МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА в брой 30

МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА
Категория: Изкуство, култура

На 21 октомври т.г. в читалище „Славянска беседа” – София, ИК „Новата цивилизация” представи за публично литературно разглеждане стихосбирката „Между небето и земята” на поетесата Дора Милева.

Литераторът Аспарух Петров Вангелов от Клуба за поезия и музика „Вяра, надежда и любов” към СБП – интернет при читалище „Райко Алексиев” направи кратък литературно-поетичен анализ на стихосбирката. Вангелов посочи, че поетесата Милева описва със стиховете си много страни на нашето социално общество, но той конкретизира стиховете, които отразяват негативите в нашата демократична действителност.
Вангелов спомена, че материалният прогрес и в нас, и в света е в

криза духовна,

че безсърдечието е болест вековна, че семейство, световно общество е пропито от престъпно естество. Човекът днес чест и съвест прикрива, но с блага и пари се сдобива и въпреки че душата си затрива, той граби, дори и хора убива.

Поетесата Милева в стихотворението си „Страшните вечни въпроси” пита:

- Защо, откакто свят светува,
човечеството вместо да добрува,
убива ежедневно, ежечасно
разумното, доброто и прекрасното?

Защо след толкова изтекли века
човекът пак посяга на човека?!
Не ни ли стигат въздухът, водата –
защо посяга на майка си – ЗЕМЯТА?!

Защо повтаряме вековни грешки –
разпъваме на кръст ДУХА човешки?!
Какво ни тласка в бездните на ЗЛОТО,
наместо да закриляме ДОБРОТО?   (стр. 21)

В някои стихове Милева умело използва алегорията за поетично изразяване на неправдите в живота. Ето:

Поледица е сковала земята,
леден вятър преспите размята
и хлъзгат се по нея хора разни
с души замръзнали, с надежди празни.

Но в душата на Милева грее и оптимизмът:

Но под леда пак жива е земята –
сърцето тупти с надежда свята;
ще стопи леда под Новото слънце,
с надежда ще покълне всяко зрънце.

Стиховете „След Бурята” успокояват:

...каквото и да стане, пак ще има
и ден, и нощ – Земята се върти;
ще дойде пролет пак след дълга зима
и заедно ще бъдем – аз и ти.”

Тя продължава:

Дори единият да си отиде,
остават спомените – МИГ от ВЕЧНОСТТА;
ДОБРО и ЗЛО – едно след друго иде...
С нас остава ЛЮБОВТА.

В други куплети четем:

Поезия и музика в едно звучат –
морето, планината чувам да ечат...
...

Пленява ме магията на любовта
,
за миг дочувам Одата на радостта ...

От изказалите се присъстващи, особено от словата на Председателя на Клуба за поезия и музика Вълчо Камбуров, пролича истината, че поетесата Дора Милева в стихосбирката си „Между небето и земята” убедително изпълнява предназначението на поетите да бъдат будители на обществената съвест за нравствено извисяване на читателите, да възпяват общочовешките ценности за мир между хората, за творчество и красота в живота.

Нека не забравяме, предупреждава Вангелов, че както ние, така и планетата Земя сме в процеса на Квантовия преход. Задачата на всеки поет и на всички граждани на България е да извършат Конверсия на духа, т.е. да се родят отново, да се пречистят, да превърнат омразата в обич, жестокостта - в милосърдие... да победят враговете в себе си - завистта, алчността, подлостта, кражбата...

Накрая Вангелов от името на редакцията на вестник „Квантов преход” на акад. Панчев и от името на членовете на Клуба за поезия и музика пожела на поетесата Милева бъдещи творчески успехи и лично щастие.

 
изберете снимката за да я видите уголемена

Аспарух Вангелов – литературен критик

Статията е прочетена 923 пъти
Назад към брой 30Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017