р. серебро; а. silver; н. silber; ф. argent; и. plata
Името на химическия елемент сребро идва от латински език – argentums(Ag).
Кристализира в кубична сингония. Среща се под формата на люспици, дендрити, плътни маси и нишковидни агрегати. Добре оформени кристали, които предимно са октаедрични, се срещат много рядко. Съдържа примеси от Hg, Cu, As, Sb, Bi и др. Цветът е сребърно-бял, но потъмнява при окисляване на въздуха. Твърдостта е 2.5-3, а относителното тегло е 10.5. Среброто е ковко, от най-добрите проводници на електричество и топлина. Добре се полира.
Среброто, наравно със златото и медта, е от първите метали на цивилизацията. През IV век пр.Р.Хр. сребро във вид на кюлчета е използвано като търговски еквивалент в страните на Средния и Близкия Изток. Ювелирни изделия от сребро са известни от древността в Египет и Китай. Най-старите рудници, от III хилядолетие пр.Р.Хр., са открити в източната част на Мала Азия, където извличали сребротоот оловни руди. През I-то хилядолетие пр.Р.Хр. се разработват сребърни рудници при Лаврион в Древна Гърция, а по-късно добиват от Ибирийския полуостров. През Средновековието сребро се добива главно в централна Европа, от Харц (Доротея), Ерцгебирге (Фрайберг), Бохемия, Трансилвания и Испания. След завладяването на Мексико, Боливия и Перу в Европа постъпва в изобилие сребро от Латинска Америка и цената му спада значително в сравнение със златото. За около 150 години, през XVI и началото на XVII век, в Испания пристигнат 16 хиляди тона сребро.
В България е намерено голямото сребърно Рогозненско съкровище от времето на траките (II-I хилядолетие пр.Р.Хр.), в което много от съдовете са с позлатени орнаменти (Национален исторически музей, гр. София).
Амулети и талисмани от сребро са използвали всички народи и това може да се види във всички музеи в света.
Литотерапевтите смятат, че силата на въздействието на скъпоценните камъни се увеличава при поставянето им в сребърния обков. Носенето на сребро действа успокояващо, охлажда страстите и помага за постигане на вътрешно равновесие. Премахва чувството на свенливост и безпокойство. Среброто е охлаждаш метал, който изтегля излишната енергия. В организма на човека има в малки количества сребро в костите и зъбите, в пигмента на очите и в хипофизата.
Съвременната медицина използва среброто за лекуване на същите болести, които в миналото лекували на базата на интуитивното усещане и натрупания от векове опит - основно за справяне с инфекции, при възпаление на очите, стомашни проблеми, схващания, хроничен ларингит, артроза, уретрит, парализа, разстройство на нервната система и много други.
Още в древния Египет са били запознати с антивирусните, антисептични, антибактериални и антигъбични свойства на среброто. Древните гърци и римляни съхранявали в сребърни съдове течности, аристократите и владетелите използвали сребърни чинии и прибори за хранене и така среброто преминавало в малки дози в техния организъм. Днес вече е доказано, че лекуването със сребро е свързано с въздействието на сребърните йони върху патогенните микроорганизми. По този начин се лекуват много болести, които в миналото лекували също със сребро, без да познават механизма на въздействие.
Среброто намира приложение в електропромишлеността, електрониката, за емулсии на фотоленти, като паричен метал и в бижутерията.
Добивът на сребро е най-голям от всички благородни метали. Получава се попътно при преработка на медни и оловно-цинкови руди. Най-големи находища са Конгсберг (Норвегия), Кобалт (Канада), Потоси (Боливия), Гуанхуато и Закатекас (Мексико), Голямото мечо езеро (Канада), Яхимов (Чехия) и Адре-асберг (Германия).
Самородното сребро образува по-големи късове от златото и платината. В Елзас през 1539 г. е намерен къс с тегло около 300 кг. През XVI век в Германия е намерен голям дендрит (дървовидно сребро) с тегло почти 600 кг. Също в Германия в миналото, в рудника „Шнееберг”, било намерено самородно сребро с маса 20 тона.