложения и препоръки какво трябва да се направи, не правим анализ на причините, довели образователната ни система до това състояние.
Преди да изброя причините, ще споделя тезата си, че децата не са виновни, че няма ЛОШИ УЧЕНИЦИ; има ЛОШИ ВЪЗПИТАТЕЛИ в лицето на родители, учители и обществото като цяло. Напротив, българските деца са много умни, интелигентни, способни, с богати възможности за изява в художествени-творчески дейности, със свое мнение и собствена позиция по жизнено важни проблеми, свързани с нацията ни, свободни, но и отговорни в действията си и т.н.
Къде да търсим причините?
1. Лошо възпитание в семейството.
Вече е време за откриване на училища и за родители. Днес родителите нямат елементарна представа какво означава да възпитаваш детето си. Не е достатъчно само да го осигуряваш материално – пари, храна и дрехи, а да не му обръщаш никакво внимание, да не го изслушваш, да не уважаваш мнението му, да не му вярваш. Да си служиш със заповеди, т.е. да му заповядваш, без да се съобразяваш със съответната ситуация, с неговото мнение или настроение. Като родители искаме децата ни да са послушни. Категорично – НЕ! Децата не трябва да са послушни, а разумни. „Трябва или не трябва да правя това?” - послушният човек изпълнява чужда воля и е способен на всичко.
Днес все по-малко общуваме помежду си, това е проблем на новото технологично време. Мълчим пред телевизора, мълчим пред компютъра, не разговаряме, не даваме възможност за диалог в часовете и т.н, а това пречи на словесния изказ на учениците, те не умеят да говорят.
2. Не се познава механизмът на процеса общуване.
Проблемът за общуването като проблем за възпитаване на култура на чувствата, умението да съчувстваш, да помагаш, да откликваш, да делиш радост и неволи с другия до теб, стои в центъра на вниманието на психолого-педагогическата теория и практика. Ние не умеем да общуваме с децата си. Общуване ли е да попиташ детето си „Изпитваха ли те днес? или „Какво искаш да ядеш?”. Общуване ли е учителят да си разкаже урока, да се напишат на дъската формулите по математика или химия и.т.н. Животът ни преминава с въпроси и отговори, а това не е общуване. Всеизвестна истина е, че в и чрез общуването човек се отделя от животинския свят и става човек. Не случайно Екзюпери пише: „Няма по-голям разкош от човешкото общуване” и отправя към човешкия разум апела „да върнем на хората духовния смисъл, духовните тревоги”. Общуването предполага ДИАЛОГ, а не монолог, т.е. взаимодействие между субектите родител, дете, учител. Да живееш с проблемите на детето си - радости, вълнения и огорчения, да му бъдеш съветник и приятел, а не „законодател”, не е лесно. Затова децата в семейството се чувстват самотни, неразбрани и посягат към наркотиците, най-големия бич за младите. Те намират изход в това, защото чрез тях отиват в друг свят, за да избягат от реалния. Или сядат пред компютъра и с часове „сърфират” в интернет, но там са застрашени от различни „вируси”.
3. Непривлекателност на българското училище като институция, липса на интерес, мотивираност, ангажираност и възпитание на учениците от учителите.
Личният ми опит е голям и мога да си позволя да рисувам непривлекателната картина в българското училище и да правя изводи и конкретни предложения. Повече от пет години провеждам експеримент с психолого-педагогическа насоченост с ученици от различни възрасти. Ето само някои техни определения: „Училището е пълна скука”; „училището е като затвор”; „училището е сбъркано”; „в училище е хубаво, но ми е много скучно”; „в училище не ми е интересно”; „всички училища си приличат” и пр. Учениците нямат любими учители, посочват не повече от един. Поради слабата обща подготовка и непознаването на методическите прийоми учителите не могат да създадат интерес, да мотивират и ангажират учениците по време на урока и в учебно-възпитателния процес като цяло. Това е и следващата причина:
4. Слаба методическа, психолого-педагогическа подготовка и липса на обща култура на учителите.
