Поезия и проза в брой 5

Поезия и проза
Категория: Сърцето, душата

Контраст

Вятърът оплита в клони
палитрата с необуздани цветове.
Само празните кашони – къщи за клошари
и торбички – луднали балони,
контрастират на картината
;

а как би била
съвършена
като платното на импресионист,
доловил интуитивно:
„чужди са подробностите – на пейзажа”...

Венцислав Стайков, Из „Пейзаж с римски мост”

 

Пречистване

Ветрове от духове на ескимоси
по високите била на планината.
И параклиси по хълмовете голи,
сякаш са следи от бели мечки.

Чувам мекото ръмжене на живота,
шепота от гласове на прадедите.

Тука моите очи танцуват лудо
и е съвършена голотата.
Ехото и въздуха пречистват.
В ручеи изтича самотата.

Венцислав Стайков, Из „Пейзаж с римски мост”

 

Пак събужда се земята

Капките дъждовни крият
някаква омая.
На букет от цвят магичен
въздухът ухае.

Някак по-различно свети
мартенското слънце.
И звездите от небето
бял прашец поръсват...

В багри пролетни зората
влюбено се плиска.
Пак събужда се земята
за живот разлистен.

Вилдан Сефер

Статията е прочетена 762 пъти
Назад към брой 5Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017