Контраст
Вятърът оплита в клони
палитрата с необуздани цветове.
Само празните кашони – къщи за клошари
и торбички – луднали балони,
контрастират на картината;
а как би била
съвършена
като платното на импресионист,
доловил интуитивно:
„чужди са подробностите – на пейзажа”...
Венцислав Стайков, Из „Пейзаж с римски мост”
Пречистване
Ветрове от духове на ескимоси
по високите била на планината.
И параклиси по хълмовете голи,
сякаш са следи от бели мечки.
Чувам мекото ръмжене на живота,
шепота от гласове на прадедите.
Тука моите очи танцуват лудо
и е съвършена голотата.
Ехото и въздуха пречистват.
В ручеи изтича самотата.
Венцислав Стайков, Из „Пейзаж с римски мост”
Пак събужда се земята
Капките дъждовни крият
някаква омая.
На букет от цвят магичен
въздухът ухае.
Някак по-различно свети
мартенското слънце.
И звездите от небето
бял прашец поръсват...
В багри пролетни зората
влюбено се плиска.
Пак събужда се земята
за живот разлистен.
Вилдан Сефер