Освен добър професионалист в областта си или по дадения предмет всеки учител трябва да е голям педагог и психолог. Но днес българският учител не чете и не познава педагогическата литература, свързана с проблемите на възпитанието. Според Макаренко възпитанието изисква максимална взискателност, съчетана с максимално уважение към детската личност, независимо от възрастта. А от опита, който аз имам, прибавям и максимално доверие. Ако ние умело съчетаваме тези три компонента на възпитателния процес, резултатите ще са много по-различни.
Настолна книга на всеки един от нас, на всеки учител, трябва да бъде книгата на големия грузински педагог и психолог Шалва Амонашвили, д-р на педагогическите науки - „ЗДРАВЕЙТЕ ДЕЦА, КАК СТЕ ДЕЦА”, издадена през 1989 г. Книгата започва нетрадиционно: Гл. І. Децата са моите учители. В нея се разглежда:
1. Изкуството да възпитаваш;
2. Радост от общуването;
3. За педагогика на междучасията.
Книгата има шест глави, изключително актуални и необходими за всеки, който работи с най-деликатната материя – децата. Амонашвили прави уникално сравнение: „Да се докосваме до чувствата на детето с такова вдъхновение и майсторство, както се е докосвал Орфей до струните на своята лира”.
Децата имат нужда от разбиране, внимание, уважение, от топлина и нежност, т.е. имат нужда от „УРОЦИ по ЧОВЕЧНОСТ”. Нека не забравяме, че когато си служим с принуда, забрана, наказание и други императивни подходи, резултатът е нула. Като резултат от това произтича и следващата причина:
5. Липсва възпитанието като елемент на учебно-образователния процес.
Ние само обучаваме, а за възпитание все не остава време и после обобщаваме, че учениците са много лоши, не внимават в час, говорят с GSM-те и.т.н. А учителите какво правят? – същото. Не случайно Сенека пише: „Дълъг е пътят на поучението, кратък - на примера”. Лош пример дават и учителите.
Каква промяна е нужна на образователната система в българското училище? – ГЕНЕРАЛНА! Ето няколко конкретни предложения:
1. Да се създаде необходимата атмосфера както в учебно-възпитателния процес, така и в училището като цяло. Не просто да се провеждат часове и да се преподават уроци, а да се създава атмосфера, предполагаща емоционално-психологическа нагласа у учениците за възприемане и осмисляне на получената информация, да се привлече вниманието и сетивата им, за да е интересно, привлекателно, интригуващо, провокиращо, а защо не и забавно. В часовете като метод на преподаване да се използва БЕСЕДАТА и най-важният методически инструмент в ръцете на учителя да е ВЪПРОСЪТ, а като средство за общуване – ДИАЛОГЪТ. Учениците много обичат да беседват с учителя и да изразяват своето мнение, да го отстояват и.т.н. Да се отделят минутки и за връзка на урока с живота - как се проектират и съвместяват училищните проблеми с житейските.
2. Да се въведе оценка за поведението на учениците като връзка и информация за родителите, за своевременна реакция. Ученици, които имат арогантно поведение и многократно, ежедневно с лошата си дисциплина пречат в часовете, говорят цинизми, позволяват си да псуват, слушат музика по GSM и т.н., освен забележка в дневника и бележника да получават санкция – намаление на поведението, а следващата стъпка да бъде изключване от училище без право на записване в друго училище.
3. Да се въведе задължителна модерна униформа на учениците, за да не се вижда и усеща класовото разслоение. По-заможните демонстрират това не само с екстравагантната си визия, но и с арогантното си поведение. А униформата донякъде ще респектира във всяко едно отношение. Не е нормално в училище да се влиза с джапанки, по потници, момичетата да са с голи пъпчета, а идващите у нас чужди журналисти да им правят снимки и да ги наричат „проститутки”.
4. Да се въведе вечерен час и да се осъществява контрол от родители и учители в дискотеките, защото там се консумира алкохол и наркотици. Може да прозвучи нереално, но е възможно в съботния ден да се прави училищна дискотека, като организатори да бъдат отделните класове. Между учениците има много добри диджеи, които имат дискове с подходяща музика и с удоволствие ще приемат такава роля. Всяко лято НМФС „Орфеево изворче” организира творческа почивка с учениците в лагер-школа на морето, а в станцията – дискотека.
5. Да се прави задължителен тест и с учителите за входно и изходно ниво, за да е наясно директорът на училището с какъв професионален и интелектуален потенциал разполага, с равнището на тяхната подготовка – професионална, методическа и психолого-педагогическа, с уменията за общуване с аудиторията, прилагането на подходящи съвременни методи и подходи на работа и др. Тогава и МОН ще има пълна картина и информация за равнището на учителските кадри по места. Тази функция биха могли да поемат РИО по места.
6. Да се закупят камери.По този начин директорът на съответното училище по всяко време, когато пожелае, може да наблюдава уроците на колегите си по различните предмети. Така ще се придобие реална картина за всекидневната подготовка и работа на всеки учител и за дисциплината на учениците. Да се преустанови с порочната практика да се предупреждават предварително учителите в кой ден и в кой час ще бъдат посетени и знаейки това, всеки от тях да „режисира” урока си и винаги да бъде на ниво.
7. Въвеждане в училище на часове по човеколюбие. Крайно време е въвеждането на такива часове, като се има предвид времето, в което живеем - време на агресия, насилие, убийства, секс, пари и наркотици. Предлагаме да се използва часа на класния ръководител и след организационната и информативна част да започне часа по човеколюбие „Що е то човеколюбие?”.
8. „Аз искам да живея, за да мисля и да страдам!” Тези значими мисли на Пушкин могат да бъдат красиво изписани с едри букви и поставени на видно място във всяко училище или класна стая. В училище учениците изучават различни предмети, усвояват знания, развиват умения, но не ги караме да МИСЛЯТ. Порочна практика е да се заучават наизуст чужди мисли и постулати, по този начин не се развива абстрактното и продуктивно мислене. Има смисъл да се живее, за да се мисли и преживява, да се зареждат децата с положителна енергия. И за да бъдем убедителни в образователната си стратегия, не трябва да отричаме това или онова явление, а да противостоим с нещо по-значимо и стойностно.
9. Своевременна, ежегодна и адекватна квалификация на учителите, а не само специализирана (ПКС). Учителите сериозно изостават по отношение на методическата си и обща подготовка. По-рано тази квалификация се извършваше от Институтите за усъвършенстване и квалификация на учителите и, според мен, много добре се правеха различни видове форми на квалификация и се държеше учителството на пулса на времето.
10. Професионална и задълбочена работа в музикалните паралелки.
Не е тайна, че учениците не са доволни от своите учители. Не се водят редовно часовете за индивидуални занимания, не се организират учениците в извънкласни дейности – камерни вокални и инструментални групи, хорови състави и ансамбли. Всички деца имат потребност от изява и оценка от професионалисти и публика за изпълнителските си възможности.
Тези негативни мнения и оценки не се отнасят за всички учители, защото сред тях има невероятно добри, с призвание и отдадени на професията, но техният процент е много малък. Нашите конкретни предложения са само една малка част от необходимата радикална промяна в образователната ни система.
Всяка нация си има душа и тази душа е нейната култура – фолклорна, художествена, съвременна. Немислимо е да се говори за духовност на една нация, ако всеки един от нас не се чувствува част от своя народ и неговата култура. За да заявим пред света своята национална идентичност, ни трябва адекватна система на образование и възпитание, трябват ни здрави традиции в семейството и обществото, „за да ни има и след нас”.
Нека запазим младите поколения, защото всички сме убедени, че ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ СА НАШЕТО УТРЕ!
Дочка Къшева,
Председател на Национален музикално-фолклорен съюз (НМФС)„Орфеево изворче”,
e-mail:dkasheva@mail.bg,
www.orfeevo-izvorche.org